БНР Стара Загора | 14.09.2022 04:50:19 | 266

Кръстовден е, покланяме се пред Христовия кръст, а лятото си отива


На 14 септември православната ни църква почита Въздвижение на Светия кръст Господен - един от четирите дни в годината, в който се извършва поклонение.
В народния календар празникът е известен с името Кръстовден, тъй като на него денят и нощта се кръстосват или изравняват. В някои части на България го наричат Гроздоберник, защото поставя началото на гроздобера. С него се отбелязва началото на есента.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднася се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.
Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „Възкресение Христово“. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите. От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.
Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.
Най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата.
Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.
На Кръстовден се спазва строг пост и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.
На трапезата се слага грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кана, Кънчо, Кристина, Кристиян.

Прочети цялата публикация