България с план да внася 1 млрд. куб. м през бъдещия LNG терминал в Александруполис

"Постигнахме принципно споразумение да удвоим капацитета, който България има в терминала за втечнен природен газ (LNG), който се строи в Александруполис. Това е част от нашата стратегия за диверсификация и стабилно доставяне на газ от алтернативни източници. Както знаете, желанието ни е да увеличим възможностите да доставяме LNG през терминалите в Гърция". Това заяви служебният министър на енергетиката Росен Христов пред журналисти след среща в понеделник при президента Румен Радев с представители на проектната компания за строежа на съоръжението "Газтрейд" и "Копелузос груп", която е един от петимата равноправни акционери. С по 20 на сто участват и българският газов оператор "Булгартрансгаз", гръцките ДЕПА и ДЕСФА, които са държавните оператор на мрежата и търговец, както и собственикът на танкери "ГазЛог". "Булгаргаз" вече участва в процедурата за събиране на заявления за резервиране на бъдещия капацитет за регазифициране на втечнения газ, която бе проведена през март 2020 г. Заявените от държавното дружество количества бяха 500 млн. куб. м за период от десет години. Заедно с другите оферти бе резервиран 2.6 млрд. куб. м от капацитета на терминала, който е 5.5 млрд. куб. м. Съгласно европейските правила за остатъчния капацитет съща трябва да се провеждат търгове и е странно как така при президента Румен Радев се договаря – макар и принципно, увеличаване на капацитета за "Булгаргаз" до 1 млрд. куб. м годишно. Отделно "Булгаргаз" все още не е съобщавал да са договорени доставките на самия газ, който смята да приема на терминала. Още по времето на правителството на Бойко Борисов "Булгаргаз" започва да преговаря с американски компании за внос на втечнен газ, които бяха продължени от кабинета на Кирил Петков, но резултати не са съобщавани. По информация на Mediapool такива разговори са водени с "Шанийр", която осигури два танкера през юни и предложи още седем за периода октомври 2022 – края на април 2023 г., но служебното правителство прие само първия от тях. Според министър Христов увеличението на резервирания капацитет няма да струва нищо на бюджета, само "Булгаргаз" трябва да увеличи банковата си гаранция към "Газтрейд". Този механизъм на договаряне на политическо ниво на капацитет от съоръжение, чието изграждане е съфинансирано със 167 млн. евро от Европейската комисия, противоречи на европейските регулации. Освен ако не става въпрос за намерението на "Газтрейд" да прави втори терминал край Александруполис и да е обсъждано участие на "Булгаргаз" в неговия пазарен тест, но министър Христов не даде повече обяснения извън политическото послание, че назначеният от Румен Радев кабинет и самият президент правят всичко за осигуряване на газовите доставки. Министър Христов обяви, че "последните трудности, които имахме, свързани с офертата на "Шанийр" и невъзможността да осигурим терминали, ни накараха да се замислим за това средносрочно и дългосрочно сътрудничество". Според последно известния график за реализацията на LNG терминала край Александруполис той трябва да е готов до края на 2023 г. В неделя стана ясно, че се работи по ускоряването на реализацията му. Сега Димитрис Копелузос заяви, че приоритет на "Газтрейд" е завършването на проекта навреме и разширяването му. “Смятаме, че България е приоритет, заради своето дългогодишно партньорство и фактът, че България е връзката между Гърция и Източноевропейските пазари. От нас зависи да включим колкото се може повече партньори в този проект. Ние вървим по план и ще успеем да завършим проекта навреме", каза още той пред журналисти. "Този проект е от решаващо значение не само за задълбочаване на стратегическото партньорство между България и Гърция, но той е от особена значимост за гарантиране на икономическата стабилност на Балканите, в Централна и Източна Европа, чрез постигане на реална диверсификация, сигурност на доставките и конкуренция", заяви на свой ред президентът Радев. Според него за да се постигне това трябва терминалът край Александруполис да бъде свързан и с междусистемната газова връзка между България и Гърция, която се очаква най-сетне да заработи от 1 октомври 2022 г.

Прочети цялата публикация