Стоил Стоилов пред ФАКТИ: Три са моите основни каузи – дигитализация, кръводаряване и развитие на Плевенския регион

Младият политик е роден на 4 май 1992 г. в град Плевен. Стоил Стоилов е бизнес консултант, с фокус върху управление на проекти по дигитализация в Западна Европа. Завършил е математическа гимназия в родния си град с отличен успех. Печели пълна стипендия за Американския университет в България и завършва с отличие бакалавърска степен по Бизнес администрация и Компютърни науки. Има допълнителни квалификации в Чикаго и Бостън. Изнася лекции на международни конференции по бизнес анализ. През 2021 г. става съветник на служебния финансов министър Асен Василев, а впоследствие е избран за народен представител от 15 МИР Плевен в 47 Народно събрание. Бил е зам. -председател на Комисията по електронно управление и информационни технологии и член на Комисията по здравеопазване. Дарява свободното си време за обществени каузи като образование и здравеопазване. Работил е в Лондон, Дюселдорф и Дъблин. Член е на Асоциацията на българските лидери и предприемачи /ABLE/. Дългогодишен състезател на Спортния клуб по ориентиране „Север“ в Плевен, бяга полумаратони, обича планината. Дарява кръв на хора в нужда и участва в доброволчески инициативи с обществена кауза.

- Спомняте ли си, каква беше детската Ви мечта?

- Като малък имах много мечти. Мечтаех да стана писател, защото много обичах да чета. В друг момент пък мечтаех да се занимавам с калиграфия, защото много харесвам красивия почерк и писаното слово. От един момент нататък се запалих по компютрите и разбрах, че каквото и да правя като порасна, със сигурност ще се занимавам с технологии.

- Разкажете ни повече за средата, в която сте израснал и за Вашето семейство?

- Израснах в едно нормално плевенско семейство. Майка ми е начална учителка, а баща ми се занимаваше с частен бизнес. Не разполагахме с много средства и определено имахме трудни моменти, но родителите ми винаги поставяха образованието ми на първо място. Затова ме накараха да науча английски език отрано, да вляза в Математическата гимназия в Плевен (най-доброто училище в града) и да се фокусирам върху ученето. Тогава ми беше много трудно и сме имали много конфликти, но поглеждайки назад съм им изключително благодарен. На техните усилия дължа успехите си по-късно в живота ми.

- Работил сте извън България, защо се върнахте тук? Кое Ви мотивира?

- Макар да съм работил за дълги периоди в Западна Европа, никога не ми е минавала мисълта да напусна България завинаги. Не знам защо, но аз просто много обичам страната си. Имаше хора през годините, които ме убеждаваха да емигрирам и да се реализирам в по-нормална страна на запад. Въпреки това и въпреки всичките проблеми, които имаме в нашата страна, аз не мога да си представя да живея никъде другаде освен в България. Като цяло съм оптимист за нашата държава. Работил съм на запад и видях, че там хората не са толкова по-работливи или по-компетентни от българите. Ние можем да сме също толкова богати колкото западните общества – има само няколко неща, които трябва да оправим, и ще се изстреляме нагоре в класациите.

- Вярвате ли в промяната на живота в България и как може да стане това?

- Вярвам. Много пъти съм разсъждавал какво трябва да се направи, къде е разковничето. Според мен всичко идва от правосъдната ни система. Правосъдната ни система (и най-вече прокуратурата) толерира огромните кражби от публичните средства и корупцията на високо държавно ниво. Това дава лош пример на всички българи – показва, че всеки може да се отърве от справедливо наказание, стига да знае на кого да се обади и колко да плати. От там идват всичките ни последващи проблеми – с неефективното разходване на държавния бюджет, с престъпността, с неразумното шофиране по пътищата.

Промяната ще стане, когато се справим с корупцията, когато насочим обществените пари към хората, и когато въведем една обективна правосъдна система. За да се случи това, трябва българите да изберат ново поколение политици и да пенсионират старите лъжци от времето на Прехода.

- Кое би накарало много млади хора, които през годините потърсиха реализация извън родината си да се върнат отново тук и да бъдат полезни, и като професионалисти, и като граждани?

- За да се върнат българите от чужбина, трябва следващите управляващи да покажат смели и решителни стъпки в борбата с корупцията. Когато политици от най-високото държавно ниво влязат в затвора за повече от 24 часа, тогава хората ще видят, че има истинска промяна. Когато на преден план бъдат изведени младите и компетентни хора, тогава ще се завърнат всичките ни емигранти и ще търсят да реализират успехите си тук.

Един добър пример е Ирландия (страна, в която съм живял за кратко). И те също като нас губят голяма част от своите млади, образовани и работоспособни хора по време на Големия глад в края на 19-ти век. За да върнат тези емигранти обратно в Ирландия, далновидни управляващи през 20-ти век успяват да издирят успели ирландски емигранти в чужбина и да ги поканят да се върнат в страната и да стартират бизнеси в родната си Ирландия. Така връщат най-успелите и амбициозни ирландци и страната започва своето бурно икономическо развитие.

-Кои са Вашите обществени каузи и как виждате тяхната реализация?

- Три са моите основни каузи – дигитализация, кръводаряване и развитие на Плевенския регион

В работата си се занимавам с технологии и с подобряване на бизнес процеси чрез технологии. Смятам, че България ще спечели изключително много от едно ускорено внедряване на технологиите в държавната администрация и в услугите за гражданите. Много сме назад по този приоритет и можем да спечелим от едни бързи и смели крачки към по-лесни за използване електронни услуги. Така гражданите няма да трябва да се редят по опашки и гишета и ще могат да правят всичко през телефона. Ще можем да пренасочим парите на данъкоплатеца от заплати за една раздута държавната администрация към инвестиции в инфраструктура например.

Втората ми кауза е кръводаряването. В България имаме огромен проблем с недостига на безвъзмездно дарена кръв за нуждите на всички пациенти. Навсякъде другаде в Европа 80% от кръвта за здравната система се дарява безвъзмездно от анонимни донори, докато в България 80% от кръвта се дарява от роднини и близки на пациенти точно преди да е нужна кръвта. Аз редовно дарявам кръв (предстои ми 17-то дарение) и планирам своя законодателна инициатива за подобряване на системата за кръводаряване в България.

Не на последно място е каузата ми „Плевен“. Аз и семейството ми сме от Плевен и много ме боли за нашия регион, защото през последните 10 години той беше забравен от централната власт. Като народен представител в 47-то Народно събрание положих усилия да се видя с всички плевенски граждани, които ме потърсиха, и успях да извоювам инвестиции в пътища и ВиК проекти за плевенските общини след години неглижиране.

- Какви бяха Вашите законодателни инициативи като народен представител в 47 Народно събрание?

-Участвах в 9 законодателни инициативи. Една от тях беше законопроектът ни за противодействие на корупцията, който щеше да реформира Комисията за противодействие на корупцията, но който беше блокиран от „Има такъв народ“. Освен това бях от вносителите на изменения в Закона за Регистър БУЛСТАТ, с които се спря публикуването на лични данни в БУЛСТАТ.

В момента работя по своя собствена законодателна инициатива за промени в Закона за кръводаряването, с които да се подобри кръводаряването в страната и да се решат много належащи проблеми в тази система.

-Кои са предизвикателствата пред електронното управление у нас и как виждате неговото развитие в България?

-Предизвикателството е едно основно – „съпротива срещу промяна“. Във всяка система има съпротива срещу каквито и да е било промени, но в българската администрация тази съпротива е особено силна. И това е така, защото много хора в държавната администрация ще трябва да бъдат освободени, когато работата им започне да се върши по-бързо и по-ефективно чрез електронни системи. Дигитализацията също така ще донесе безпрецедентна прозрачност относно разходването на публичните средства и ще лъсне колко много от парите на българите наистина се крадат от държавния бюджет.

Електронното управление трябва да се развие бързо и ударно! Нямаме време да губим 12 години като предишните правителства на Бойко Борисов. Най-важното е електронната идентификация да бъде завършена – както мобилната идентификация, така и идентификацията чрез лични карти с вграден чип – и оттам нататък нищо няма да може да спре премахването на хартиените процеси и улесняването на живота на гражданите.

-Кои са „камъчетата“ пред реформата в здравеопазването у нас?

-Не съм здравен експерт, но според мен най-големият препъни-камък е съпротивата срещу промяна в системата, която съпротива е породена от частни интереси и неефективност.

Системата трябва да се дигитализира, да се премахне хартията, и на лекарите да бъде даден достъп до едно богато пациентско досие. Тогава лекарите ще могат да се фокусират върху това да лекуват пациентите си, а не да се занимават с администрация.

-В политическата суматоха остана малко встрани темата с електронните направления за хоспитализация, но тя е поредната важна стъпка в електронното здравеопазване. Вече над 200 болници приемат електронните направления. Кога мислите, че ще завърши този процес в интерес на гражданите?

-Дигитализацията на направленията за хоспитализация приключи и сега всички лекари вече могат да издават електронни направления. Това означава, че епикризите също ще са в електронен формат, т.е. вече няма нужда да разнасяме с нас хартиените си епикризи. Ще се знае и в коя болница има свободни легла, за да не се лутат линейките от едно лечебно заведение към друго. Съкращава се значително времето за постъпване в лечебното заведение. Диагностиката, изписването на медикаменти, попълването на епикризи и други услуги също се дигитализират и стават част от електронното медицинско досие на пациента. Така ще може да се обобщават данните, свързани с изсветляване на процеса и с подобряване на качеството на услугите. Ще може да се проследява дали пациентите се хоспитализират прекалено често по диагнози, които са свързани, което поставя под въпрос качеството на услугата.

Всичко това е част от нашата визия за подобряване на качеството на българското здравеопазване, така че да достигне средните европейски нива.

-Електронното здравеопазване безспорно повишава ефективността и прозрачността на предоставянето на здравни услуги. А електронната идентификация ще даде ли лесен достъп на всеки до здравното му досие, включително до възможността да се сигнализира за фалшиви прегледи и хоспитализации?

-Да! Съвсем скоро Министерство на здравеопазването ще завърши разработката на мобилно приложение, чрез което всеки пациент да може да вижда пациентското си досие. През приложението ще може да се сигнализира за фалшиви медицински дейности, чрез които се източва здравноосигурителната каса.

- От 1 август, постъпването за болнично лечение и издаването на епикризата задължително става дигитално. Всички медицински документи на пациентите ще бъдат част от техните пациентски досиета, които са достъпни и сега чрез Квалифициран електронен подпис (КЕП). В бъдеще ще бъдат ли дигиталните услуги по-лесно достъпни чрез държавната система за електронна идентификация, която трябва да се изработи до началото на 2023 г.

-Точно така! След пускането на електронната идентификация всички дигитални услуги ще бъдат по-лесно достъпни. Съвместно с институциите подготвихме първия етап на електронизирането на трудовите книжки и начертахме следващите стъпки. Предстои отпадане на синия талон към шофьорската книжка, на стикера за гражданска отговорност, на необходимостта от смяна на шофьорската книжка при смяна на адрес по лична карта. Ще се намалят таксите за предоставяне на административни услуги по електронен път и ще се въведе задължение за администрацията да напомня за изтичащи срокове на документи.

- Има ли до момента сигнали за проблеми?

- След пускането на направленията за хоспитализация на 1 август всичко работи безпроблемно или поне няма сигнали за противното. Направихме така, че всички разработчици на системата за електронно здравеопазване да работят заедно и да отстранят евентуални проблеми преди системата да започне да се ползва масово.

- Какво бихте променил в образователната ни система?

- Повече практика и повече гражданско образование са двете реформи, които бих искал да се случат. Според мен трябва да се въведе сериозен практически елемент във всички предмети, така че децата да не прекарват 100% от времето в четене на сух материал. Например трябва да има упражнения по география на открито, или пък уроци по физика в лаборатории.

Като човек, който се занимава с обществена дейност, смятам че децата трябва от малки да получават сериозно гражданско образование – да познават устройството на държавата, да знаят различните институции за какво отговарят и да познават правата си като граждани. Така българите ще знаят как да защитават правата си и ще бъдат по-взискателни към политиците и към държавната администрация.

- Работил сте в Лондон, Дюселдорф и Дъблин. С какво ще запомните годините, прекарани извън България? Разкажете ни повече за Вашите професионални ангажименти?

- Научих изключително много от опита ми в чужбина. Видях как се прави бизнес на световно ниво, и разбрах как живеят англичаните и германците. Направи ми впечатление, че те не са толкова по-различни от нас, въпреки че техните държави са много по-развити от нашата. Не са по-работливи и не са по-подредени. Но тъй като те са стари демокрации, те отдавна са се научили как да защитават гражданските си права и са се преборили с политическата корупция. Това ми дава надежда, че с рано или късно, България също ще просперира. Просто ни трябва време.

В моето професионално поприще се занимавам с това да дигитализирам процеси в големи западни компании. Ръководил съм големи проекти, анализирал съм процеси, и съм участвал в трансформацията на цели корпорации. Например ръководих проектът, който дигитализира здравното досие на пациентите в цял северен Лондон. Около 1,6 милиона англичани вече получават по-добро здравеопазване, защото техните лекари вече могат да виждат цялата им пациентска история и да вземат по-мъдри решения за тяхното лечение.

- Какво бихте искал да промените в родния Ви град Плевен?

-Плевен е един от градовете с най-голям демографски проблем. Почти всичките ми познати от детството вече живеят или в София, или в чужбина. Мечтата ми е хората да се завърнат в родния ми град. За да се случи това, едно от нещата, които трябва да се случат е инфраструктурата в областта да се подобри значително – чрез построяване на обходни пътища, построяване на автомагистрала Хемус, ремонт на всички пътища в областта. Отделно от това работя с колегата ми Иван Манев по проект за превръщане на Плевен в център на висшето образование в Северна България, чрез създаване на Плевенски университет и разполагането му в нов студентски кампус на мястото на бившата Школа за запасни офицери в града.

- Какви средства отпусна правителството за развитието на проекти в община Плевен?

- В последните си дни, правителството на Кирил Петков отпусна над 31 млн. лв. за проекти на територията на Плевенска област! Аз лично се застъпих да се финансират 14 проекта за пътна и ВиК инфраструктура в общините Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Плевен и Пордим на обща стойност малко над 26 милиона лева! Министърът на образованието Николай Денков пък разписа средства за почти 4,8 милиона за ремонт на училища и детски градини в общините Плевен, Левски, Белене, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Червен бряг и Кнежа. През последните седмици на 47-то Народно събрание аз и колегата ми Иван Манев активно работихме с местната власт и с министерствата за да могат да се отпуснат възможно най-много средства за Плевен, и се радвам, че усилията ни дадоха резултат! Сега разчитаме на служебното правителство да изпълни заложеното от нас.

Тези средства са страшно закъснели за нашата област. Само един пример от само едно село – ВиК мрежата на село Бреница в Община Кнежа е крайно зле, и 1400 жители на селото чакат от години тя да бъде рехабилитирана.

- И в последния доклад на Европа за върховенството на закона сме критикувани за нивата на корупция и за това, че няма осъдени хора по високите етажи на властта. Как можем да се преборим с корупционните практики?

- Истината е, че правосъдната ни система е превзета отвътре, и политиците на Прехода са го направили изключително трудно тя да бъде реформирана, тъй като се изисква мнозинство от 160 депутати за да се правят съществени промени в системата. На първо място трябва да реформираме Комисията за противодействие на корупцията, т.нар. КПКОНПИ, защото тя има правомощия наистина да се бори с корупцията по високите етажи. В същото време трябва да помогнем на Европрокуратурата да разследва множеството кражби от европейски средства. И не на последно място – пълна прозрачност на разходването на държавните средства чрез електронни системи и чрез промени в правилните закони.

- Какъв трябва да бъде един депутат, избран от народа?

- Един депутат трябва да бъде три неща – трябва да е съвестен и да работи за хората; трябва да е експерт поне в една област; и трябва да е човек с кауза. Като народен представител на първо място полагам усилия да познавам проблемите на хората и да ги решавам.

-В името на какви каузи ще продължите да работите и в едно следващо Народно събрание?

-В отговор на предишен въпрос описах личните ми каузи и защо те са важни за мен. Но аз съм в политиката и в Народното събрание поради една основна причина – смятам, че борбата с корупцията (която е най-големият приоритет на „Продължаваме Промяната“) е единственият път към това да живеем в една по-добра страна.

- Вие сте дългогодишен състезател на Клуба по ориентиране „Север“ в град Плевен, планинар, бягате полумаратони, остава ли Ви време да спортувате и да бъдете сред природата?

- В последно време по-рядко, защото „Продължаваме Промяната“ е моята кауза № 1 в момента и влагам всичката си енергия в това да работим в интерес на хората. Но когато имам време, обичам да правя преходи в планините ни и да се наслаждавам на уникалната ни природа.

- Имате интереси и към кулинарията? Кажете ни Вашата рецепта за ръчно месен хляб?

- Готвенето е един от начините, по които си почивам. Фокусът и старанието към детайл, които се изискват за да направя един хубав десерт или да омеся един хубав хляб, ме откъсват от безкрайните задачи.

Ето моята рецепта за хляб, която съм усъвършенствал през годините:

Продукти: 400 г брашно, 300 г вода, 1 пакетче мая, половин с. л. сол.

Смесвате всички сухи продукти, като ги пресявате докато ги изсипвате в купа. Добавяте водата и разбърквате докато стане хомогенно лепкаво тесто. Покривате купата и оставяте в хладилника за около 10 часа или докато се удвои тестото като обем. Хващате края на тестото и го прегъвате няколко пъти, и го оставяте на стайна температура пак да се удвои. След около 2 часа пак го прегъвате съвсем малко, пазейки тестото да не спихне. След това директно го слагате в кръгла или правоъгълна форма за печене, предварително намазана хубаво със зехтин. Оставяте тестото на стайна температура за последно надигане, около 2 часа или докато запълни формата за печене без да прелива. Намазвате тестото със зехтин отгоре, поръсвате малко брашно отгоре за ефект, и го слагате в предварително загрята на 180 градуса фурна, на долен рафт. Оставих да се пече точно 45 мин. Вадите, и оставяте да изстине 45 минути.

Резултатите:

- Кое е любимото Ви ястие, което с удоволствие приготвяте за приятели или за семейството?

- Хлябът е винаги на моята трапеза. Когато имам времето, обичам да приготвям гореспоменатия домашен хляб за близките ми.

- Каква е цената на успеха?

- Цената е такава, каквато сме готови да платим. Колкото по-голям е успехът който търсиш, толкова по-голяма е цената която трябва да платиш.

Автор: Оля Ал-Ахмед

Прочети цялата публикация