Недостиг на храна, бензин и надежда: как Куба се превърна в острова на тъгата

Да напълни хладилника в апартамента, който отдава на туристи в AirBnB, вече е целодневна задача за Йорди Гонзалес. Тя иска поне да е сигурна, че гостите ѝ ще разполагат с кока-кола и вода. Купуването на бутилирана вода е почти непосилна задача. "Трябва много да обикалям и да търся. Почти никъде няма вода", казва тя. Ситуацията е подобна и със закуската. Гонзалес купува плодове от пазара, но яйцата са много скъпи. Мляко на прах пък се продава само за деца.

Йорди Гонзалес е израснала в Куба, преживяла е икономическата криза от 90-те години на ХХ век, когато Съветският съюз, който е близък партньор на Хавана, се разпада. Този период в Куба наричат "специалния". По това време голяма част от населението гладува. Сега е различно, казва Гонзалес: "Има усещане за тъга в Куба. Сякаш вдишваш нещастието. Страната е изморена и отегчена”.

Реденето по опашки е ежедневие

Реденето на опашки се е превърнало в ежедневие за кубинците. Някои от тях нареждат членовете на семейството си на опашка, за да се сдобият с пилешко месо, хляб или цигари. На пазарите се предлагат зеленчуци и плодове, но след отмяната на втората валута - конвертируемото песо, обикновеното кубинското песо рязко загуби стойността си.

"Хората вече почти не могат да плащат за храна", казва кубинският икономист Омар Еверлени. Средната заплата през миналата година е била 3528 песос. Килограм мляко на прах вече струва 1000 песос, а килограм свинско месо - 300 песос.

Освен всичко останало, дизеловото гориво е все по-малко достъпно, защото правителството го използва, за да произвежда електричество. Няколко електроцентрали едва се справят. Други вече са спрели работа. В провинцията електричеството обикновено не работи нощем, за да се опазва електрическата инфраструктура в летните жеги. Без хладилник или вентилатор при температури от над 30 градуса по Целзий, това определено може да е изнервящо. "Хората не спят добре, не ядат добре. Нещо трябва да се направи”, казва Еверлени.

Пандемията и войната се отразиха тежко на туризма

Туризмът, който е един от основните източници на приходи за Куба, твърде бавно се възстановява след кризата, предизвикана от пандемията. Заради войната в Украйна твърде малко са и руснаците, които пристигат в Куба. Според Еверлени Куба е все още далеч от нивата на туризма от 2018 и 2019 година, когато около 4 милиона души посещаваха страната. Икономистът призовава за повече гъвкавост в икономиката отдавна. Според него въведените мерки са твърде колебливи и бавни.

"Също така би било важно да оставим малко настрана идеологическите въпроси", казва Еверлени. "Ако компания от Съединените щати иска да инвестира, Куба трябва да привлича капитал по-агресивно." Според експерта инвестициите от чужбина са единственият шанс за Куба да излезе от кризата. Въпреки това настоящият президент на САЩ Байдън досега не е направил почти нищо за сближаването между двете държави.

Недоволството расте

Натискът се увеличава, на някои места вече се появява съпротива. Във Фейсбук се разпространяват видеоклипове на хора, които тропат по тенджери, за да изразят гнева си. Затова миналата седмица президентът Мигел Диас-Канел публично призова за търпение и сплотеност. Той обвинява американската икономическа блокада за недостига на стоки и предупреждава да не се използва ситуацията, за да се "атакува революцията". Без съмнение това е намек към масовите протести от миналата година.

Тогава хиляди хора излязоха по улиците в цялата страна, за да протестират срещу недостига на храна, но и за повече политическа и икономическа свобода. Около 400 бяха вкарани в затвора, някои от тях с присъди до 25 години, включително за бунт, обида на държавни служители, нападения и вандализъм.

Надеждите на много кубинци за повече прозрачност и до днес не са се сбъднали. Правозащитниците критикуват строгите съдебни присъди срещу демонстрантите. Според кубинските власти обаче те са напълно законосъобразни.

Все повече кубинци напускат страната

През последните месеци десетки хиляди напуснаха страната. Кубинската дирекция по миграцията описва това като нормален миграционен поток и "естествено явление", тъй като Куба е остров. Но икономистът Еверлени вижда в емиграцията пореден проблем за Куба. Младите хора очевидно не виждат никакви перспективи в страната. "Откъде ще дойде работната ръка след пет или десет години, за да финансира застаряващото население? Куба е изправена пред сериозен демографски проблем", смята той.

Има обаче и една добра страна на емиграцията. Повечето кубинци превеждат обратно долари или евро на семействата си на карибския остров. Около 50-60% от населението се възползва от паричните преводи. По този начин Куба може да се задържи на повърхността за още известно време.

Автор: Мари-Кристин Бьозе

Прочети цялата публикация