Евробарометър: Българите най-често са изложени на дезинформация и фалшиви новини

Българите най-често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Това показва проучване на "Евробарометър", което хвърля поглед върху медийните навици, доверието в различните медийни източници, както и отношението към дезинформацията. То показва, че възприятията на европейските граждани са повлияни от това, което виждат, чуват и четат в различни медии. За три четвърти от анкетираните (75%)телевизията доминира като основен източник на информация. За България този процент достига 86. Като цяло европейците имат най-високо доверие в обществените медии (49%), следвани от печата (39% )и частните телевизионни канали и радиостанции (27%), показва проучването. За България тези проценти са под средните за Европейския съюз, за сметка на информация получавана от приятели (25% при средно 14% за ЕС), блогове и подкасти (23% при средно 11% за ЕС), видеоплатформи (19% при средно 11% за ЕС)иинфлуенсъри (7% при средно 5% за ЕС). Информираност и запомняне на медийна информация Проучването показва, че европейците се интересуват най-много от националните политически теми (посочени от 50% от анкетираните). По-малък е интересът към европейските и международните въпроси (46%), както и към местните новини (47%). 72% от респондентите си спомнят, че неотдавна са чели, видели или чували нещо за Европейския съюз, било то в пресата, по интернет, по телевизията или по радиото. 57% неотдавна са чели, видели или чули нещо за Европейския парламент. Запомнянето на новините за ЕС варира между 57% във Франция и 90% в Румъния. Запомнянето на новините относно ЕП се движи между 39% във Франция и 85% в Малта. Медийни навици С дял от 75% телевизията доминира като основен източник на новини, особено за гражданите над 55 години. Следващи в класацията,на голяма дистанция от медийния лидер, са онлайн новинарските платформи (43%), радиото (39%) и социалните медийни платформи и блогове (26%). Печатът е на пето място, като един от всеки петима респонденти (21%) определя вестниците и списанията като основен източник на новини. В България едва 13 на сто от населението чете вестници при средно 21% в ЕС. За това пък близо половината от българите (47%)всеки ден използват социалните медии при средно една четвърт за ЕС (26%). По-младите са много по-склонни да използват социални медийни платформи и блогове за достъп до новини (46% от 15- 24-годишните спрямо 15% от хората над 55 години). Въпреки че традиционните източници на новини, особено телевизията, са важни, 88% от анкетираните получават поне някои онлайн новини чрез смартфон, компютър или лаптоп. 43% от респондентите използват уебсайта на източника на новини (например уебсайт на вестник) за достъп до новини онлайн, а 31% четат статии или публикации, които се появяват в техните онлайн социални мрежи. Достъпът до новинарски публикации чрез социалните мрежи е още по-важен за младите хора (43% от лицата на възраст 15- 24 години спрямо 24% от респондентите над 55 години). Плащането за новинарско съдържание онлайн все още е по-скоро изключение, тъй като 70% от хората, които имат достъп до новини онлайн, биха използвали само безплатно новинарско съдържание или новинарски услуги онлайн. Медийни източници с най-голямо доверие Гражданите се доверяват на традиционните електронни и печатни медии, включително на тяхното онлайн присъствие, повече отколкото на онлайн новинарските платформи и каналите на социалните медии. Независимо дали става дума за техния „основен канал“ или за онлайн версиите им, 49% от респондентите очакват обществените телевизии и радиостанции да представят достоверни новини, следвани от печата, посочен от 39% от анкетираните. От своя страна частните телевизии и радиостанции са отбелязани като надежден медиен източник от 27%. Полша се откроява като единствената страна, в която частните телевизии и радиостанции са най-надеждният източник на новини. Още по-радикално е отношението към традиционните новинарски източници като цяло на респондентите в Унгария, където за най-достоверен източник се смятат „хора и приятелски групи, следвани в социалните медии“. Значението на доверието също излиза на преден план, когато анкетираните трябва да посочат какво би ги накарало да отворят новинарска статия онлайн. Докато 54% са мотивирани от това дали заглавието ги интересува, за 37% е важно да имат доверие на новинарския канал, публикуващ новинарската статия. Дезинформация и фалшиви новини Над една четвърт от анкетираните (28%) смятат, че през последните седем дни много често или често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Респондентите в България като цяло са най-склонни да отговарят, че често са били изложени на дезинформация и фалшиви новини през последните седем дни - 55% от тях смятат, че това им се случва „много често“ или „често“. Най-малко склонни да твърдят това са жителите на Нидерландия. Едва 3% смятат, че „много често“ се сблъскват с дезинформация, а за 9% това се случва „често“. По-голямата част от анкетираните се чувстват уверени, че могат да разпознаят дезинформацията и фалшивите новини- 12% са  „много уверени“, а 52% - „до известна степен уверени“. Нивото на увереност при разграничаването между истински и фалшиви новини намалява с възрастта и се увеличава с образователното равнище. Проучването Експресното проучване на Евробарометър е проведено от „Ипсос Юръпиън Пъблик Афеърс“(Ipsos European Public Affairs).  Международната компания за социологически проучвания е интервюирала представителна извадка от граждани на ЕС на възраст 15 и повече години във всяка от 27-те държави- членки на Европейския съюз. Проучването е направено в периода между 26 април и 11 май 2022 г. чрез 52 347 интервюта през уеб базирана компютърна технология за интервюиране (CAWI), като са били използвани онлайн панели на Ipsos и неговата партньорска мрежа. Резултатите от прочуването в ЕС са статистически претеглени спрямо броя на населението във всяка държава.

Прочети цялата публикация