Липсата на кворум блокира антикорупционната реформа

Липсата на кворум провали заседанието на правната комисия, която в сряда трябваше да обсъди и гласува проекта за нов антикорупционен закон, който бе внесен от “Продължаваме промяната“. Приемането на антикорупционното законодателство е ключово за изпълнение на българските ангажименти към ЕС тази година. Той е част от условията за достъп до първите две плащания по Плана за възстановяване, който е на обща стойност от близо 11 милиарда лева. България е обещала пред европейските партньори да създаде политически и финансово независим антикорупционен орган, който ще проведе реална борба с корупцията. Законопроектът на “Продължаваме промяната“ предвижда ръководството на новата комисия "Антикорупция" да има шестгодишен мандат. Разследващите инспектори биха била напълно независими и биха имали всички необходими инструменти за разследване на корупцията по върховете на властта. "Продължаваме промяната" предлага разделянето на сегашната КПКОНПИ на две институции. Едната институция трябва да е Комисията за противодействие на корупцията, а другата – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвидено е новата комисия "Антикорупция" да има много по-големи правомощия от сегашната КПКОНПИ, която можеше само да извършва проверки, а след това събраните данни не се използваха като доказателства пред съда. Ако законът бъде приет, разследващите инспектори ще имат пълните полицейски правомощия. Тук се включват, освен проверки на документи и снемане на обяснения от граждани, още и проникване в сгради и автомобили, белязане на пари и предмети, вземане на образци за сравнително изследване, внедряване на служител под прикритие, доверителна сделка, оперативен експеримент, използване на СРС-та и други. Инспекторите биха имали широки правомощия за разследване на широк кръг престъпления, сред които данъчни, корупционни, длъжностни, както и такива, свързани със средства от еврофондове. Ключово е, че те ще бъдат напълно независими. В законопроекта изрично е казано, че никой не може да дава инструкции на разследващите инспектори, включително техните преки ръководители. Те ще се ръководят само от закона. Единствената форма на някакъв контрол ще са проверките за почтеност, които ще се правят най-много по веднъж годишно. Комисията ще се задейства по публикации в медиите и сигнали на граждани, но анонимни сигнали няма да се разглеждат. Сегашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) няма разследващи правомощия. Комисията, ръководена доскоро от Сотир Цацаров, може да подслушва телефони и да проверява сигнали за корупция, но събраните данни не могат да се ползват пред съда. Сега КПКОНПИ се управлява от бившия служител на ДАНС Антон Славчев, за когото се твърди, че е удобен на ГЕРБ и ДПС. Реформата на КПКОНПИ бе основно предизборно обещание на “Продължаваме промяната“, “Има такъв народ“, БСП и “Демократична България“. Формацията на Кирил Петков обаче се забави с преработването на проекта, представен от правосъдния министър Надежда Йорданова (ДБ). Законопроектът трябваше да е готов най-късно до края на март. След това доскорошният коалиционен партньор на управляващите "Има такъв народ" (ИТН) поиска въвеждане на вътрешни механизми за блокиране на разследванията на комисията, които коалиционните партньори не искаха да приемат. Поради липса на кворум в последните два дни бяха провалени и заседанията на Комисията по регионална политика и Комисията по енергетика.

Прочети цялата публикация