Всяко четвърто повикване на спешна помощ у нас не се обслужва

Системата за спешна помощ в България обслужва три четвърти от приетите повиквания, а около една четвърт от тях не се изпълняват. От 2019 г. насам расте делът на необслужените повиквания, като по-вероятно това се дължи на "стесняване и изясняване на обхвата на услугите в спешната помощ". Това става ясно от анализ на системата за спешна помощ у нас, изготвен от Института за пазарна икономика. Спешните повиквания за нужда от медицинска помощ у нас са между 700 000 и 800 000 годишно, става ясно от анализа, който цитира данни на Министерството на здравеопазването. "По отношения на повикванията през телефон 112 за периода 2017 – 2021 г. прави впечатление, че през първите две години разликата между приетите и изпълнени повиквания е относително малка – екипите на спешна помощ са се отзовавали на много голяма част от сигналите, получени на спешния телефон. Това се променя през 2019 г, когато разликата между приети и изпълнени повиквания започва да се отличава и достига до 24% през 2021 г.", посочват икономистите. От статистиката се вижда, че през 2019 г. например малко под 200 000 повиквания на "Спешна помощ" не са били изпълнени. Подобна е ситуацията и през 2021 г. Много е вероятно това да се дължи на нов подход при селекцията на спешните случаи, но не е ясно как той се е отразил на качеството на медицинската услуга. Икономистите смятат, че в обществото има неразбиране към обхвата на спешната помощ и естеството на нейните услуги. Интересно е също, че според данните на МЗ повикванията на "Спешна помощ" бележат пик през 2018 г., а не през пандемията. Това кара икономистите да направят няколко извода – че спешната помощ не е разширила драстично дейността си през пандемичните години и че данните не сочат за натиск върху системата в резултат на увеличения брой случаи на пациенти с Covid-19. "Данните за обслужени и хоспитализирани пациенти също показват сериозния спад на обслужените пациенти през 2019 г. с над 30% и слабия ръст през 2020 и 2021 г. в резултат на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в спешната помощ се хоспитализират между 30 и 40%, като този дял е бил най-висок през 2019 г.", пише още в анализа. Според него нивото на хоспитализиране през спешната помощ е стабилно през целия период, като през 2021 г. броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с около 11%, вероятно заради Covid-19. През 2018 г. линейките са изминали най-малко километри, но са обслужили най-много на брой пациенти. Според икономистите това може да се дължи на повече лекувани хора в звената за спешна помощ в болниците в сравнение с домашните посещения или с по-голям брой изпълнени спешни повиквания в големите градове в сравнение с по-малките. Според анализа на ИПИ системата на спешна помощ у нас през последните 5 години е била сериозно натоварена. Разходите й постоянно нарастват (от около 160 млн. лв. през 2017 г. до 270 млн. лв. през 2021 г.), а служителите намаляват. За пет години системата е изгубила 277 от своите служители, които към края на 2021 г. вече са 6545 души по щатна численост. Част от спешните екипи се занимават с несвойствена дейност и това следва да се промени, смятат икономистите. "Вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало подозрения, че шофират в нетрезво състояние, постепенно спада до близо 2400 проби за 2021 г., а превозването на трупове за съдебно медицинска експертиза нараства до над 4000 за годината. Независимо от важността на тези дейности изпълнението им от екипите за спешна медицинска помощ буди учудване – те следва да се изведат от обхвата на задълженията на спешните екипи и да се осъществяват от друг вид служби. За никоя от тези дейности няма основание да бъдат извършвани от спешните медицински екипи", пише в анализа на ИПИ. Икономистите правят предварителна оценка на двата големи проекта за укрепване на спешната помощ в Националния план за възстановяване и устойчивост. Първият предвижда създаване на спешна медицинска помощ по въздуха, каквато в момента липсва у нас. Държавата ще закупи 5 хеликоптера, които ще функционират в 6 оперативни бази – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Ямбол. Организацията ще се осъществява от Изпълнителна агенция "Хеликоптерна спешна медицинска служба", пряко подчинена на министъра на здравеопазването. Всеки хеликоптер ще бъде оборудван с животоспасяваща и животоподдържаща апаратура на борда. Пет от оперативните бази ще са способни да оперират в светлата част на деня, а шестата – денем и нощем. След придобиването на необходимата подготовка на летателните екипажи, базите които ще оперират денем и нощем ще бъдат две (една в северната и една в южната част на България). В екипажите ще се включват летец, който е и командир на екипажа, втори пилот, лекар, парамедик или медицинска сестра. Дейностите по проекта с общ бюджет от 119 млн. лв., освен закупуване на хеликоптерите, включват също обучение на летателен, инженерно-технически и медицински състав. Другият проект е за подобряване на комуникационната система на телефон 112. Ще се изградят центрове за комуникации от следващо поколение (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching), както и ще се осигури широколентов обмен на информация в мрежата на 112 – видео, данни, глас и текст в реално време и надграждане на системите с нови и съвременни услуги. Бенефициенти по проекта са МВР и здравното министерство с общ бюджет от 55.9 млн. лв. "И двата проекта са сравнително добре мотивирани и описани, но и на двата им липсват качествени индикатори за оценка на ефекта и ясна идея как ще се интегрират в системата на спешната помощ на България. Липсва оценка и за изменение на разходите от заместването на "поевтината" услуга с по-скъпата, особено в дългосрочен план", коментират експертите от ИПИ.

Прочети цялата публикация