Енергийни мерки "ангро" застрашават системата, смята бившият ресорен министър

Решението бизнесът да получава компенсации "ангро" и на калпак заради скъпата електроенергия е изключително вредно и застрашава стабилността на енергийната система, тъй като се изцеждат възможностите на държавните дружества за инвестиции и рехабилитация. Съмнително е, че служебното правителство ще успее да договори газови доставки до края на годината на по-изгодни условия от тези в оставената от предишния кабинет оферта за седем танкера втечнен газ от американската "Шанийр", от които бе прието само каргото за октомври. Много частни енергийни проекти са замразени заради високото ниво на политически риск в България, макар кабинетът на Румен Радев да твърди, че страната ни стои стабилно в инвестиционно отношение. Брюксел не бива да налага непазарни мерки на енергийния пазар, а да наблегне на мрежовата си свързаност и да осигури по този начин предлагане на енергийни ресурси. На това мнение е бившият енергиен министър Александър Николов, който стана такъв от квотата на партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" и подаде оставка след оттеглянето й от властта, довело до свалянето на правителството на Кирил Петков, но продължи да подкрепа до последно политиките в областта на енергетиката. На заседанието на Министерския съвет в сряда бе решено близо 3.6 млрд. лв. от извънредните печалби на АЕЦ "Козлодуй", НЕК и ТЕЦ "Марица Изток 2", реализирани от високите цени на тока на борсата, да отидат за компенсации за всички небитови потребители на електроенергия. Парите ще са до края на 2022 г. и ще покриват на всички фирми разходите за ток над 250 лв./МВтч, както и технологичните разходи на мрежовите оператори, за да се задържат цените на тока за бита. Николов коментира пред Mediapool, че проблемът с компенсациите за скъпите сметки за ток на бизнеса се крие в приетото при актуализацията на бюджета в парламента предложение за този механизъм на помощ, който е различен от предложения от тогавашното енергийно ведомство. "Мнението ми за гласуването е в стенограмите на МС. Сегашното решение тотално изцежда държавните енергийни дружества от възможностите им за инвестиции и управление на проектите по плана за възстановяване и устойчивост, както и стабилността на енергийната система", смята той. "В допълнение, ясно беше нотифицирано, че при този “предизборен” бюджет средства за компенсации за природен газ няма. Такива бяха обещани на ниво държавен бюджет (министерство на финансите), но не бяха реализирани", допълни Николов. Бившият енергиен министър критикува това, че помощи се раздават, без да се изисква някаква отговорност от кандидатствалите. "Няма никакви изисквания за профилиране на консумацията, за капиталови разходи или за въвеждане на енергийна ефективност. При така структурирана помощ се намаляват възможностите за оказването й, като най-лошото е, че се стимулират най-големите консуматори да увеличават драстично потреблението си на агресивно субсидирана цена. Даването на компенсациите по този начин е изключително вредно", коментира Николов. Според него решението на проблема с достигането на енергийното подпомагане до нуждаещите се е дефинирането на енергийната бедност, след което да се въведат критерии по типове консумация - базова за субсидиране и според доходите, след което да се прилагат секторни решения. Николов припомня, че предходния състав на МЕ е имало предложения в тази посока, но те са оттеглени заради свалянето на правителството на Кирил Петков. В Народното събрание бяха внесени поправки и от ИТН, но след разрива в коалицията текстовете не минаха на второ четене. Той смята още, че енергийните помощи за бизнеса трябва да обхващат по-скоро малките и средни предприятия, а не за потребителите, които прехвърлят поскъпването на енергийните ресурси върху продуктите си и генерират огромни печалби. "Данните за публичните предприятия големи консуматори на електроенергия показват интересна корелация между компенсациите, които получават, и изплащаните от тях дивиденти", отбеляза Николов. Той коментира и другата гореща тема с осигуряването на газовите доставки за страната след като в края на април "Газпром експорт" затвори кранчето за България. Държавният газов доставчик "Булгаргаз" започна да сключва краткосрочни договори на парче, но с помощта на Еврокомисията бившият кабинет успя да договори доставки на втечнен природен газ от американската компания "Шанийр" за периода октомври 2022 – края на април 2023 г., но само един от танкерите – този за октомври, имаше осигурена регазификация на гръцкия терминал Ревитуса. Останалите бяха отказани, а миналия вторник "Булгаргаз" обяви отделни търгове за доставка на втечнен газ за ноември и за декември 2022 г., за 2023 г. и за периода от 2024 до 2034 г. Обявен бе и още един търг за тръбен газ от ноември 2022 г. до края на 2023 г. Според Александър Николов по-висока е вероятността новите кандидати да доставят втечнен газ за ноември и декември тази година да предложат по-неизгодни цени от договорените с "Шанийр", отколкото да се договори нещо по-добро. Причината за това, по думите му, е участието на Европейската комисия в преговорите с американската компания. Бившият министър смята за нелеп отказа на България от възможността да защити сигурността на газовите си доставки през Брюксел, а сега се опитва да прави същото, но самостоятелно. "Естествено, ако има доста интересни възможности, сериозна пазарна отстъпка и гъвкавост на договора – лошо няма, но искрено се съмнявам", каза той. Николов смята, че истината за действията и бездействията на текущия политически състав на Министерството на енергетиката ще излезе първо в цените на газа за ноември и декември и после през бъдещия парламент, но за съжаление ще е във време, когато консумацията е далеч по-висока от сегашната. Цената и резултатите за обществото ще са видни и ясни през предстоящия зимен период. Относно искането на служебното правителство да поднови руските доставки на газ, на което "Газпром" стана ясно, че не обръща внимание, бившият министър отбеляза, че няма нищо страшно България да иска да си вземе договорените количества газ по механизъм, който не я ощетява, и припомня, че същото е било заявено и по време на редовния кабинет. "Но този странен за мен министър на енергетиката първо излиза и казва, че преговорите с "Газпром" са неизбежни, а после заяви, че ние можем да си осигуряваме отвсякъде 200 процента от консумацията", каза Николов. "Ако договорът с "Газпром" се изпълнява в полза на България добре, но не намирате ли за странно министрите на отбраната и на енергетиката да говорят как България ще загуби арбитраж с "Газпром"? Те дали са чели договора, дали въобще знаят колко страници е, колко анекса има? И тази история кой преговаря всъщност с "Газпром". Щеше да е смешно, ако не е тъжно, защото всички ще платим цената на това поведение", допълни той. По негово мнение най-вероятно Европейската комисия ще заведе арбитраж срещу "Газпром" за спрените доставки към всички европейски държави. Той обаче разкритикува ЕК, че използва войната на Русия в Украйна като удобно оправдание за взети абсолютно ирационални решения. "Лесно може да се проследи как стана така, че енергийните разходи се повишиха с такъв темп единствено в Европа. Да, има инфлационни процеси и в САЩ, и в Азия, и във Великобритания, но не с такова ускорение. Проблемът на неадекватната политика на Европа е, че тя може да доведе до стагфлация. Проблемът няма да е в самото енергийно снабдяване или в природния газ, а в тоталната неконкурентноспособност и деиндустриализация на Европа", смята Николов. "Как е възможно да се вярва, че в отворен пазар прилагане на непазарен механизъм ще доведе до положителни пазарни резултати!?", чуди се той на последните предложени мерки от Брюксел за налагането на таван на цената на тока, над който приходите на всички производители на електроенергия, освен на газовите централи, ще се изземат за помощи за енергийно уязвимите и за инвестиции във ВЕИ и енергийна ефективност. "Като се сложи таван на цената на какъвто и да е пазар автоматично свива предлагането на съответната стока и е ясно къде отиват нещата", каза бившият енергиен министър. "Европа вместо да прилага политики за осигуряване на допълнително предлагане на газ за региона, което единствено ще намали цената, слага непазарни мерки, които няма да доведат до нищо добро. Проблемът също е в липсата на инфраструктура за енергийна свързаност, но в пакета RePowerEU за изграждането на такава са предвидени едва 3 процента от общия бюджет. Това е тъжно", коментира той. "ЕК вместо да се занимава с непазарни механизми, отдавна трябваше да е направила обща карта, която да представя енергийна консумация, профили, начин за свързаност на отделните пазари, тесните места в системите за пренос на ток и газ и да има общ подход. Такъв общ подход няма даже след вече 200 дни война в Украйна. И за съжаление Европа продължава да се държи като континент, на който няма война, и като неразбираща, че Русия използва енергийните ресурси като оръжие", допълни Николов. Връщайки се на местно ниво, той отбеляза, че в момента всички структурирани при неговото управление на енергийното ведомство на по-ниско или на по-високо ниво проекти в България на компании от няколко държави, са замразени. Причината е нивото на политическия риск в момента в България. "Обяснява се, че България стояла стабилно, но погледнато отвън това е чиста лъжа. Енергетиката преминава през огромна трансформация и ако не се създаде екосистема и инфраструктура за привличане на инвеститори, България ще загуби създаденото назад във времето предимство и дори това, че в момента сме трети по големи износител на електроенергия", коментира Николов. Като друг много голям проблем в енергетиката у нас той очерта "Топлофикация София" и дълговете й към "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) и Булгаргаз. По думите му голяма част от сега обявените решения за уреждането им са били подготвени от предишното правителство, но Столична община, която е собственик на топлофикацията не предприемат нищо за стабилизирането й. "От май 2021 г. - повече от 14 месеца, когато за първи път се срещнах с кмета Йорданка Фандъкова като зам.-министър на енергетиката, вървят само обещания за подобряване на ефективността на дружеството, за инвестиции, за реформа в начина на работата му. Нещо, което върви от 2003 г., а сега излиза един човек от СОС и казва как скоростно са се разбрали. Там много внимателно трябва да се следи как се отделят дълговете на търговското предприятие към БЕХ и Булгаргаз, защото със сигурност без оптимизация на активите "Топлофикация София" ще продължи да тежи на БЕХ", посочи Николов пред Mediapool.

Прочети цялата публикация