Законът “Антикорупция“ е ключ към милиардите на ЕС

Приемането на антикорупционното законодателство е ключово за изпълнение на българските ангажименти към ЕС тази година. Той е част от условията за достъп до първите две плащания по Плана за възстановяване на стойност, който е на обща стойност от близо 13 милиарда лева, научи Mediapool. България е обещала пред европейските партньори да създаде политически и финансово независим антикорупционен орган, който ще проведе реална борба с корупцията. Както Mediapool вече писа, законопроектът на “Продължаваме промяната“ включва създаването на изцяло нов орган, който има право да извършва разследвания по подобие на полицейските органи. Сегашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) няма разследващи правомощия. Комисията, ръководена доскоро от Сотир Цацаров, може да подслушва телефони и да проверява сигнали за корупция, но събраните данни не могат да се ползват пред съда. Заедно с новия разследващ орган ще бъде създадена и още една независима комисия, която ще има за задача да конфискува незаконно придобито имущество, проверките за конфликт на интереси и проверките на почтеността на държавните и общинските служители. Сега тази задача е поверена отново на КПКОНПИ. България е поела ангажимент антикорупционната реформа да бъде изпълнена до края на септември. Премиерът в оставка Кирил Петков държи за шеф на новата комисия да бъде назначен сегашният вътрешен министър Бойко Рашков. Същото потвърди и Асен Василев, номиниран в петък за пример на мястото на Петков. Реформата на КПКОНПИ бе основно предизборно обещание на “Продължаваме промяната“, “Има такъв народ“, БСП и “Демократична България“. Формацията на Кирил Петков обаче се забави с преработването на проекта, представен от правосъдния министър Надежда Йорданова (ДБ). Законопроектът трябваше да е готов най-късно до края на март. След това доскорошният коалиционен партньор на управляващите "Има такъв народ" (ИТН) поиска въвеждане на вътрешни механизми за блокиране на разследванията на комисията, които коалиционните партньори не искаха да приемат. Разследващият съдия Парламентът има малко повече време да приеме друга особено важна реформа в съдебната система, която е обещана на българските граждани и европейските институции – въвеждането на механизъм за прозрачност и разследване на главния прокурор. По план проектът на Министерството на правосъдието първо трябва ще бъде изпратен за проверка в експертния орган по конституционно право на Съвета на Европа – т.нар. Венецианска комисия. Това е трябвало да се случи в края на юни Новият механизъм за разследване на главния прокурор https://www.mediapool.bg/pravosadniyat-ministar-vss-nyama-da-se-mesi-v-razsledvaneto-na-glavniya-prokuror-video-news335983.html трябва да бъде приет в началото на следващата година и не влиза в пакета от 22 закона, които трябва да бъдат спешно променени още сега. Българското правителство вече обяви идеята си да въведе фигурата на независимия разследващ съдия, която ще бъде избиран измежду съдиите от Върховния касационен съд. Сигнали за злоупотреби До този момент инспекторатите на държавната администрация са показали редица недостатъци при работата по сигнали за нарушения. Плановете на правителството включват промени в закона, с които се въвеждат поверителни вътрешни и външни канали за подаване на сигнали за нередности и корупция. Трябва да се изградят механизми за безпристрастна и обективна проверка на подадените сигнали и защита на подателите. В момента това е на практика невъзможно, защото министерските инспекторати, а и тези в общините, са на пряко подчинение на министри и кмета. Проблемът е, че реално срещу тези хора се подават най-важните сигнали за нарушения. Вероятността подчинените инспектори да проверят обективно своите началници е нищожна. Срокът за въвеждането на тези промени е до края на септември тази година. Медиация Друга важна част от съдебната реформа е по-широкото въвеждане на медиацията. Извънсъдебното решаване на спорове се прилага широко в развитите западни държави и основен механизъм за деескалация на споровете, бързо намиране на приемливи решения и разтоварване на съдебната система от множество дела. Медиацията е особено ефективна при споровете за собственост между роднини и съседи, търговските и бракоразводните дела. Правителство е обещало промени в Гражданския процесуален кодекс, с които ще се въведе задължителна съдебна медиация по редица граждански и търговски спорове. Медиацията ще се извършва в центровете за медиация към съдилищата и техните териториални отделения. Промените уреждат устройството и дейността на тези центрове и статута на служителите в тях, за да работят те по еднакъв начин, както и процедурата за подбор на медиатори. Това трябва да се случи до края на тази година.

Прочети цялата публикация