„Убийствен влак“ е неочакван кино спектакъл за сетивата (ТРЕЙЛЪР)

Слава на писателите на книжна литература, чиито творби се превръщат в спасението на Холивуд за най-новите касови екранизации. „Убийствен влак“ е поредното доказателство, че киното има отчайваща нужда от сценаристи, защото това е един от малкото филми напоследък, които не просто стават за гледане, но дори си струват препоръката.

Романът на Котаро Исака е истински хит още при появата си през 2010 г. Японският черен комедиен трилър разказва историята на петима наемни убийци, които се озовават на борда на един от влаковете-стрела, за да изпълнят съответните си задачи. Проблемът обаче е, че пътищата им се преплитат и от това настава истинска касапница.

Дейвид Лейч е отговорен за успешното преминаване на романа от хартията върху големия екран. Почеркът му си личи особено ясно с оглед факта, че има пръст в създаването на „Джон Уик“, „Дедпул“, „Атомна блондинка“ и „Хобс и Шоу“. Режисьорът изглежда е огромен почитател на филмите с възрастови ограничения, защото почти не се старае да се хареса на подрастващите, за да задоволи нуждата от насилие на екрана за възрастните. Ако трябваше да го оценявам в училище, щях спокойно да му пиша 5 1/2, за да го накарам следващият път да се постарае още малко, ако иска да реализира пълния си потенциал.

Сред каста личат имената на едно истинско съзвездие от актьори. Там са Брад Пит, Джой Кинг, Аарън Тейлър-Джонсън, Брайън Тирел Хенри, Хироюки Санада, Майкъл Шанън и Сандра Бълок. Имаме и още няколко колоритни имена, които няма да ви разкривам, защото се включват с камео участие, което е от значение за комедийния аспект на филма.

Всяко едно от главните действащи лица си върши работата отлично, но забележката ми към представянето им е по-скоро насочена към продуцентската намеса, защото си личи, че на моменти им е наложено да придадат определени качества на героите си. Щипка свобода за импровизация тук можеше да свърши чудеса.

Един от големите минуси на „Убийствен влак“ са вербалните шеги. Филмовата индустрия вече е натоварена с толкова много политика, че дори създателите на изкуство трябва да мерят всяка своя приказка, за да не засегне една или друга група от шумни в медийното пространство хора. Хубавото е поне, че Лейч не е позволил да се подхлъзне по пропагандата на тема раси и сексуална ориентация, така че решението му да бъде малко по-деликатен с думите се оказва правилно.

Филмът иначе е един неочакван кино спектакъл, в който си има всичко необходимо, за да зарадва изтормозения напоследък зрител. Приятно е понякога да чуеш една любопитна история с помощта на всички аудио-визуални предимства типични само за киното. Оценката ми за „Убийствен влак“ е 8/10, като поощрявам желанието на артистите да пробият в една толкова тежко вкостенена среда.

Прочети цялата публикация