Правосъдният министър връща членството в Шенген на дневен ред

Служебният правосъден министър Крум Зарков си постави пет “реалистични“ за постиганне цели, като фокусът ще е върху подготовка на реформата в съдебната власт, проекта за строеж на нов затвое и подготовката на страната за шенгенското пространство. Крум Зарков е бивш депутат от БСП, който през последните години неизменно заемаше позиция в подкрепа на реформата в съдебната власт, прозрачност в прокуратура и публичен контрол върху главния прокурор. Той обясни, че един от основните приоритети в неговата работа ще е подготовката на законите, които са нужни за отпускането от ЕК на близо 12 милиарда лева по Плана за възстановяване и устойчивост. България е поела анагжимент до края на тази година да подготви и приеме законодателстото за реформа в прокуратурата. “Нашата работа е да се подготвим така, че политическите сътресения да не се отразят по темпото на плана (за възстановяване)“, каза Зарков. По думите му приемането на законите за реформа на съдебната власт е абсолютно условие за отпускането на втория транш от 700 млн. лв. Правосъдният министър заяви, че няма избор и ще си взаимодейства с Гешев, защото не зависи от него дали Гешев ще е главен прокурор, нито Гешев назначава правосъдния министър. Зарков настоя, че продължава да поддържа позициите, които е изразявал като депутат Шенген Важен приоритет за новия министър е вдигането на темата за приемането на България в шенгенското пространство. “В обществото темата затихна през последните години. А това е въпрос от голямо значение за всеки и за интеграцията на България в ЕС. През есента предстои проверка на техническата готовност за присъединяване. Министерството на правосъдието и вътрешните работи има много какво да направят. Решихме отново да поставим в дневия ред тази тема“, обясни той. Преди повече от пет години Европейската комисия, че България изпълнява всички технически критерии за приемане в шенгенското пространство на отворени граници в ЕС, Някои европейски страни продължиха да блокират процеса заради корупцията по върховете на властта в София. Най-големият противник на приемането на България в Шенген е Нидерландия. Третият приоритет на Зарков е правителството да намери сграда за европейските делегирани прокурори, които разследват измамите с европейски пари в София. Нов затвор Четвъртият приоритет ще е спешно да започне реализирането на проекта за строителство на нов затвор край Дупница. „Би било грехота да се изпусна възможността за използването на милионите по Норвежкия механизъм“, каза той. България получи безвъзмездно близо 30 милиона лева по Норвежкия механизъм, за да построи съвремен затвор, но и досега не може да използва парите. “Цените на всичко се повишиха. Това ще доведе до преразглеждане на проекта и пренасочване на средства. В края на тоя месец Министерството на правосъедието има среща в Норвегия по тези въпроси и там сме длъжни да представим действията и сроковете, за да не загубим тези средства“, каза Зарков. Петият приоритет на Зарков е създаване на съвет за криминологически изследвания към Министерството на правосъдието. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв съвет. “Ефективното противодействие на престъпността е невъзможно без анализ на корените й. Трябва да създадем място, където научно да бъде подобряван наказателния закон. Всеки забавен ден се измерва с жертви на престъпленията“, каза служебният правосъден министър. Крум Зарков ще запази двама от заместник-министрите от екипа на неговата предшественичка Надежда Йорданова - съдиите Юлия Ковачева и Емил Дечев. Третият зам.-министър ще бъде следователката Мария Павлова, която неизменно получава позиция в правосъдното министерство, когато кабинетът се реди от президента Румен Радев.

Прочети цялата публикация