Fakti.bg | 27.09.2022 08:28:01 | 104

От кого се вдъхновява Джорджа Мелони?


Интересът към личността на Джорджа Мелони, 45-годишната лидерка на италианската партия "Италиански братя" нарасна, след като тя спечели най-много проценти на изборите в Италия, произведени в неделя.

Сега мнозина се питат каква е философията на Мелони и от кого са вдъхновени идеите ѝ.

Бенито Мусолини

В младежките си години Мелони хвалеше Мусолини, но постепенно позицията ѝ се промени, отбелязва Асошиейтед прес. В интервю през 2006 г. тя заяви например: "Мусолини направи различни грешки: расовите закони срещу евреите, обявяването на война, авторитарния режим. Но в исторически план той направи други неща, които бяха добри, това обаче не го спасява". Днес Мелони е на същото мнение, което обаче някои свеждат до опростеното обобщение: "Мелони се възхищава на Мусолини", без да изчетат докрай позицията ѝ. Мнозина продължават да наричат партията на Мелони постфашистка и дори да обвиняват Мелони във фашизъм. Самата Мелони казва, че ако беше изкушена от фашистката идеология, щеше да го каже открито. Тя твърди, че не храни носталгия по фашизма. Неотдавна в интервю, дадено за британското издание "Спектейтър", тя каза: "Когато основахме "Италиански братя", ние основахме тази партия като една десноцентристка сила с високо вдигната глава. Когато аз съм нещо, аз го казвам открито. Никога не го крия. Ако бях фашистка, щях да кажа, че съм фашистка. Вместо това аз никога не съм говорила за фашизъм, защото не съм фашистка". По време на предизборната си кампания Мелони публикува и видео на три езика - испански, английски и френски, в което уверяваше европейските партньори на Италия, че страната е оставила фашизма в миналото.

Джорджо Алмиранте

Това е началникът на канцеларията на последното правителство на Мусолини. През 1946 г. той основа Италианското социално движение - една неофашистка или постфашистка партия. В нея Алмиранте привлича симпатизанти на фашизма и други представители на режима на Мусолини. В периода 50-те-80-те години на миналия век движението си остава малка дясна партия, като в допитванията и на изборите получава едноцифрени проценти. Но фактът, че оцелява десетилетия след Втората световна война и режима на Мусолини, е постоянно напомняне за мощната привлекателна сила, която биха могли да имат авторитаризма и национализма сред студентите от южните италиански райони, сред бедните в италианските градове и сред най-ниските прослойки на средната класа, предупреди преди време британският историк Пол Гинсборг, починал по-рано тази година, припомня Асошиейтед прес.

Мелони става част от младежкото движение на тази политическа формация, когато тя е в процес на трансформация и когато през 1995 г. под ръководството на влиятелния политик Джанфранко Фини тя се превръща в политическата сила "Национален съюз", която се дистанцира от постфашистките си корени и се представя като по-умерена защитничка на идеалите на националконсерватизма. В крайна сметка и "Национален съюз" изчезва от политическия свят в Италия през 2009 г., когато се влива в тогавашния голям нов проект на Силвио Берлускони "Народ на свободата", разпаднал се няколко години по-късно. Мелони следователно се озовава в младежкото движение на една политическа сила в момент, в който тя вече се дистанцира от постфашисткото си минало.

Всичко това обаче не пречи на критици на Мелони да я набеждават за пламенна последователка на Алмиранте, опитал се да съживи фашизма и расизма в Италия. Още повече, че логото на партията "Италиански братя" включва трицветен пламък, едно време символ на Италианското социално движение". Според анализатори под пламъка на логото имало постамент, който символизирал гроба на Бенито Мусолини в Предапио, в Северна Италия, посещаван и до днес от десетки хиляди души годишно, посочва Франс прес. Но за Мелони логото на партията, особено пламъкът, няма нищо общо с фашизма , а символизира "признанието за пътя, извървян от демократичната десница през историята на републиката". Тя допълва, че се гордее с това. На което редица италиански политици и интелектуалци, сред които и сенаторката Лиляна Сегре, оцеляла от нацистки концентрационен лагер, призоваха Мелони да промени логото си, а после да обяснява, че няма нищо общо с фашизма.

Дж. Р. Р. Толкин

От десетилетия насам Мелони е страстен почитател на бащата на фентъзи жанра в литературата Дж. Р. Р. Толкин. На тази нейна страст специални статии посветиха сайтът на френската телевизия "Франс 24" и американското издание "Ню Йорк таймс". За страстта си по Толкин Мелони говори и в пространното интервю за "Спектейтър", което даде през лятото. В други интервюта тя не престава също да хвали твореца. Мелони прочита за първи път "Властелинът на пръстените", когато е на 11 години и веднага се влюбва в тази творба, разказваща приключенията на малките хобити, на елфите, на техния съюзник магьосника Гандалф. "Мисля, че Толкин може да дефинира по-добре от нас ценностите на консервативния лагер", споделя Мелони пред "Ню Йорк таймс". Това изказване не е случайно. Любопитното е, че трилогията на Толкин е асоциирана с една близка до крайната десница идеология, повече или по-малко погрешно. Според тази идеология битката срещу орките например е сравнявана с борба срещу чуждите завоеватели, а привързаността на хобитите към света на Графството отразявало едно консервативно убеждение на автора, според което, трябва да се съхранява светът срещу декадентството на модерността, отбелязва "Франс 24". Самият Толкин винаги е твърдял, че книгите му нямат политическа конотация.

Привързаността на крайната десница в Италия към книгите на Толкин датира от 70-те години. В предговор към италианския превод на книгата философът Елемире Дзола казва, че трилогията на Толкин е израз на отхвърлянето на модерния свят от страна на автора. Тази трактовка се харесва на крайнодясната младеж в Италия, която търси алтернатива на остарялата идеология на Италианското социално движение, благодарение на която тя ще може да се превърне в противотежест на набиращите тогава скорост младежки леви и крайнолеви движения. Така приключенията на хобита Фродон срещу злия Саурон се превръщат обединител на част от крайнодясната младеж в Италия. До степен, че в края на 70-те години се появяват дори "хобит лагери". Това са годишни събирания на италианската неофашистка младеж, замислени официално като събрания на млади представители на всички политически течения, запалени по трилогията на Толкин. Но на тези срещи, организирани през лятото, бързо нещата се превръщат във "фашистки Уудсток", където за Толкин почти не се говори, а се говори много за политика и алтернативна музика. Тези лагери приключват през 1981 г., когато Мелони е едва на 4 годинки. Но през 1993 г. тя присъства на събирането "Хобит 93" в Рим, което се вдъхновява именно от духа на "хобит лагерите". Именно на това мероприятие тя открива, че съществува и силно политизиран прочит на трилогията на Толкин, като същевременно се наслаждава на изпълненията на групата "Компаня дел'Анело" (чието име в превод от италиански означава: "Задругата на пръстените", което е и заглавието на първия том от трилогията на Толкин). През 1977 г. тази италиански група именно създава една от най-популярните сред италианската неофашистка младеж песен, наречена: "Утрешният ден принадлежи на нас".

Според политолога Пиеро Иняци от университета в Болоня демонстрираната от Мелони обсесия или маниакално възхищение към творчеството на Толкин ѝ позволява да си създаде имиджа на една не толкова агресивна личност с културни интереси, които всеки може да разбере, да сподели и да приеме. Освен това обсесията ѝ по творчеството на Толкин ѝ позволява да пренасочва разговора към теми различни от Мусолини и фашизма, допълва Паоло Хейууд, антрополог от университета в Дърам, който анализира италианските фашистки движения.

Роджър Скрутън

Мелони също така не веднъж е споделяла, че се възхищава от британския консервативен философ Роджър Скрутън. Малко известен на широката общественост, той оставя у хората впечатление за един рафиниран интелектуалец и по този начин позволява и на Мелони да оставя у хората впечатлението, че нейната философия не може да се свежда само до най-примитивен неофашизъм, посочва Паоло Хейууд пред "Франс 24".

Скрутън е известен с творби, посветени на естетиката в изкуството. Той става консерватор по време на студентските протести във Франция през 1968 г. Тогава той гледа младежите, които палят коли, издигат барикади, изтръгват павета и ги хвърлят по полицаите и си дава сметка, че е от другата страна на онова, което той описва като неконтролируема тълпа. Тогава той осъзнава, че би искал да съхрани нещата, вместо да ги руши. В трудовете си Скрутън анализира и тоталитаризма, отличителните черти на привържениците му, говори за организаторите на революциите. В други свои трудове говори за сексуалното желание, за хомосексуалността, дефинирана в даден момент от него като перверзия. В публикуваната и у нас книга на Скрутън "Зелената философия" той представя една задълбочена, философска гледна точка към темите в сферата на екологията и опазването на околната среда, като противопоставя на модерния екоалармизъм един консервативен светоглед, почиващ на разбирането, че естествената любов на местните общности към природата на родния край е най-добрият стимул за нейното устойчиво опазване за идните поколения.

Като оставим на страна всички тези влияния върху Мелони, нейната философия, която ще е в основата на управлението ѝ може да се открие в предизборната програма на десницата, подробно представена в обзор на БТА. Мелони защитава НАТО, ще подкрепя Украйна срещу руската инвазия, анткомунистически настроена е, ангажирана е с процеса на европейската интеграция, но призовава и за реформа на ЕС, така че съюзът да е по-политически и по-малко бюрократичен. Мелони не е за "Италекзит", но по време на предизборната кампания тя предупреди: "Партито свърши. Италия ще започне да защитава националните си интереси, както правят другите и после ще търсим общи решения", припомня Франс прес.

В икономически план Мелони иска да се ревизира планът за подем на икономиката на Италия след пандемията, така че целите в него да бъдат адаптирани към настоящите условия, приоритети и нужди на страната, за да може тя да не е болникът на еврозоната, смазван от колосален дълг, от инфлация от 9 процента и от спад в производството, спъващ постоянно икономическия растеж. Мелони аргументира желанието си за ревизиране на плана с това, че Португалия е поискала същото от ЕК, така че защо Италия да не може да поиска същото, припомня Франс прес. Сумата по плана е от около 200 милиарда евро.

В социален план Мелони брани консервативните ценности. Тя е за насърчаване на раждаемостта, за да се намали спадът на населението, като говори за безплатни детски ясли, за детски ясли в компаниите, за данъчни облекчения за семействата с деца. Мелони се противопоставя на сурогатното майчинство за хомосексуални двойки и на осиновяването на деца от такива двойки, но казва, че няма да се противопостави на вече въведения граждански съюз за хомосексуалните. Но няма и да подкрепи закон за легализиране на еднополовите бракове. Мелони е в подкрепа на всичко, което е в защита на живота - тоест тя е срещу евтаназията, срещу злоупотребите с дрога, наркотици и алкохол. Тя не би променила законодателството за абортите, което позволява сега на жените да правят аборт в Италия, но казва, че би направила така, че жените да не трябва да прибягват до аборт, да не се чувстват наказани и финансово обременени заради това, че са решили да станат майки.

В по-общ план Мелони и дясната коалиция имат намерение да защитават историческите и културните юдеохристиянски корени на Европа.

Мелони е против борба с демографския спад посредством имиграцията и иска създаване на горещи точки за мигранти в страните на произход на миграционните потоци, където ще бъдат разглеждани техните молби за убежище. Тя е и за блокиране на лодките с мигранти, опитващи се да прекосяват Средиземно море, като това трябва да стане в споразумение с властите на северноафриканските държави.

В борбата с климатичните промени и в енергийната сфера Мелони смята, че е нужен траен енергиен преход, увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници и прибягване до ядрена енергия, от която Италия се отказа още миналия век. Тя обещава спазване, но и актуализиране на ангажиментите, поети от Италия към международната общност във връзка с климатичните промени. Но на първо място Италия ще се бори за още по-голяма диверсификация на газовите източници, тъй като досега тя бе силно зависима от Русия.

Прочети цялата публикация