Смокините - плод на дълголетието и красотата

Познати на човечеството още от самото зараждане на цивилизацията, смокините се споменават за пръв път в Стария завет на Библията. Едно от дърветата в Райската градина е смокиня и именно със смокинови листа се покриват Адам и Ева след грехопадението и изгонването им от рая. Приема се, че смокиновото дърво е било култивирано за пръв път в Древен Египет, а днес голяма част от смокините идват от региона на Испания, Португалия, Италия, Турция, Алжир и Гърция.

В страните производители смокинята е важна храна. Там тя се обработва по най-различни начини-на смокинов хляб, захаросани плодове, компоти, сироп, пасти и консерви. Сокът на зрелите смокини може да се използва за десертно вино. В Испания от зрелите плодове, бадеми, шамфъстък, кедрови ядки, лешници и подправки се произвежда т.нар. смокиново сирене. Печените и нарязани на малки парченца плодове служат и за приготвяне на кафе от смокини, пише struma.bg.

Още великият лечител Авицена наричал смокините плод на дълголетието и красотата. Традиционно смокините са били използвани и за лечение на полова слабост.

Неслучайно този райски плод е считан за плод на дълголетието, тъй като облекчава много от симптомите на болестите, появяващи се в преклонна възраст. За лечебни цели се използват както листата, така и плодовете. Листата се берат през юни, а плодовете след пълното им узряване – през август-септември.

Смокинята е подходяща като пресен или сушен плод за лека закуска, в плодова салата, мюсли, десерт или с кисело мляко. Съхранението на пресни смокини става най-добре в хладилника, но трябва да се консумират в кратки срокове. Сушените смокини са налични през цялата година и издържат разопаковани няколко месеца. Бялото покритие върху тях не е дефект, а идва от изкристализиралата захар на плодовете.

Смокиновият плод действа тонизиращо, слабително и болкоуспокоително. Той съдържа вещества, които подпомагат усвояването на мазнините и въглехидратите. Способства за намаляване нивото на лошия холестерол, стимулира апетита и добрата работа на панкреаса.

Едно от най-известните свойства на смокините е регулирането на стомаха. Магнезият играе важна роля в борбата със запека. Наличността на етерично масло пък придава на смокинята противогъбично и противобактерицидно действие.

Действат противовъзпалително и откашлящо. Плодът се приема при пресипнал глас и при бронхит. Заради високото съдържание на клей смокините лекуват болки в гърлото.

Заради фибрите смокините бързо дават усещане за ситост и помагат за намаляване и контрол на телесното тегло, така че често се използват в диети и за разкрасяване.

Смокините съдържат още протеин, органични киселини, селен, калций, калий, фосфор, магнезий, сяра, желязо, манган и мед. Това прави този плод витаминозна бомба. Защото изобилстват от витамини – С, В1, В2, РР, бета-каротен, витамин Е и В6, известен като серотонин, или хормон на щастието.

Заради високото съдържание на калий плодовете помагат за предотвратяване на хипертония.

Сушените смокини съдържат омега-3 и омега-6 мастни киселини заедно с фенол. Те са полезни за предотвратяване на коронарни сърдечни заболявания.

Сладкият плод е добър източник на калций, което е добре за укрепването на костите.

Заради високото съдържание на калий помагат за регулирането на кръвната захар и балансират нивата на кръвното налягане. И не на последно място е способността на смокините да действат като аспирин и да разреждат кръвта. Ензимите в плода намаляват съсирването на кръвта, предотвратяват образуването на съдови съсиреци. Особено полезен в това отношение е съдържащият се в нея ензим фицин, който има свойството да разтваря тромбите. Смокиня за разреждане на кръвта и снижаване на кръвно се взема по следната схема: един плод на ден в течение на 30 дни. Пауза от 30 дни и повторение.

Естествените биохимикали в смокините и в листата на дървото са идеални за приготвяне на чай. Чаят от листа на смокиня се използва и при астма, вирусни инфекции, кашлица.

Лапи от ситно нарязани смокини помагат при циреи, а пресен сок от листата се използва за мазане на брадавици.

Плодовете на смокинята не бива да се употребяват при захарен диабет. Те са противопоказни при подагра заради голямото количество оксалова киселина, която съдържат.

При остри възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт не бива да се консумират смокини, тъй като в тях има много растителни фибри, които дразнят лигавицата на стомаха и червата.

Две държави толкова се впечатлили от дървото на лилавия плод, което не крие корените си в земята, а ги изнася на показ пред целия свят, че дори използват смокинята за свои герб. Такива са Индонезия и Барбадос. В герба на първата дървото символизира единство, а висящите корени представляват множеството острови, съставляващи страната. Гербът на Барбадос пък е вдъхновен от гледката, посрещнала португалския изследовател Педро Кампош, когато корабът му достигнал острова през 1536 г. Той видял много смокини удушвачи, виреещи по крайбрежието на острова. Кафеникавите корени висели като кичури коса. Кампош кръстил острова Лос Барбадос /Брадатите/.

Любопитно още за този плод е, че всяка смокиня съдържа по една оса. Смокините са на практика обърнати навътре цветя, които съхраняват прашеца в себе си. Когато женската оса се промъква през тесния отвор на смокинята, крилата ѝ се откъсват, тя снася яйцата си и успешно опрашва плода. Загубила способността си да лети, осата умира в смокинята, където специални ензими я разграждат на протеин. Буквално смокинята смила мъртвото насекомо и го прави част от узрелия плод. Биолозите наричат тази специална симбиоза „задължителен мутализъм”, който е факт от 34 млн. години. Има около 900 вида оси и всеки вид е отговорен за опрашването на един или два вида смокини. Въпреки че смокинята не може да се възпроизвежда без този смъртоносен цикъл, много вегани и вегетарианци отказват да консумират смокини.

Прочети цялата публикация