Mediapool.bg | 14.09.2022 12:05:05 | 74

Как Москва вербува български източници?


ДАНС отчита интереса на чужди разузнавателни служби към България, като представя модела, по който чужди разузнавания привличат източници у нас.   Служебното правителство публикува докладите за дейността на контраразузнаването, военното и цивилното разузнаване през 2021 година.    Традиционно, поне публичната им част, представят общ анализ на обстановката през годината.   "България е обект на системен разузнавателен интерес, насочен към ангажиментите ни в ЕС и НАТО, модернизацията на Българската армия, икономиката и вътрешната политика, особено заради поредицата парламентарни избори през миналата година. Опити за влияние и въздействие има в държавни, военни, образователни и религиозни институции, медиите, неправителствения сектор", посочват от ДАНС.    От службата припомнят разбитата шпионска мрежа в началото на миналата година, в която участва и бивш ръководен кадър във военното разузнаване, и "пресичане дейността на руски граждани, съпричастни към дейността на руските специални служби". Възоснова на тези разкрития бяха обявени за персона нон грата трима руски дипломати.   Процесът продължи и през тази година, когато правителството на Кирил Петков изгони  безпрецедентно 70 дипломати и служители в руското посолство.    В доклада за работата си през 2021 година ДАНС представя механизма, по- който чуждите служби привличат източници.      Руската тактика    В доклада на ДАНС се посочва още, че през втората половина на 2021 година Руската федерация започва мащабна хибридна кампания за прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави. За целта ангажира комплексен инструментариум, в т.ч. дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки.    В началото на доклада на ДАНС председателят на службата Пламен Тончев посочва, че от средата на 2021 г. руската федерация стартира мащабна хибридна кампания за предефиниране на европейската архитектура за сигурност съобразно стратегическите си интереси, включващи прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.    "Тези действия прераснаха през 2022 г. в безпрецедентната в новата европейска история руска военна агресия спрямо Украйна, която ерозира международния правов ред, доведе до усилване на икономическите рискове в глобален план и създаде нов вектор на миграция. Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум", посочва той.    В доклада се отчита, че недоразвитата диверсификация на източници и маршрути ограничава способността на България за противодействие на възникващите колебания на пазара на природен газ в контекста на енергийната криза в Европа през 2021 г.   "Значимата зависимост от Русия създава допълнителни рискове предвид започналата в средата на 2021 г. хибридна операция срещу Украйна, прераснала във военна инвазия през февруари 2022 г. В тази връзка са налице рискове за сигурността на доставките".   През миналата година ДАНС отчита увеличение на кибернападенията в България.   Освен това продължава функционирането на схеми за фиктивни инвестиции от граждани на трети страни в дялови инструменти на български дружества с цел получаване на разрешение за пребиваване в страната и/или придобиване на българско гражданство. О    През 2021 г. миграционният натиск към България нараства над 3 пъти, сравнено с 2020 г.    Разузнаването с постни доклади    В докладите си цивилното разузнаване представя оценка за външната среда за сигурност,  която отбелязва "кризата в Източна Украйна, периодичното напрежение около  Нагорни Карабах и "замразените". конфликти - Приднестровие, Южна Осетия и Абхазия, продължиха да генерират рискове и заплахи по линия на сигурността.   Негативно влияние върху обстановката в Западните Балкани оказваха както проявите на национализъм, така и продължаващите опити на външни фактори за налагане на влиянието им в региона, пишат от Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР).    Служба "Военна информация" дава по-обширен анализ за ситуацията около Украйна.    "Главният дестабилизиращ средата на сигурност фактор беше нарастващото противопоставяне на Руската федерация срещу Запада и натискай срещу Украйна. Те се обуславят от стремежите на Москва чрез силови механизми да промени според разбиранията си световния ред и да обособи своя сфера на доминация и влияние".    "Предислоцирането на руски сили от октомври 2021 г. към зоната на общата граница с Украйна не кореспондираше с обичайната практика и годишния тренировъчен цикъл на ВС на РФ. Посредством продължаващото им концентриране, Кремъл създаваше разширени възможности за ескалация, като по този начин се стремеше да „моделира" поведението на НАТО и ЕС за постигане на собствените си стратегически цели. Вследствие военната заплаха за сигурността не само в регионален но и в глобален план прогресивно се увеличаваше".    По-рано тази година българските служби бяха критикувани около работата си в навечерието на руската военна агресия срещу Украйна и оценката им до колко вероятно е било да се стигне до война. 

Прочети цялата публикация