Този случаен и безсмислен човек в Кремъл не е в състояние да направи нищо градивно

Автор: Виталий Портников/ "Бесарабски фронт"

През ноември 1999 г., по време на 100-те дни на премиерството на Владимир Путин, написах за украинския седмичник „Зеркало недели“ статията „Каудильо“, за това каква ще бъде Русия, когато Владимир Путин я оглави. Дълги години смятах този текст за един от най-важните в моята професионална работа, тъй като ми позволи точно да очертая контурите на бъдещето.

"Това ще бъде държава, в която властта ще се основава... на специалните служби и армейския елит. Тази държава ще има сплотен елит - политически и икономически. Опозицията ще приветства фундаменталните решения на властите, критикувайки само отделните им детайли. Сепаратизмът ще се превърне в исторически феномен за известно време. В тази държава няма да има свобода на словото. За по-голямата част от населението нищо от това няма да има значение. Повечето ще са сигурни, че изграждат силна Русия, готова да сложи край на тероризма, корупцията и икономическата криза. Демокрацията на перестройката ще бъде запомнена като време на пълно разочарование“.

С една дума, бях убеден, че Русия на Путин ще изглежда като късна франкистка Испания, Путин - като застаряващия Франко, още повече, че генералът и подполковникът имаха една важна обща черта - невзрачността. Но сега, когато Путин отприщи голяма война в Европа, имам право да се запитам: къде е спряла прогнозата ми? След като предричах една мрачна Русия на бъдещето, можех ли да не разбера, че такава Русия определено ще стане страна на отмъщението? Че Путин не е Франко, а Хитлер?

И все пак – Франко. Лидерите на радикалния фашизъм - и Хитлер, и Мусолини - бяха истински революционери, само че десни. Били са в затвора, организирали са преврати и маршове, борили са се за власт, искали са да разрушат държавните системи в Германия и Италия, да изградят истинска „нова държава“ – разбира се, с агресивни имперски амбиции.

Путин не е революционер, а контрареволюционер. Той не се е борил за власт, носил е куфарчето на Собчак и помагал на роднините на Елцин да се отърват от главния прокурор с помощта на филми с проститутки. Ако някой сериозно нарече такъв човек политик и революционер, тогава ви моля да ме считате за солист на Мариинския балет. Путин е никой и нищо.

Но като всяка посредственост, особено посредствеността с невзрачно чекистко минало, той се занимава единствено с връщане към миналото и запазване на властта. Не, даже не така. Той смята, че възстановяването на миналото е начинът за запазване на властта. И тъй като в миналото е имало Съветски съюз, той също иска да го възстанови. Както може, разбира се. Мислеше за три дни, пък тук такъв лош късмет.

Затова дори сравнението му с Франко е обидно за Франко. Каудильо все пак беше генералисимус на армията, която се бореше за власт в Испания със законното правителство на страната. И той получи власт не от ръцете на роднините на владетеля, а на бойното поле. И все пак Франко, въпреки цялата си мащабност в сравнение с Путин, имаше само една политическа програма на разположение - програмата за реставрация. Ето защо след смъртта му франкистката държава се разпада за няколко години, погребана не от революционерите, а от официалния наследник на каудильо, крал Хуан Карлос и чиновниците на режима.

Путин също няма какво да предложи на Русия и света освен връщане към миналото. Всички тези глупости за Съветския съюз, всички тези приказки за „традиционни ценности“, „нашия морал и тяхната безнравственост“, цялата тази борба с настоящето и бъдещето са ясно доказателство за политическо и интелектуално безсилие. Да, разбира се, можете да замените споровете с ракети и убийства. Но убийството на импотентен партньор, когото той не е в състояние да задоволи, е все така убийство, а не полов акт. И дори ако убиецът тича около тялото с кръст и крещи за "традиционни ценности", той пак няма да задоволи или оплоди никого. Това е вопъл на отчаяние.

Затова цялата политика, целият живот на Путин са викове на отчаяние. Този случаен и безсмислен човек в Кремъл не е в състояние да построи нищо, да измисли каквото и да било, освен да се клатушка към миналото с ината на дърто магаре. Всички тези "дядовци са воювали", "можем да повторим", всички тези сакралности и прочие безумия са все от там. И е ясно, че докато е жив и на власт, всички се страхуват от него и са съгласяват, че да, в миналото е много добре, в настоящето е лошо, но бъдещето няма да го бъде, спокойно, дядо: един президент, една държава, една Дугина.

Но веднага щом той умре или загуби властта, путинизмът ще умре с него - защото миналото никога, ама никога не побеждава бъдещето, дори ако стреля с “Калибри” по бъдещето. И ако някога си спомнят за него, то ще е само като за човек, който натопи Русия в кървавите лайна на войната с Украйна.

А тъй като тия неща не миришат много добре, руснаците ще се опитват да го запомнят не много често.

Източник: graniru.org

Прочети цялата публикация