Ники Кънчев сподели за най-голямата си болка и други подробности от личния си живот

„Аз съм едно момче, което от много рано се влюби в журналистиката. Аз не съм водещ, станах такъв, защото се появи такава професия. Това момче се научи да бъде любопитно. Със сигурност животът ми можеше да се развие по друг начин. Ако не бяха промените – да влезеш и да пробиеш в телевизия, камо ли да станеш водещ. Това беше нещо „Уау!“ – като научна фантастика. Родното място също оказва влияние на човек и много хора ги е срам да казват откъде са. Животът ми в Червен бряг ме научи на любов към ученето, спорта, музиката и момичетата. Купувахме си сръбски плочи по 10-12 лева. Градът е възникнал благодарение на жп линията. Връщам се често там – там са погребани майка ми и баща ми. Това е много скъпо за мен място – моето начало. Аз съм дете на бедни хора – майка ми е от село Горник, а баща слиза от Балкана и строи къща. Впоследствие я надгражда – сам обикаляше и събираше материали. По това време на мен много ми се играеше футбол. Той се прибираше от работа в 17.00 ч., появяваше се на вратата на училищния двор и започвахме работа. Ходехме „на местото“, караше ме да уча френски, сричаше заедно с мен. Слава Богу, те успяха да видят какво направих в живота си. Това е една от големите ми награди. Най-ценният съвет, който съм получавал от баща си беше „Знай две и двеста!“ Успях да се развия и благодарение на футбола. В английския футбол, докато тече срещата играчите се борят като лъвове, псуват се от трибуните. Но свърши ли мачът, двамата треньори отиват и си стискат ръцете. Важно е да оценяваме успеха на другите. Другото, което се научих беше да дозирам изявите си“, споделя Кънчев.

„Една от големите ми професионални болки беше, когато „Стани богат“ тръгна по пътя си без мен. Но по това време правихме Big Brother в NOVA. Трябваше да направя избор. Аз съм лоялен играч. Аз съм човек на NOVA. Възпитавал съм водещи на NOVA. Гостувал съм и на други места, но моят дом е NOVA. Затова това е голямо завръщане за мен. Смятам, че независимостта в телевизията трябва да бъде пълна. Аз имам шефове, но сме в прекрасни отношения. С Иво Вандов се познаваме от 20 години. С Краси Василева също. Имам прекрасни колеги там. И мисля, че поканата дойде съвсем навреме. Това, което много ме нави да се върна, е че няма да съм сам в студиото. Освен играчите и тяхното желание за победа и за печалба, което винаги ще присъства, този път с мен са четирима преследвачи. Така както в легендарните уестърни ставаме банда. Аз не съм с тях, аз съм с играчите. Но те са част от митологията на предаването. Сигурен съм, че когато започне предаването ще идват участници, които ще искат например да премерят сили точно с Черния рицар. И с Мъдреца или с Професора, или с Дама Пика. Това е игра от ново поколение, защото при нея има надграждане. Страшна динамика, много пари и възможност за оферта или загуба. Изработените от теб 5 хиляди лева, например, могат да станат 15 или 50. Предаването може да си го позволи, NOVA също може да си го позволи да даде. В състезанието има много нови технологии, софтуери, има динамика, има отборна игра. Нещо, което липсва при другите формати. Тук може да се включиш в преследването с 1000 лева или с 10 хиляди лева, но накрая ти да извадиш отбора от финалната битка с преследвача. Ти да успееш да дадеш повече отговори. Никой нищо не знае. Всичко се случва на момента. Дай Боже един от върховете в кариерата ми да е „Голямото преследване“. Виждам, че има този потенциал и ще се опитам да го постигна. Гордея се с много неща в живота си. Едно от тях определено е „Стани богат“, а другото е влиянието на Big Brother. Какво се случи с него накрая е въпрос на друг разговор. За други 100 хиляди“, разказва Ники Кънчев.

„Разбирам се много добре с жените. Това са нашите майки, нашите сестри, нашите деца. Когато тръгна да помагам на някое момиченце с благотворителните акции, ми се къса сърцето. Аз имам момиче и то е всичко за мен. Загубих момиче и никога няма да мога да си го простя. Не минава и ден без да мисля за нея. Задавам си въпроси, които всеки родител, на когото се е случило нещо подобно. Знак за какво е това? Къде съм сбъркал? Бил ли съм високомерен? Лъгал ли съм хора? Нямам отговор на нито един от тези въпроси. Само Господ знае това нещо.

Може би не е наказание, а е знак. Може би така е било писано. Представи си и другото – да остане в мъки… Казвам на дъщеря си, че винаги трябва да живее и заради нея. Да има двойни емоции, да полага двойни усилия, да не я забравя и да я обича. Че тя е нейният ангел отгоре и че ще ѝ помага. Уча я да бъде добра с другите деца. Много трудно преживях загубата на детето си, още повече, че съм публична личност“, признава журналистът.

„Включвам се в различни акции. Наскоро съдбата ни вкара два гола – две големи загуби. Едната е на Вивиан – момиченце от „Надежда“, където в този уж краен квартал всички майки се събраха и застанаха зад нея. А буквално преди дни Цвети Страхилова също си отиде“, споделя Ники Кънчев.

„Надявам се, че съм добър баща. Ако към добротата, се включва и строгостта, искам да е така. Изискващ съм – искам Мари-София да чете, да учи. Опитвам се да я изградя като личност. Да бъде съпричастна, солидарна. Играем заедно волейбол и смятам, че ѝ се отдава. Мисля, че това е една от най-интелигентните игри и ми се иска да напредва“, споделя Кънчев.

„Жената до мен ме научи на обноските, на калибрирането, на концентрацията. Може да го наречем шлифоване. Срещнах я в Дарик Радио. Тя е рекламист“, разкри журналистът.

„Един от страховете ми е, че няма да ми стигне времето, за да бъда достатъчно дълго с Мари-София. Искам да я видя как ще разцъфти като жена, как ще се реализира“, каза той.

Коя е ахилесовата пета на Ники Кънчев?

„Смятам, че е телевизията, защото отново ме изкуши. Пак съм изправен пред обществения съд. На тези години отново трябва да се доказвам и да копая от нулата.“

„Не бих простил предателството, неблагодарността“, категоричен е Ники Кънчев.

„Рок парчетата са моите акумулатори. Пускам си тази музика и си спомням готини моменти от миналото. Много ми помага.“

„Когато някой ден се срещнем с Господ, ще му кажа да направи света по-добро място за живеене. И то в посока справедливостта. Защото за едни има много, а за други – много малко.“

Прочети цялата публикация