Две теории за произхода на българите - една истина

Милена ВЪРБАНОВА

Откакто тезата за тракийската идентичност на българите доби популярност, между изследователите на нашата история се води упорита битка. Тя вече не е в полето на все още официалната теория за тюркския произход на българите, бетонирана в образователната ни система, а между защитниците на тракийския корен на българите - от една страна - и на последователите на известния наш учен ст.н.с. Петър Добрев, който в своите съчинения издигна тезата за централноазиатската прародина на индоевропейския български народ - в подножията на Памир и Хиндукуш. В тази ожесточена битка прелитат напоени с отрова стрели и от двата лагера, които често си разменят кървави обиди и обвинения в предателство към българската кауза.

Да оставим настрана предателството - днешните ни "политици" го практикуват в такива колосални размери, че за историците, дори и най-съглашателски настроените, почти не остана място на платената трапеза на националната измяна. Невежественият лумпенаж, от който се състои "политическият ни елит", не се интересува от мнението на историците - сега вече става дума за тоталното заличаване на България, а не за деликатното поддържане на някаква историческа теория, която би могла да бъде изгодна на съответна конюнктура. Но и в най-мракобесната епоха учените са длъжни да събират пръснатите зърна на истината за произхода на нашия народ. Осъденият на смърт има право да осъзнае кой е всъщност. И в това осъзнаване е ключът към неговото спасение.

Недоразуменията между двете "школи" не са в "предателството", а в елементарното неразбиране на смисъла на древните топоними и в липсата не само на достатъчна лингвистична подготовка, но и на нюх към словото.

В хода на моите занимания, се убедих, че път към разкриването на етническата идентичност на българите може да даде внимателното изучаване на народите, обитавали в дълбока древност Мала Азия. Те не са по-различни по етнически състав от обитаващите Балканите и островните архипелази в Бяло море, но в изследването на историята на държави като Троя, Ликия, Кария, Фригия, Лидия - и на техния език - се съдържа по-ясен отговор на въпроса кои са българите.

Известно е, че Лидия приема това си название заради прозвището на цар Бротей - Лид, което ще рече "луд" - трети и последен владетел от династията на Атиадите ( Танталиди ). Дали названието на държавата идва точно от прозвището на полуделия цар или от оргиастичните празници на Дионис, в момента не е от съществено значение - важното е, че това име може директно да се преведе чрез българския език. Атиатиди - названието на първата лидийска династия - произхожда от името Атис, баща на Лид и син на Манес, син на Зевс и Гея, първи владетел на Лидия. Атис ще рече "баща" на арамейски език и името на цялата династия се превежда като "бащи". Но Танталиди също означава "бащи" - ако се абстрахираме от носовката в името Тантал, остава разбираемото за всеки българин "татал" - "татко".

Преди да смени названието си заради цар Луд, страната се е наричала Меония и тъкмо това име е отправна точка в настоящата статия. За меониец древните автори приемат самия Омир - "Омир Меонид" - а в Песен XVIII на "Илиада", поетът споменава "Меония свидна". В Книга 12, Глава 3 на своя труд "География", Страбон твърди, че " ... бри­гий­ци, бри­ги и фри­гий­ци — са една и съща народ­ност; също както и мисий­ци, мео­ни и мей­о­ни."

На маздейски персийски името на Меония е било Спарда - изключително интересно название, разкриващо истинска съкровищница.

То веднага ни навежда на мисълта за Спарта в Лакония, още повече, че и двете Спарти са населени с месенци - мизи. Спарта означава "пръскам, засявам, разпространявам". На италиански глаголът sparare значи "стрелям", дума, която и в древността и в наше време е евфемизъм за "еякулирам", "оплождам". Италианският глагол partorire пък значи "раждам" в смисъл на "отделям от себе си". Името Спарда ( Спарта ) внушава и идеята за близост с великия народ парти ( партяни ), известни със своята "партска стрелба". Партите са наричани и "парни", което би могло да се преведе като "момци, момчета". Думата е запазена в Русия, което не бива да ни учудва, тъй като партите ( парни ) са наричани и скити, както и саки. Но кои обикновено носят прозвището "момци, момчета"? Военните дружини.

Интересно е, че името Спарда е сходно по звучене с армейското слово prdys, с персийската дума pardis и с латинската paradus - "рай", " градина". Тъкмо от рая човеците са се "пръснали" по земята.

Възможно ли е Меония - Лидия - да е била "земният рай", създаден от боговете в зората на времената? Такова предположение е логично, като се има предвид, че не толкова далеч от нея протича Ефрат, спомената в Библията като една от четирите реки, на които се разделя голямата река, напояваща райската градина. В подкрепа на идеята, че Меония е възможният "земен рай", се явява името на нейния първи цар - Манес - "man" ( първият човек ) - син на Зевс и Гея.

Какво тогава ще рече понятието "меония"? Основавайки се на думата "peos, peon" ( гр. ) - "фалос", смятам, че възможното значение на "meon, meonia" е "утроба". Разбира се, смисълът на понятието "меон" във философията е доста различно, но "он" - "всичко съществуващо" - има своето отражение в езиците - например като особено местоимение във френския език и като диалектно в българския. Аргумент за приемането на "меония" като "утроба" е и общото правило, че с "п" започват понятията, отнасящи се към "бащата" - pater - а с "м" - отнасящите се към майката - mater. За мнозина изследователи - между траките, наречени "пеони" и "меони", няма разлика. Като понятия обаче, те принадлежат на най-дълбоката, пеласгийска старина.

Както се разбира от цитираната фраза на Страбон, "меони" са бригите, фригите и мизите. Доколкото троянците - тевкри - са отъждествявани от древните автори ( виж например Овидий ) с фригите, следователно и те са меони. Всички тези древни етноними ( без меоните ) са отъждествявани с българите и означават "вълци". Впрочем Грузия, Хиркания ( Вркана ), Дакия, Фризия - също означават "страна на вълците", както писах в статията си "Мисията на един народ е кодирана в неговия етноним". Ликия също ще рече "страна на вълците". Така нареченият "лувийски език" и "лувийско писмо" - терминология, измислена само, за да се избегне признанието, че този език и писменост са тракийски и български - също означават "вълчи" - или по-точно "на вълчицата" - louve. Името на лидийския цар Кандавъл, последният владетел от династията на Хераклидите, според мен, ще рече "цар ( кан ) вълк". А какво означава Лакония? Също "страна на вълците" - от "лика" - вълк. Илотите - спартанските роби - са наречени така по името на Ил - троянския владетел. А троянците - месени, бриги, фриги са тевкри - "вълци".

От бригите произхожда едно слово, постоянно употребявано в модерните европейски езици - "бригада". Определението за "бригада" е "дружина", "военна част", "военизиран отряд". Да оставим настрана факта, че самата дума "война" произлиза от "вой" и "вълк", но съществителното "brig" - коренът на "бригада" - означава ни повече, ни по-малко "вълк", както и "висок", "издигнат" в келтския език. В древна Ирландия е била обожавана богинята Brigantia, чието название тълкувам като "вълчица". Името Бригита, както и това на португалската владетелска фамилия Браганса също произлизат от "brig". Народът "бриганти" е обитавал областта с главен град Еборакум - Йорк, в Британия. Името Еборакум означава "борец" - "борак" - "воин", а Йорк ( York ) директно ще рече "вълк". Този британски народ се е прочул сред римляните със своя метежен, непокорен дух. На италиански briga ще рече "свада", а briganti - "разбойници".

Стигам до идеята, споделяна и в други мои текстове, че "вълците", излезли "от рая", всъщност са негови стражи, чиято мисия им налага непрекъснато движение.

Друго възможно тълкуване на названието на Меония във вариант Мейония, е свързано със значението на името Иония. Доколкото понятието Меония ( Мейония ) е дошло до нас чрез гръцкия език, а на гръцки "ме" значи "не", бихме могли да тълкуваме Мейония като НеИония, т.е. "не крайбрежната ивица", а хинтерландът на полуостров Мала Азия - "средата". Подобно тълкуване обаче противоречи на факта, че град Измир е сочен за възможно родно място на Омир, а поетът е "меониец". И после, ако Мейония е НеИония, какво ще рече Иония? Според историка Йосиф Флавий, Иония е наречена с името на Иавана, син на Иафет. Иавана силно напомня името на Иовис - Зевс, Юпитер. В което има следа от възможност хипотезата за "земния рай", ситуиран в Мала Азия да се окаже логична. В случая много интересно е името Измир, което е най-древното название на града - преди Смирна. То носи спомен за амазонската царица Мирина, но също и за море - " из морето", "от морето".

Третият начин, по който тълкувам името Меония, произтича от латинския глагол meo - "движа се", "ходя", "пристигам". Не бива да забравяме, че римляните са наследници на бежанци от Троя начело с Еней. Забележително е, че понятието meo е в синхрон с названието на планините Ида - в Троада и на остров Крит. Нека запомним този детайл, защото той е важен в тълкуването на "противниковата теория".

Любопитно е, че река Меон съществува в Хемпшир, Англия.

А сега ще се върна на твърдението на уважавания от мен голям български учен Петър Добрев, че етногенезисът на българите се извършва в подножията на централноазиатската планинска система и по-специално на Памир и Хиндукуш. Според Петър Добрев, българската народност се е формирала в подножията на Имеон и е напълно различна от тракийските етноси. Но какво е Тракия? Нима тя се ограничава само с териториите на Мала Азия, Балканите и егейските архипелази? Според Аполодор, размерите на Тракия са безбрежни и тя се простира чак до Индия. Ето какво споменава древният писател в глава 3 от Книга 5 на своята "Митологическа Библиотека" във връзка с похода на Дионис в Индия като културен герой:

"Там ( във Фригия, подир броденето му в Египет и Сирия, М.В.), изцелен от Рея, постигайки тайнствата и получавайки от Рея столата, той се отправил през Тракия в Индия"...

И малко по-нататък:

"Минавайки през Тракия и цялата Индийска земя..."

Следователно от свидетелството на хрониста, можем да заключим, че областите, населени с тракийски народи, се простират до самата Индия.

Петър Добрев изгражда теорията си върху твърденията на арменския географ Анания Ширакаци, живял през 7 в., в труда му "Ашхарашуйц" и Хрониката на Михаил Сирийски (12 в.). Според него, в съгласие с източниците, които той приема за отправна точка, българската държава в древността се е формирала под Имеон, а през 6 в. част от българския народ поел трудното си пътуване към Прикаспието, Кавказ и Приазовието, където е създал Стара Велика България, за да се отправи - отново само една негова част - през втората половина на 7 в. към днешните си територии. Няма да говоря за мирния начин, по който "славяните" приемат "пришълците- българи", факт, който исторически напомня мирното приемане на волските в Етрурия и който опровергава теорията на Петър Добрев ( както и тюркската теория ). Ще съсредоточа вниманието си върху топонимите в "прародината на българите", според Петър Добрев - Имеон.

Какво означава названието Имеон? Изненадващо, то съдържа същото понятие, за което става дума в по-горните редове - Меония - И-Меон. Аз съм писала за названието Имеон, тълкувах го чрез понятието "мене" - "мое, владение, царство, държава, име, имам, притежавам". И в това има явна логика. Но е абсолютно ясно, че името на планината Имеон е по-древно от всички тези основни понятия и всъщност е Меон, а началната "и" е тази представка, която източните народи прикачват към множество думи - например И-Кония, вместо Коня, И-Лирия, вместо Лирия - Лурия - Луристан. Името на Илирия трябва да бъде Лирия, това е истинското название, идентично с Луристан ( Персия ). Само като вметване ще отбележа, че през село Булгарограсо в провинцията на град Комо, Ломбардия, създадено от българи през 7 в., протича рекичката Лура. А британският крал Лир, който е не само шекспиров герой, а и историческа личност, носи име, произлизащо от етнонима лури. По същата логика е формирано името на Истанбул - от Стамбул.

Какво означава името Хиндукуш? Чели сме какви ли не "обяснения" на това име, но то, според мен, може да има само едно тълкуване, с което се обяснява както названието на река Инд, така и - разбира се - произлизащото от него име на великата страна. Хиндукуш съдържа две удивително интересни и прости съставки - "хинд - инд" и "куш". Смисълът на "инд" може да бъде разбран веднага, ако премахнем носовката - остава "ид" - "идвам, вървя, ходя, движа се". Сравнете го с латинския глагол meo. Така че значението на името на река Инд е "движа се, тека". А названието на планината отразява "движещото се, приходящо население", което се заселва в нейното подножие. Втората съставка "куш", която е предъвквана във всячески тълкувания, означава, според мен, "дом, къща, убежище, хранителка". Защо? Защото коренът "куш" съществува и сега в съвременните европейски езици и от него се формират думи като "coucher" ( фр.) - лежа, спя, "кушать ( рус.) - храня се, "къща"( бълг.) и т.н. Преводи на Хиндукуш като "убий индиеца", "индийски убиец" или "индийска птица" ( куш ) са малко вероятни. Впрочем названието "куш" за птица, което българското ухо свързва със зова "къш", също произлиза от "къща".

Следователно логичният превод на името Хиндукуш е "убежище за идващите, пришълците". Тези пришълци по моему могат да бъдат както древните атланти, създали великата култура на Ведическа Индия, така и техните потомци - пеласги, траки, българи. Такова тълкуване се потвърждава от името на областта Кашмир, което превеждам като "каш" -"укритие, убежище" за "мирите" - "дошлите от морето". "Каш" съответства на френския глагол (se) cacher - "крия (се )", но всъщност произлиза от древното понятие "къща" - "каща" - casa ( ит.) - cascina ( ит.) - кошара. А кошара ще рече буквално "укритие". По този начин става ясен смисълът и на непрестанно дискутираното име на планината ( планините ) Кавказ. "Каз" или "каш" е "къща", "укритие", "убежище", а "кав" е "каверна", " пещера". Кавказ ще рече "пещерно убежище". Етнонимът "кавкони" на потомците на Кавкон, един от петдесетте синове на Ликаон, тракийски народ, който Страбон обявява за изчезнал, означава "пещерни коне" или още по-вероятно "змейове-коне".

Но нека разгледаме и други забележителни паралели между названията от Имеонската планинска система и лоното на народите - Меония. "До 19 в. тя е възприемана като единна планина, наричана на местните езици Болор, Белур ... В "Худуд ал Алам" ("Граници на света") от неизвестен персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари, хребетът Болор се нарича още Мани, Манас "( samoistina.at.ua ). Авторът на статията, от която е този цитат, свързва името Манас с "камък", което не противоречи на мита за създаването на първия човек "man" - от камък, кал, пръст. Интересното е, че имена като И-Меон и Манес отново се пресичат. И сходствата не свършват дотук.

В Хиндукуш - най-западното разклонение на Имеонската планинска верига, живеят калашите и нуристанците, които говорят дардски езици. Самите дарди, които живеят в Кашмир, в части от Афганистан и Пакистан ( в Гилгит-Балтистан - още едно интересно име - и в Северозап.гранична област ), са смятани за потомци на създателите на Ригведа и етнонимът им е много сходен с този на дарданите, част от които са троянците.Идентификацията на дарди с дардани може да бъде достойна цел за бъдещи научни изследвания - известно е, че има повече имена на етноси в историческите извори, отколкото народи в действителност и всяка прилика в етнонимите може да не е случайна.

Огромен интерес предизвиква историко-географската област Белуджистан, която се простира върху територията на провинция Белуджистан в днешен Пакистан, провинция Систан и Белуджистан в Иран, както и Нимруз, Хелманд и Кандахар в днешен Афганистан. Това е земята на древните балохи, чието название толкова напомня имената на пеласги ( беласги ) и "българи".

Балохите са двигателят на цивилизацията в тази част на света. Не е нужно да изброявам етапите в тяхната история, свързани с най-известните цивилизации.

Ще отбележа само, че "през периода 1- 3 в. балохите са част от Индо-скитското или Индо-партянското царство, управлявявано от династията Паратараджас, идентична с Парадас от Махабхарата, Пураните и други ведически и персийски източници. Ръкописът "Периплос на Еритрейското море" ситуира страната Парадан на брега на съвременен Белуджистан, отвъд Оманския залив"( абзацът е по енциклопедичен текст за Белуджистан ).

И ето че в епоса Махабхарата откриваме името Бригу. Махабхарата е разказ, което предполага "разказвач" и "слушател". Този "слушател", към когото се обръща "разказвачът", е наречен в епоса "потомък на Бригу". Кой тогава е Бригу - явно живял много поколения преди създаването на Махабхарата?

Ето какво ни съобщава руската енциклопедия по този въпрос:

"Бри́гу (санскр. भृगु,: bhṛgu от корена: bhrā, "блестя", "сияя") — във ведическата и индуистката митология е велик мъдрец — один от седемте велики риши. В Ригведа името Бригу се употребява и в множествено число и означава група божествени същества, предали небесния огън (Агни) на хората, бидейки негови пазители. Понякога с името Бригу в Ригведа е наричано едно от племената. В Ригведа и в по-късната литература Бригу се разглежда и като жречески род, установил жертвоприношения на огъня, а за основател на този род се счита мъдрецът Бригу. Втората мандала на Ригведа се смята за написана от Гритсамада от рода Бригу.

Според една от версиите, баща на Бригу е Ману, който предал на своя син космогоничното учение, а той, от своя страна, го съобщил на хората. (Мбх. XII 182—192). Обителта на Бригу, според преданието, се намира на планината Бхригутунга, в Непал, на източния бряг на река Гандак.

Името Бригу в индуистската митологическа традиция притежава непререкаем авторитет. В един от вариантите на мита за Нахуша, именно Бригу го превръща чрез своето проклятие, в змия и го събаря от небето (Мбх. XIII 100).

Потомци на Бригу:

Бхригу е основател на род, чийто членове се наричат Бхаргави (Бхригуиди). Много от тях стават известни воини или мъдреци. Именно Бхаргавите се явяват "редактори" на Махабхарата в духа на брахманската традиция, придавйки ѝ нейния съвременен вид, с прибавянето на традиционни сюжети, в това число и множество легенди, прославящи самите Бхаргави."

Съпруга на Бригу е една от дъщерите на мъдреца Кардама. Сред наследниците му са Шукра ( Ушанас ), повелител на асурите, царете Парашурама и Сагара ( изключително интересно име, което ни отвежда към сангария, свещената секира, към саките и сикулите, М.В. ), а също мъдрецът Аурва." ( със съкращения )

Под названието "бхаргави" откривам българите, които произлизат от високо издигнат жречески род, свързан с вярата в огъня и обладаващ тайните на вселената. Този род произхожда от мъдреците Бригу и Кардама. Постепенно се е превърнал в цял народ - подобно бесите ( "духове", жреци на одрисите ), галатите ( жреци на келтите ) и расените ( "бръснатите", етруски ). Но и като народ продължава да пази свещените тайнства, поверени му в най-дълбока древност от неговите предци - продължава да бъде техен страж, "вълк". Мисията му налага постоянно "движение" - в безкрайните предели на Тракия - от Индия до Апенините - и в цяла Европа - до Британия. Не бива да разбираме движението на българите като бягство от опустошителни военни конфликти, природни катаклизми или търсене на земеделски земи, макар че и това, несъмнено, го е имало. Основната цел на това движение е изпълнението на тяхната мисия. Две са основните опорни точки на тяхното осезаемо присъствие - източна, в подножията на Памир и Хиндукуш ( с лъчи към Северна Индия и Хималаите ) - и западна - Мала Азия ( с лъчи към Балканите, Черноморието, Кавказ и Прикаспието ). Ето защо в тези области са концентрирани толкова сходни названия - И-меон, Меония, бриги, балхи, балохи, Манес, Манас, Ману. Тези точки бележат пунктове, избрани от прадревна цивилизация, от които тя е "пръскала" по света своите знания и своите жреци-воини. Между българите в Меония и тези в Имеон, всъщност няма никаква разлика. Това тепърва ще се доказва чрез езика, който са говорили.

Двете исторически "школи" - тракийската и памирската - не би трябвало да враждуват нито миг повече, а веднага да се обединят. Предстои им съвместно откриване на величието на една цивилизация, пред която бледнее всяко въображение и угасва всяко съперничество.

Прочети цялата публикация