В Хърватия отбелязват годишнината от операция "Буря" като празник, а в Сърбия - като помен

Годишнината от операция "Буря", която в началото на август 1995 година проведе хърватската армия, в Хърватия и тази година ще бъде отбелязана като празник - Ден на победата и отечествената благодарност и Ден на защитниците, докато в Сърбия ще бъде отбелязана с възпоменателна церемония в Нови Сад, пише Танюг. Докато за хърватите "Буря" е повод за празнуване, за сърбите това е най-масовото и едно от най-жестоките етнически прочиствания, случили се през войните в бившата Югославия. С операция "Буря", започнала на 4 август 1995 г., Хърватия си върна териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласиха своя държава Република Сръбска Краина. Белград на свой ред отбелязва, че по време на операция "Буря" от Хърватия са прогонени 200 хиляди сърби и са убити близо 2000. Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че годишнината от тази хърватска военно-полицейска акция ще бъде отбелязана в Нови Сад на Площада на свободата днес от 20 часа. Централното честване в Хърватия по традиция се организира в Книн, където хърватският президент Зоран Миланович днес е организирал прием за военни командири. По този повод Миланович ще връчи отличия, медали и ще повиши в ранг някои членове на въоръжените сили на Хърватия, съобщиха от неговия кабинет. За първи път тази година няколко сдружения на гражданския сектор проведоха вчера половинчасова антивоенна акция в сряда на площад "Бан Йелачич“ в Загреб в знак на възпоменание на убитите и прогонени сърби по време и след военната операция "Буря“. По данни на Комисариата за бежанците и миграцията на Сърбия при операцията са убити и се водят изчезнали над 1700 сърби, а над 250 000 са прогонени. Операция "Буря" започва на 4 август 1995 г. с настъплението на хърватската армия и полиция в района на тогавашната Република Сръбска Краина, обхващаща Северна Далмация, Бановина, Кордун, Лика, район, който е бил под закрилата на ООН. Докато колони от бежанци с коли, камиони, трактори и други селскостопански превозни средства влизаха в Сърбия и Босна, хърватската армия влизаше в обезлюдения Книн, където на 5 август бе издигнато хърватското знаме. В акцията са участвали около 130 000 военнослужещи от хърватска страна. Международният трибунал на ООН в Хага за военните престъпления в бивша Югославия първоначално осъди хърватския генерал Анте Готовина на 24 години затвор за действията на хърватските сили срещу сърбите в "Буря", но беше оправдан през ноември 2012 г. Заедно с Готовина в Трибунала в Хага бяха съдени хърватските генерали Младен Маркач и Иван Чермак за преследвания, депортации, убийства, престъпления срещу човечеството, грабежи на имущество, нарушения на законите и обичаите за водене на войната. Чермак беше оправдан на първа инстанция, докато Маркач беше осъден на 18 години затвор. Апелативният съд обаче отмени тази присъда и го оправда. Заради военни престъпления, извършени при операциите "Мълния" и "Буря", Трибуналът в Хага за военни престъпления подготвяше обвинителен акт срещу Франьо Туджман, първия президент на Хърватия, който почина през 1999 г. Двадесет и пет години след "Буря" хърватското правосъдие повдигна три обвинителни акта за военни престъпления срещу сърбите от района на Краина срещу общо седем членове на хърватските военни и полицейски части. Процесите завършиха с две присъди, едната от които е окончателна. В Хърватия годишнината от "Буря" ще бъде отбелязана в сянката на първото обвинение, което Сърбия повдигна срещу хърватските пилоти за предполагаеми военни престъпления срещу цивилни сърби по време на хърватската операция, отбелязва Танюг.   По БТА.  

Прочети цялата публикация