Медведев е убеден в правилността на решението за изпращане на войски в Украйна

Точно преди 14 години избухна конфликта в Южна Осетия - контролирана от проруски сепаратисти "автономна република" в Грузия след като тогавашният руски президент Дмитрий Медведев започна война в Грузия. Резултатът беше военното поражение на правителството на Михаил Саакашвили и признаването от Русия на независимостта на контролираните от сепаратисти "републики" в Грузия - Абхазия и Южна Осетия. По повод годишнината от събитията от 2008 г. Медведев, който сега заема поста заместник-председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, отговори на въпроси на ТАСС за ролята на Запада в тази история и за връзката между събитията в Грузия и Украйна, за отношението към взетите тогава от него решения и дали Грузия може да се опита да си отмъсти в настоящата обстановка.

Представяме краткото интервю без редакторска намеса.

ТАСС:"Грузинската агресия от 2008 г. и украинският конфликт част от една и съща верига ли са? Дали всичко това е част от един и същи геополитически процес, иницииран от Запада?

Д. М.: Без никакво съмнение. Това е единен процес и общ план, насочен срещу Русия. Той се изразява в желанието на Запада, преди всичко на САЩ и други англосаксонски страни, да разклатят ситуацията у нас. Как? Чрез съседи, в непосредствена близост до границите на Русия. Американците бяха цинично ангажирани с обучението на грузинските въоръжени сили, като инвестираха много пари в този процес. Там бяха изпратени голям брой инструктори, за да обучат грузинската армия. Бяха напомпани с оръжие. Всъщност те просто тласкаха Саакашвили да отприщи агресия срещу мирното население на Южна Осетия и руските миротворци. Вместо да го убеждават да търси мирно решение на сложния междуетнически конфликт, назрял там. И той беше съблазнен..."

Спомням си как под влиянието на американците позицията му за мирно уреждане през лятото на 2008 г. се промени: от показно желание да търси начини за решаване на проблема до прекъсване на контактите. От края на юли същата година той спря да комуникира напълно. По негова вина беше осуетен трудният, непрекъснато блокиран процес на разрешаване на конфликта, в който посредничиха международните организации. На всички етапи от преговорите Русия призова да не се използва сила, обърна се към грузинската страна с предложения за сключване на необходимите споразумения с Абхазия и Южна Осетия. Тези инициативи, за съжаление, бяха пренебрегнати от официален Тбилиси, НАТО, който стоеше зад него и дори от ООН.

Същата провокативна, да си признаем, престъпна политика на САЩ агресивно се провежда и в Украйна. Вярно, с много по-активна подкрепа от страна на окончателно загубилия независимост Европейски съюз.

Както в случая с Грузия, американците умишлено засилиха чувството за безнаказаност в Киев, напомпаха го с оръжие, насърчиха убийството на цивилни в Донбас.

И сега продължават да се упражняват с Украйна, съдбата на която абсолютно не ги интересува. Целта е същата - да се унищожи Русия. Това е първопричината за изключително агресивния, русофобски геополитически процес, иницииран от Запада.

Нашият отговор е твърд, но внимателно обмислен. Русия провежда специална военна операция в Украйна и ще постигне мир при нашите условия. Именно по нашите, за това трябва да се говори директно. А не по онези (условия-бел.ред.), които се опитват да ни натрапят бившите "партньори" в международната общност, жадуващи за военното поражение на Русия. Ние имаме свои национални интереси и ще ги гарантираме с всички налични средства.

ТАСС: През 2008 г. Русия веднага отговори на грузинската атака срещу Цхинвали, въпреки че до тогава признаваше Южна Осетия за част от Грузия. През 2014 г., когато Украйна започна операция срещу Донбас, Русия участваше в политическото уреждане, Минския процес, но не влезе в конфликта до 2022 г. От висотата на днешния опит можете ли да кажете кое е по-добре - дългите преговори или бързата реакция?

Д. М.: Ако има възможност проблемът да се реши мирно, на масата на преговорите, това трябва да стане. Но когато няма изход, трябва да се реагира със сила. За съжаление, както в Грузия, така и в Украйна, властите на тези страни не оставиха избор на Русия, нарушавайки процесите на политическо уреждане на тези конфликти. И съзнателно отидохме към военна намеса.

Нито тогава, нито сега не съм се съмнявал и не се съмнявам в правилността на решението си да потуша въоръжената агресия и да въведа руски войски на територията на Южна Осетия. Грузинските войски грубо нарушиха международното право и мандатите, които световната общност даде на Русия като партньор в мирното уреждане. Те откриха огън по хора, много от които имаха руско гражданство.

Атаката срещу Цхинвали и други селища на тази република започна неочаквано и подло - с артилерийски удари по жилищни сгради и цивилни съоръжения. По болници и училища. По руските миротворци. По този начин контролираният от Вашингтон марионетен режим реши да наложи на Южна Осетия своето разбиране за "демокрация" и "хуманизъм". И насилствено да я върне в Грузия с цената на унищожаването на цял един народ. Разбира се, бяхме длъжни да отговорим. Не можехме просто да избършем сълзите си и да наведем глави пред кървавия глупак, хвърляйки го срещу измъчените хора.

Фактът, че постъпихме правилно, се потвърди от целия последващ ход на събитията. Включително и безславния провал на агресивните доктрини, които жалкият им лидер се опита да приложи на практика с такъв апломб и натиск. След кратко време той беше отхвърлен от собствения си народ. Той обаче не се забави и с радост се продаде на "оранжевите" фигури в Украйна. Плодовете на тяхната русофобска политика виждаме днес в тази държава.

Опитите да станеш оперетен диктатор за сметка на крайния национализъм винаги завършват по този начин. Това си струва да се научи за различните привърженици на Зеленски, които са толкова ревностно подкрепяни от западния свят за егоистични цели, много далеч от демокрацията и хуманизма. На съвестта на сегашните власти на Малорусия (така той нарича Украйна-бел.ред.) е окончателното погребване на Минските споразумения и смъртта на огромен брой цивилни в Донбас. Рано или късно те ще трябва да отговарят за това.

ТАСС: Какъв щеше да е светът сега, ако Русия не се беше намесила в конфликта през 2008 г.? Грузия щеше ли вече да е в НАТО? А Украйна? Щеше ли да бъде възможно връщането на Крим през 2014 г.? Предполагате ли, че Грузия, използвайки момента, някой ден отново ще се опита да си върне контрола над Южна Осетия и Абхазия?

Д. М.: Русия нямаше как да не се намеси в този конфликт. Ставаше дума за защита на гражданите на страната ни, които живеят в Абхазия и Южна Осетия. Защитавайки ги от агресията на Саакашвили, получихме най-важното - мир. Затова фантазиите в условно наклонение на тема "какво би станало, ако не го бяхме направили" смятам за безсмислени. Същото важи и за Крим, когато беше взето единственото възможно решение на президента на Русия полуостровът да бъде върнат на страната ни. Подкрепен, напомням, от огромното мнозинство от своите жители в строго съответствие с международното право. Ние направихме всичко правилно: помогнахме на хората и укрепихме нашата родина - Русия.

Що се отнася до НАТО, неговото безмилостно желание да се разшири по границите на Русия, подобно на раков тумор, се превърна в глобален проблем. Това тормози всички разумни хора. Дори такива известни рок музиканти като Роджър Уотърс от Pink Floyd го осъждат. Но в ръководството на Алианса, макар и атавистини доктринери, не са пълни идиоти. Те разбират, че им излиза по-скъпо да мъкнат върху себе си толкова занемарени държави, още повече, че са в териториален спор с Русия, като Украйна или Грузия. Разходите ще бъдат огромни. Затова Алиансът прави невинни физиономии и лицемерни изявления, че, според тях, "нашата политика на отворени врати към тези държави остава непроменена". По всякакъв възможен начин те се кланят и подчертават партньорството си с тях. С други думи лъжат като кучета. И изглежда, че дори един небръснат човек със зелена тениска от Киев спря да вярва на тези обещания. Смятам, че Украйна и Грузия няма да видят членство нито в НАТО, нито в Европейския съюз, в който може да се влезе само през тясната портичка на Северноатлантическия алианс.

Що се отнася до евентуална нова агресия на Грузия срещу отцепилите се от нея територии, това е невъзможно. За нас днес Абхазия и Южна Осетия са независими държави, с които сме изградили приятелски отношения и където се намират наши военни бази. И сегашните власти на Грузия добре разбират това. Те няма отново да проверяват късмета си и да влизат в конфронтация с такава сила като Русия.

Източник : ТАСС / News.bg

Прочети цялата публикация