Fakti.bg | 26.09.2022 13:50:08 | 75

Украинците са изплашени от предрешените от Русия референдуми


След седем изтощителни месеца на война много украинци се опасяват, че ги очакват още страдания и политически репресии, тъй като референдумите, организирани от Кремъл с помощта на въоръжени полицаи, предвещават предстоящото анексиране от Русия на четири окупирани региона, пише в анализ БТА.

Много от жителите избягаха от регионите преди началото на референдумите, страхувайки се да не бъдат принудени да гласуват или да бъдат призовани в руската армия.

Петро Коберник, който е напуснал контролирания от Русия южен град Херсон точно преди началото на предварително обявеното гласуване в петък, заяви, че перспективата да живее под руско управление и ескалиращата война са предизвикали у него и други хора паника по отношение на бъдещето.

"Ситуацията се променя бързо и хората се страхуват, че ще пострадат или от руските военни, или от украинските партизани и настъпващите украински войски", каза 31-годишният Коберник в телефонно интервю.

Докато някои руски служители разнасяли бюлетини по кварталите, придружавани от въоръжени полицаи, Коберник каза, че 70-годишният му баща затворил вратата на частната си къща в село Новотроицке - част от Херсон - и се зарекъл да не пуска никого вътре.

Референдумите, осъдени от Киев и западните му съюзници като фалшифицирани, се произвеждат в контролираните от Русия Луганска и Херсонска област, както и в окупираните райони на Донецка и Запорожка област. Те са широко разглеждани като претекст за анексиране и се очаква руските власти да обявят регионите за своя територия, след като гласуването приключи утре.

Кремъл и преди е използвал тази тактика. През 2014 г. той произведе набързо свикан референдум в Крим, за да оправдае анексирането на черноморския полуостров - ход, който беше осъден като незаконен от по-голямата част от света.

Украинските власти казаха на жителите на четирите окупирани от Русия региона, че ще бъдат наказани по съдебен път, ако гласуват, и ги посъветваха да напуснат страната.

Руският президент Владимир Путин, който миналата седмица започна да мобилизира още войски конфликта, заяви, че е готов да използва ядрени оръжия, за да защити територията, в което прозира ясна заплаха към Украйна да спре опитите си да отвоюва регионите.

Ескалиращата реторика и политически рискованото решение на Путин да свика до 300 000 резервисти в армията идва, след като по-рано този месец руснаците бяха принудени набързо да се изтеглят от големи територии в североизточна Украйна. Ожесточената украинска контраофанзива продължава в източната и южната част на страната.

Назначеният от Москва губернатор на южната Херсонска област Владимир Салдо обеща, че опитите на Украйна да провали референдума чрез обстрел на града няма да успеят.

"Сложно е заради проблемите със сигурността, но ще бъде направено всичко възможно гласуването да бъде безопасно за избирателите и служителите на изборните органи", заяви Салдо във видеообръщение. "Хората чакат да се присъединят към Русия и искат това да стане възможно най-бързо".

Подкрепяните от Москва сепаратисти в източните Донецка и Луганска област твърдят, че повечето жители на тези територии мечтаят за присъединяване към Русия още от анексирането на Крим от Русия.

Но много жители там разказват друго.

"Улиците са пусти, хората си стоят вкъщи", каза по телефона Марина Ирхо, 38-годишна жителка на пристанищния град на Азовско море Бердянск. "Никой не иска да ни обявят за част от Русия и да започнат да събират нашите мъже".

Тя каза, че "тези, които активно са се застъпвали за Украйна, са си тръгнали или са се укрили“, като добави, че много от по-възрастните хора, които са подкрепяли Русия, са останали, но се чувстват уплашени.

Украинските партизани непрекъснато взимат на прицел назначените от Москва длъжностни лица в окупираните региони.

Само седмица преди референдума заместник-началникът на градската администрация в Бердянск и съпругата му, която оглавяваше градската избирателна комисия, бяха убити при нападение.

Членове на партизанската група "Жълта лиента", кръстена на жълто-синьото национално знаме на Украйна, разпространиха листовки със заплахи към онези, които гласуват и призоваха жителите да изпращат снимки и видео на гласувалите, за да ги издирят и хванат по-късно.

Партизаните са публикували и телефонните номера на председателите на избирателните комисии в Херсонска област, като са призовали проукраинските активисти да "направят живота им непоносим".

Украински длъжностни лица казват, че признаците за нелегитимност на референдумите са навсякъде.

"Руснаците виждат страха на гражданите и нежеланието им да гласуват, затова принуждават хората'', казва Иван Фьодоров, украинският кмет на контролирания от Русия град Мелитопол, който беше задържан от руснаците, преди да напусне града.

"Групи от колаборационисти и руснаци, придружени от въоръжени войници, минават от апартамент на апартамент, но малко хора отварят вратите", казва Фьодоров. "Припряността, с която организираха този псевдореферендум, показва, че дори не са имали намерение да броят сериозно бюлетините".

Лариса Винохрадова, жителка на пристанищния град Мариупол, която е напуснала града след руската инвазия, каза, че много от нейните приятели са останали, защото е трябвало да се грижат за възрастни родители, които са отказали да тръгнат. „Те не останаха заради Русия, искат Мариупол да бъде част от Украйна и чакат това“, каза тя, избухвайки в сълзи.

Губернаторът на Луганск Сергий Гайдай, който напусна региона, след като той беше превзет от руските сили, заяви, че жителите се опасяват, че руснаците ще съберат още мъже в региона за военна служба след заповедта на Путин за мобилизация.

"Руснаците използват този псевдореферендум като претекст въоръжени хора да посещават жилища и да търсят всички останали мъже, за да ги мобилизират, а също така да търсят всичко подозрително и проукраинско", каза Гайдай пред Асошиейтед прес.

"Бързата украинска контраофанзива изплаши руснаците", добави той.

Според анализатори Путин се надява да използва заплахата от военна ескалация, за да принуди украинския президент Володимир Зеленски да преговаря с Кремъл.

"Припряността, с която беше свикан референдумът, показва слабостта на Кремъл, а не неговата сила", казва Володимир Фесенко, ръководител на независимия мозъчен тръст "Пента център", базиран в Киев. "Кремъл се опитва да намери лостове, за да повлияе на ситуацията, която излезе извън неговия контрол.“ (БТА)

(Пламен Йотински)

Прочети цялата публикация