Как да научите детето да чете книги

Наталия Тодорова е автор на блога The Little Chef, където готви заедно със своите малки помощници - двете ѝ деца. Там споделя всичко, което я вълнува - детското развитие и възпитание, родителството, кулинарията. А в "свободното си време" е Директор връзки с клиенти, пише dir.bg.

"Покрай възпитанието на двете деца вкъщи непрекъснато обсъждаме какво трябва да им дадем, на какво да ги научим, за да станат любознателни, самостоятелни, дисциплинирани. Твърдото ни убеждение е, че любовта към книгите и четенето е в основата на успеха в училище и след това. Когато четенето е любимо и чакано занимание, а не досада и задължение, и ученето е по-лесно, а учебникът не изисква непрекъснат надзор от родител. И не само това - книгите развиват въображението, общата култура, речника, разширяват мирогледа.

Мнозина ще кажат - това е ген. Децата или се раждат със самодисциплина и интерес към четенето, или не. Аз бих отговорила - възпитание е. В теорията за гена също има доза истина - и тя е в това, че децата на четящи родители четат. Но не заради наследените алели, а заради личния пример, който виждат у дома.

В търсене на отговора какво трябва да правим (и да не правим), за да помогнем на децата си да открият любовта към книгите, изчетох много материали по темата, "интервюирах" родители, които за мен са успешни примери в това отношение, вгледах се в практиките, които работят вкъщи. Тук се опитах да събера наученото."

Кога да започнем с четенето?

Отговорът е - от детството на родителите. Няма такова нещо като "твърде малък" за книжки. Редица изследвания има вече и по темата за вътреутробното развитие и как четенето и слушането на музика по време на бременността помага на бебчето в корема. Но сега няма да се спирам на това.

В първите месеци след раждането зрението на бебетата все още не е достатъчно развито и фокусното разстояние е по-малко. В този период просто четете на глас любимите си романи. Изследванията показват, че колкото по-голям е потокът от думи, които бебето чува още от новородено, толкова по-добре се повлиява неговото езиково развитие. Понеже на мен ми беше странно да чета Ъруин Шоу с интонация на Баба Меца, и тогава си четях и разказвах детски приказки. Препрочетох някои любими български народни приказки и историите на Вилхелм Хауф, в които съм влюбена още от дете.

Щом започне бебчето да разглежда играчките, хората около себе си и изобщо да проявява интерес към околния свят, време е за неговите книжки - с твърди страници, с гумени страници, изборът на пазара е огромен. В тази възраст е важна интонацията и римуваната реч, която гради усещането за език и ритъм.

През третото тримесечие вече бебчетата разпознават своето обкръжение, играчки и предмети от ежедневието. Книжките тогава са освен за четене и за показване - кой е това, какво прави, какви звуци издава. Не се притеснявайте, че бебето бързо губи интерес или е по-ентусиазирано да "опита" книжката, вместо да я гледа. Това също е част от "комуникацията" с печатното слово.

Може да четете и отстрани, докато бебчето прави съвсем различно нещо - самото присъствие на книгата, на четящия на глас възбужда интереса и любопитството и за по-нататък. Виждах го при сина ми, когато беше много малък - уж зает с друга игра в съседния край на стаята, но щом се настаня и започна да чета, веднага се ослушва и пристига да четем заедно.

След годинката до към 2 години продължава да доминира интересът към образите за сметка на текста. Ако детето самó разглежда книжка в тази възраст, просто бързо ще прелиства, нетърпеливо за следващата картинка. Когато дъщеря ми беше на 2, повече преразказвах, а не четях дословно, за да мога с показване, интонация и имитация да задържам повече и повече вниманието ѝ върху страниците. На около 3 години вече тя имаше интереса и търпението да слуша текстовете - и то до степен, в която историите се научаваха почти наизуст и тя също "четеше" на своите приятели-играчки.

Да уважаваме избора на детето

Ако детето иска да препрочитате една и съща книжка 100 пъти, нека така да бъде. Четенето трябва да е приятно занимание, а не спуснато задължение. Така че трябва да оставим то самó да избере какво да четете. Напълно нормално и често срещано е да търси все една и съща история и да иска да я слуша безброй пъти, докато я запамети изцяло. Но за да има интерес и към други, нови истории, този интерес трябва да бъде разпалван - с достъп до още и още книги.

Добър вариант са историите-поредици, с един и същ герой в различни ситуации. Щом на детето му стане любим този герой, с радост ще иска да разбере и за други негови приключения. Историите от съответната поредица могат да бъдат съобразени и с преживяванията и ситуациите, с които детето се сблъсква или му предстоят, така че да може да ги съпреживее през героя и да ги разбере отстрани.

У децата бързо се заражда колекционерската страст. Поредиците от едно издателство, които оформят своеобразна приказна колекция, са също отличен начин за провокиране на интереса към нови книги.

Друг начин да привлека вниманието към дадена книга е като първо я разкажа без четене. Особено когато става въпрос за любими истории от моето детство - разказвам какво съм чела като малка, кои са били любимите ми герои. А после заедно ги откриваме и прочитаме.

Удоволствие от споделеното четене

Племенниците ми бяха малки. Една вечер се случи аз да ги приспивам и надълго и нашироко разказах историята за спящата красавица, с допълнителни описания и детайли, с преправяне на гласа и всички екстри на театралното и художествено творчество. Толкова бяха впечатлени, че на сутринта смъмриха майка си, че съкращава историите. А тя смъмри мен, че ѝ отварям допълнителна работа.

Ако всеки път бързаме да приключим с четенето, защото сме уморени или имаме куп задачи, това веднага ще се усети от детето и времето няма да е асоциирано с положителни емоции и пълноценни преживявания. Когато четем на детето, по-добре да даваме всичко от себе си да прекараме хубаво заедно, то да усеща, че и за нас е приятно.

Децата често прекъсват четенето, за да зададат въпрос, да направят вметка, понякога изобщо не по темата. Вместо да се дразним, трябва да приемем това като част от комуникацията с книгата и за книгата. А може пък историята да не завладява достатъчно интереса на детето и затова то да се разсейва с въпроси - ако е така, може да му помогнем с въпроси от наша страна, които да провокират размисли и внимание.

Лека нощ, книжчице

Чувала съм родители да казват, че предпочитат да не предлагат книжки вечер в леглото, защото провокират куп въпроси и разсънват, вместо да приспиват. Да, и вкъщи това не е форма на приспиване - книжките се изчитат от кора до кора и тогава гасим лампите.

И през деня четем книжки, но вечер в леглото - това си е специален ритуал. Къщата е притихнала, светлината е приглушена, детето е много по-съсредоточено да "влезе" в историята, да разсъди над случките на героите, да открие своите преживявания и емоции в прочетеното.

Вечерният ритуал може да включва няколко истории - било то подбрани от детето или предложени от родителя. Хубаво е също двамата родители да се редуват в четенето, защото всеки от тях неминуемо има различен подход и свой "прочит".

Освен за "Лека нощ", книжките могат да бъдат използвани и за "Добро утро", особено през уикендите. Това е начин да задържим ранобудното дете още малко в леглото. Вкъщи този ритуал включва и тайната ни надежда, че един ден ще се събудим в 10 и ще установим, че децата вече повече от час си четат кротко в леглото, без да търсят никого от нас с баща им.

А докато дойде този паметен ден, на нас ни остава с много грижа да си поливаме и торим "зрънцето".

Четене през целия ден, достъп до книги навсякъде и по всяко време

Не бива да има такова нещо като "час за книги". Или пък те да са само за сладък сън. Четене можем предлагаме на детето през целия ден и в разнообразни ситуации. При по-малките деца това работи и като трик за забавяне на темпото и уравновесяване на емоциите.

Често родителите взимат таблет при излизане навън на вечеря с децата. Или пък оборудват автомобила с екран, за да е спокойно пътуването. Може да замените цялото това екранно време с книжки, карти със задачи, аудио приказки.

"Ооо, книжка в ресторанта, абсурд. Нищо не ангажира вниманието толкова дълго, както телефонът!" - ще възразят мнозина. Да, ще продължава да е така, ако винаги прибягваме към него. Интересът към книгите се "отглежда" и изисква грижи, но пък накрая плодовете си заслужават.

Един от ценните съвети, които получих от "интервюираните" родители беше книги да има навсякъде "под ръка". В различните стаи в къщата, в автомобила, в раницата... Като заек от шапката. Не е нужно детската литература да е ограничена в детската стая - книги на детето може да присъстват в общата библиотека, в спалнята, на масата в кухнята, за да прелистим на закуска... Полезен трик е да реорганизираме пространството и да сменяме местата и подредбата на книгите периодично, за да провокираме внимание и интерес към различни заглавия.

Достъпът до семейната библиотека с книги, дискове и албуми е не по-малко важен. Децата инстинктивно от малки обичат реда и правилата, така че по-добре да не се тревожим толкова за цялоста на сбирките, а да възпитаваме внимание към книгите и изобщо вещите в дома.

Не само четене, но и говорене за книгите и героите

Времето за четене не бива да е единственото време за общуване със и за книгите. Хубаво е да използваме различни игри и ситуации от ежедневието, за да обсъдим даден герой, неговите преживявания и емоции, да ги сравним с тези на детето, да му задаваме въпроси, свързани с историята.

Не на екраните

В съвременния свят екраните са навсякъде около нас. Огромна част от професии днес и професиите на бъдещето са свързани с дигиталната реалност. Няма как да избягаме от това, а и не е необходимо. За добро или лошо, децата ни от малки интуитивно се справят в пъти по-добре от нашето поколение с всички нови електронни джаджи и приложения.

Когато обаче става въпрос за развитие на речта и възприятията, паметта и концентрацията, умението за учене и т.н., екраните много пречат. Когато става въпрос за деца в предучилищна възраст, стоенето пред екрана може доста да навреди. Малките деца нямат нужда от екранно време. Ама никакво. Знаем си го - таблетите, телефоните и телевизорът са време за нас, възрастните.

Сигурно всички сме чували мантрата "Ама много е полезно Baby TV, детето научи английски от филмчетата". Да, със сигурност заучава някоя дума и фраза и със сигурност става по-бързо от офлайн заниманията на английски - това прави визуалната стимулация. Но тя прави и много други лоши неща. Така че ако искаме английски - по-добре е да говорим на детето, да му четем английски книжки, да слушаме английски песнички (не от Youtube, а на уредбата вкъщи), да използваме флаш-карти, да го запишем на курс, да идем на почивка в чужбина... Но, моля ви, бъдете искрени и не оправдавайте клипчетата на таблета с ученето на чужд език.

Визуалната стимулация между другото не означава само детски тв канали и клипове на телефона и таблета. Изобщо светещият екран като фон вечер вкъщи не е препоръчителен. Почти всеки от нас има вредния навик - прибере се след работа и пусне телевизора. После прави куп други неща, но телевизорът продължава да жужи отзад. Вероятно не си даваме сметка, но това непрекъснато присъствие на екрана у дома влияе на детето и неговата концентрация, отразява се върху качеството на общуването и на времето заедно.

Четене на глас от родителя, дори и на вече четящи деца

Това, че детето вече е започнало да чете самостоятелно, не бива да е причина да спирате да му четете и вие. Четенето с мама и тате е специално време заедно. Ако отказваме да четем, само защото детето вече може и самó, все едно му отказваме това специално време. И внезапно новото умение се оказва наказание.

Освен това речниковият запас, необходим за по-доброто разгръщане на уменията за четене с разбиране след това, се натрупва както през зрителната, така и през слуховата памет и те по различен начин подпомагат обогатяването на езика и развитието на асоциативното мислене. Разбира се, с уговорката, че детето трябва да го иска и трябва да му се четат неща, към които то проявява интерес - иначе става като жуженето на телевизора.

Абонаменти за детски издания

Като малки със сестра ми бяхме абонирани за списание "Славейче". С такова нетърпение си чакахме месечния брой, че в един момент решихме и ние да издаваме списание. С илюстрации, задачи, гатанки, стихчета... Както се казва - направено един път! Буквално. Тиражът беше... единичен - все пак всичко беше изработено на ръка.

Разказвам това, за да илюстрирам какво може да значи за децата личният абонамент. Да, в нашето детство достъпът до детски издания и книги не беше така улеснен и масов. Но целият огромен информационен поток днес също затруднява (по различен начин) родителите в търсене на качествено съдържание. В пощенската кутия да откриеш любимо четиво вместо сметки би донесло радост и усещане за важност на детето.

Заедно в библиотеката и в книжарницата

Срам ме е да си призная, но в библиотека не съм стъпвала от студентските си години. Тогава все трябваше да се ровим из специализирана литература и стари източници - сега просто влизам в книжарницата и купувам това, което търся. Библиотеката обаче дава малко по-различно преживяване от покупката на книга, тя учи на отношение към книгата. Взимаш нещо, което не е твое, трябва да го пазиш в добро състояние, да имаш дисциплината да прочетеш и върнеш в определен срок... Все полезни навици.

Много ясно си спомням моя първи картон в библиотеката на читалището в родното ми място. Още не бях ученичка и не беше позволено да взимам книги, затова всичко се трупаше на името на сестра ми. В един момент библиотекарката се смили и направи изключение. Имах свой собствен картон! С моето име! Представете си колко вълнуващ момент е било за мен, щом още си спомням дори първата книга, вписана в този картон - "Новите приключения на семейството на татко Барба".

Книжарниците са другото място, където често трябва да ходим с децата си. Днес магазините за книги са си цяло преживяване. Уикендите в немалко книжарници организират куклен театър, има кафене или удобни кресла да поседнеш сред томовете... Спокойно човек може да си се рови един час сред дискове, книги и албуми. И докато за много други прищевки на децата си все казваме "Не може", вкъщи правилото е: никога "Не" на желанието у детето за покупка на книга. Ако поредната кукла или балон е излишно харчене на пари, то на книгите може да гледаме като на инвестиция.

Примерът на родителите

Децата на четящи родители обичат да четат. Това е аксиома. Моето обяснение не е свързано с генетиката, а с копирането и подражанието. Често сме чували "Агресията ражда агресия". Ами същото е и с много други неща - ние, родителите, сме първият модел на подражание и нашето поведение, характер и интереси обуславят до голяма степен развитието на децата ни, особено в годините до училищна възраст. Ако сме заключили всички книги в шкафа, за да не ги скъсат децата, или пък ние самите не проявяваме интерес към четенето, по-трудно ще предадем любов към книгите на малките.

Тук бих добавила и примера на по-големите братя и сестри, братовчеди и приятели. Авторитетите за детето, които са едновременно пример за подражание, но и най-близки до техния начин на мислене и общуване. По-големите деца с техните литературни интереси могат да "отворят" нови светове за малките, да ги запалят по различни истории и герои, да им покажат, че книгите и четенето са cool.

Прочети цялата публикация