България държи 1/5 от световния пазар на патешки дроб и череши

България продължава да печели позиции на световните пазари, а пандемията от коронавирус не се е отразила на предприятията у нас. Износът на стоки и услуги продължава да се увеличава, като за миналата година отбелязва ръст от 31% спрямо 2020 г. Това отрежда на страната ни 59-мо място от 233 страни. Расте износът на все повече стоки с добавена стойност, като електронни и оптични изделия, електрически инструменти, изчислителни устройства, сензори, софтуерни продукти, компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, велосипеди с помощно задвижване, видеоигри, хладилници. С изработените у нас интегрални платки, страната ни проби редица силно конкурентни пазари, като САЩ, Япония, Югоизточна Азия. Българските фирми най-често изнасят за развитите държави като подизпълнител на големи мултинационални компании, като европейският пазар става все по-важен. Германия е най-големият ни пазар с 15% от целия износ, като при това търговският ни баланс е положителен с 468 милиона долара. Това показва анализът на Българската стопанска камара (БСК) за мястото на България в световния износ през 2021 г. Той е подготвен от Веселин Илиев - главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК. България в световния износ България е изнесла стоки и услуги за 41.9* милиарда долара през 2021 г. Това е с 31% повече от износа ни година по-рано, когато възлиза на 31.9 милиарда долара. Въпреки това страната ни отстъпва едно място и заема 59-то сред всички износители в света. България е непосредствено преди Литва и Египет и след Словения и Нова Зеландия. В Европейския съюз запазваме 20-то място - преди Литва и Хърватия, и след Гърция и Словения. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас са: Словения - 47 млрд. долара, Финландия - 81 млрд. долара, Словакия - 104 млрд. долара, Дания - 125 млрд. долара, Ирландия - 190 млрд. долара. Ако не се отчитат най-малките икономики, лидер по ръст на износа през миналата година е Норвегия с 95%, следвана от Иран (83%), Азербайджан (62%), Ангола (60%), Саудитска Арабия (52%), ОАЕ (50%). Всички тези страни са големи износители на енергоносители, чиито цени рязко нараснаха. Други големи икономики с по-голям ръст от нашия са Русия (46%), Република Южна Африка (44%), Индия (43%), Индонезия (40%), Австралия (36%), Бразилия (34%), Турция (33%), Белгия (32%). Важни партньори, в чиито вериги за доставки сме включени и пряко влияят на износа ни, са САЩ с ръст 23%, Германия (18%), Нидерландия (26%), Италия (21%), Франция (20%), Великобритания (18%). При седем от десетте водещи експортни пазара България постига положителен търговски баланс, включително с най-големите европейски износители - Германия, Италия, Франция, Белгия. Допреди три години България традиционно имаше положителен търговски баланс и с Турция - голям регионален играч. Вероятно дължащо се основно на финансовата криза в южната ни съседка, балансът ни с Турция вече е отрицателен. От анализа не са включени доставките на стоки за отбраната, тъй като НСИ третира тази информация като конфиденциална. През 2021 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за 566 млн. долара. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея, т.е. реалният износ е по-голям. За 2020 г. износът на специална продукция се оценява на 614 млн. долара. Износът на оръжия през първите четири месеца на 2022 г. е за 294 млн. долара. Кумулативно за последните 5 години износът ни има средно годишен ръст от 5% в стойностно изражение. В същото време световният внос расте средно с 4% за последните 5 години. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари, посочват от БСК. Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, мед и изделия от мед, машини и апарати, енергоносители - горива и електроенергия. Тези четири групи стоки формират една трета от износа на страната ни. През изминалата година броят на групите стоки с износ над 1 млрд. долара се увеличава от 10 на 15. Средногодишен ръст на българския износ спрямо световния внос за периода 2017-2021 Най-голям е износът ни на изделията на електрониката и електротехниката - близо 4.4 млрд. долара. Ръстът на цените на световните пазари допринася износът на мед и медни продукти да заема втора позиция с над 3.77 милиарда долара, а третата е за машини и апарати с над 3.32 милиарда лева. Характерното за тези три групи стоки е, че износът ни изпреварва световния внос. Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици, обяснява Веселин Илиев от БСК. Традиционно, износът на енергоносители заема водещи позиции, като за 2021 г. е на четвърто място. В региона единствено Румъния има по-голям износ на електроенергия от нас с 658 млн. долара, а Гърция и Турция изнасят два и половина пъти по-малко от нас. Износът на българско зърно заема пета позиция. Водещите продукти в тази група са пшеницата с ръст от 96% на годишна база и царевицата със спад от 3%. При ечемика се отчита ръст от 71% на годишна база. С над 1 млрд долара износ през миналата година са още пластмасови изделия, автомобилна индустрия и велосипеди, руди и концентрати, от които 2/3 са концентрати на благородни метали. Следват желязо и стомана, фармация, разнообразни химически продукти, изделия от желязо и стомана, оптически и измервателни прибори, мебели, матраци и обзавеждане. Група стоки под митнически код 99 "Специфични доставки", в която са продажбата на оръжия, е на 8-ма позиция в експортната българска листа. Ръст от 50% при износа на катодна мед Стоката с най-голям стойностен обем в експортната листа на България за миналата година е катодната мед с 1.773 милиарда долара, което е 50% ръст спрямо 2020 година. Най-големи потребители на българска катодна мед са Китай (40% от износа) и Турция (36%). Следват износ на пшеница за 1.356 милиарда долара и ръст от 94%, анодната мед - износ за 1.026 милиарда долара и ръст от 2%, биодизел - 926 милиона долара и ръст от 118%, медикаменти - 840 милиона долара и ръст от 4%, концентрати на благородни метали - 839 милиона долара и ръст от 21%, маслодаен слънчоглед - 730 милиона долара и ръст от 37%, слънчогледово олио - 691 милиона долара и ръст от 83%. Тези осем стоки генерират 19% от българския износ. След тях се нареждат леки нефтени масла (горива), електроенергия, части за електроника, средно тежки нефтени масла, царевица, медни руди и концентрати, кабелни снопове за автомобилостроенето, велосипеди със спомагателен двигател. Тази група стоки допринася за още 10% от износа.   Динамика при някои суровини Изнасяме пшеница за различни пазари Износът на пшеница от България е диверсифициран за различни пазари - Испания (14%), Гърция (13%), Румъния (9%), Корея (7.5%), Тунис (7.5%), Израел, Пакистан, Либия, Виетнам, Индонезия. Средната ни експортна цена през миналата година е била 267 долара на тон. От по-големите ни партньори най-добри цени постигаме в Гърция (295 $/т), Либия (292 $/т), Тунис (280 $/т). На цени над 300 $/т България е продава пшеница в Йордания, Йемен, Етиопия през миналата година, но количествата са малки. Измежду по-значимите световни износители най-високи експортни цени постигат Република Южна Африка (357 $/т), Австрия (330 $/), Белгия (326 $/т), Нидерландия и Турция (316 $/т), Канада (305 $/т), САЩ (303 $/т), Русия (266 $/т), Украйна (243 $/т). Купувачите на биодизел от България са Румъния (21%), Италия (16%), Унгария (15%), Австрия (8%), Гърция (7%). Средната експортна цена е 1676 $/т (60% ръст на цената спрямо 2020 г.), като варира от 1400 до 1900 $/т. Най-големите вносители в света са Нидерландия със средна цена по вноса 1455 $/т, Белгия 1531 $/т, Франция 1245 $/т, Испания, Италия, Германия, Обединеното кралство. При износа на медикаменти Румъния измести Русия като наш най-голям пазар. България изнася лекарства също за Германия, Франция, Чехия, Нидерландия, Италия, Унгария и други страни, предимно от ЕС. Почти изцяло - 99.7% от концентратите на благородни метали, добити у нас, са за немски купувач. Прави впечатление, че Германия изобщо не декларира такъв внос от България. Маслодаен слънчоглед изнасяме най-много за Германия и Турция - по 14% от целия износ, за САЩ и Великобритания - по 9%. Средната експортна цена е 964 $/т, но износът за Германия, САЩ и Обединеното кралство е на цени над 1000 $/т. Пазарите ни за слънчогледово олио са Испания (20%), Италия (19%), Турция (9%), Гърция (8%). Средната експортна цена е най-високата за последните 10 години - 1370 $/т срещу 845 $/т през 2020 г. Най-големият световен износител на олио Украйна постига средна цена 1199 $/т и общо износ за 5.6 млрд. долара. След нея се нарежда Русия с износ за 2.4 млрд. долара. България е на трето място в света по износ на олио през 2021 г. с 691 милиона долара. Измежду стоките с износ над 100 млн. долара от България за 2021 най-голям ръст спрямо 2020 г. бележат природен газ с 1896%, рапица - 263%, електроенергия - 177%, индустриални термометри - 163%, железен скрап - 140%, медицински инструменти - 130% и биодизел – 118%. С най-голям положителен търговски баланс са катодна мед 1505 млн. долара, пшеница 1340 млн. долара, анодна мед 1025 млн. долара, концентрати на благородни метали - 696 млн. долара, слънчогледово олио 678 млн. долара, електроенергия 511 млн. долара. Голям ръст на търсенето на световните пазари в последните години има при ваксини за хуманната медицина, електроенергия, природен газ, включително втечнен, леки петролни горива, талий, монетарно злато, хексахлорбензен, родий и други редкоземни изкопаеми и химически субстанции. С какво сме най-успешни България е лидер на световния пазар по консервирани череши с 19.2% за над 36.7 милиона долара. Страната ни държи над една пета от световния пазар и на патешки черен дроб (20.9%), въпреки значителния спад в износа през миналата година до 6.7 млн. долара. Износът ни на прежди от вискозна коприна има дял 16.6% в световния внос, замразеното патешко месо - 15.6%, а маслодаен слънчоглед - 15.4%. Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, но има и ови отличници. Сред тях са индустриалните термометри, игрални апарати с моменти и жетони и банкомати, където България заема 4-та позиция в света. Мястото на България в световния износ по стоки България изнася за 133 държави През 2021 г. България е осъществила износ за 133 държави и територии за над 1 милион долара за всяка. В редица страни имаме малък износ на нишови продукти. Най-важният пазар е Германия, където е насочен 15% от целия ни износ, при това с положителен търговски баланс от 468 млн. долара. Следват Румъния (10.2%), Италия (7.6%), Гърция (6.6%), Турция (6.2%), Франция (3.7%), Белгия (3.3%), Китай (3.2%), Испания (2.8%), Полша (2.5%). Тези 10 партньори са пазар за 60.3% от износа на България. Най-голям положителен търговски баланс страната ни има с Румъния, САЩ, Германия, Белгия, Великобритания, Франция, Гърция. Най-голям отрицателен търговски баланс България има с Русия - над 3 милиарда долара, при общ търговски дефицит на България от 5.5 милиарда долара. Следват отрицателните баланси с Китай, Турция, Унгария, Холандия, Полша, Украйна. Европейският пазар става все по-важен за България Пазарите на страните от ЕС и Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските доставчици. Този процес започна отдавна, но изглежда Covid епидемията го засили. Интерграцията във веригите за доставки в тези държави се засилва, коментира Веселин Илиев. Той посочи, че по-лесната търговия става все по-предпочитана за сметка на дестинации, изискващи пътуване за преговори, монтаж, сервиз и т.н., и с тарифни и нетарифни бариери. По думите на Илиев не може да се направи еднозначна оценка за влиянието на по-високите цени. Наблюдават се редица стоки, при които ръстът в стойност изпреварва в пъти ръстът в количество. Обемът на изнесената мед дори намалява, но стойността й расте. В такива случаи ролята на по-високите цени е много голяма, като най-често това са суровини. При повечето стоки обаче, ръстът в стойност е сходен или малко по-голям от този в количество, отбелязва той. Прави впечатление, че много от пазарите ни "поеха" новите по-високи цени, дължащи се основно на повишени разходи на труд, но и на по-скъпи енергенти, някои метали и други суровини. Трудно можем да прогнозираме дали тази тенденция ще е устойчива, предвид продължаващия ръст на цените на газ, електроенергия и метали, казва Веселин Илиев. Той посочва, че войната в Украйна води до липса и на специфични благородни газове, използвани в технологични процеси и научни изследвания, както и до липса на редкоземни елементи и неприемливо поскъпване на литий, кобалт, манган, церий и други. Ролята на чуждите инвестиции е важна, особено за заетостта, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока. Необходимо е допълнително сегментиране на мерките за насърчаване на инвестициите, казва Веселин Илиев. Според него технологичното обновление на компаниите става бавно и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони. Често се констатират инвестиции в производство на продукти без необходимите умения и познания за последващата им пазарна реализация. Фактът, че износът ни расте дори в сравнение с държави, прилагащи активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас, говори за факторна конкурентоспособност на част от продукцията ни, казва Илиев. Според него поради слабата диверсификация на някои продукти, те могат да се окажат по-чувствителни към пазарни сътресения в резултат на кризите, породени от Covid-19 и войната в Украйна. Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава и този износ формира около 25% от общия, без да е включен износът на специална продукция. Този износ в по-малка степен се влияе от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност, посочва Илиев. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка запазва дял от около 31 - 32% през миналата година. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни предприятия. Успешните български фирми са тези, които работят предимно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция у нас и не са обект на значителна регулаторна тежест, отбелязва Веселин Илиев. *Източник на данните за износа е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност

Прочети цялата публикация