Предлагаме на ЕК транзит на азерски газ през Трансбалканския газопровод

Проект за транзитиране на допълнителни количества азерски природен газ за Европа през Трансбалканския газопровод ще предложат България, Румъния, Унгария и Словакия на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по време на визитата й в София за официалното пускане в експлоатация на газовата връзка между България и Гъргия, което ще стане по-късно в събота. Намерението бе обсъдено ден по-рано от президентите на България и Азербайджан Румен Радев и Илхам Алиев, който също е в България за старта на интерконектора, по който вече ще могат да постъпват пълните договорени количества азерски газ от 1 млрд. куб. м годишно за страната ни. Четирите газови оператора – българският "Булгартрансгаз", румънският "Трансгаз", унгарският FGSZ и словашкият "Юстрийм", са се обединили около идеята вместо да се чака разширението на Южния газов коридор, по който азерският газ пристига от каспийското находище "Шах Дениз ІІ" през територията на Грузия, Турция, Гърция и Албания до Италия, допълнителни количества да стигат до Европа през съществуващата газопреносна мрежа на четирите държави с много по-малко инвестиции и за по-кратко време. Целта на "Булгартрансгаз" конкретно е да използва трасето на Трансбалканския газопровод, който до началото на 2021 г. бе използван от "Газпром" за доставките до България, Турция, Гърция и Северна Македония. След преместването на тези доставки по "Турски поток" руският газов монополист освободи капацитета на тръбата, която дотогава транспортираше около 13 млрд. куб. м годишно, но и "Булгартрансгаз" се отказа от транзитния си договор с "Газпром" до 2030 г. с клауза "пренасяй или плащай". Идеята е провокирана от договорените от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен и Илхам Алиев през лятото увеличаване от 8 на 12 млрд. куб. м на доставяните в Европа количества азерски газ годишно. Това трябва да стане от следващото лято. В момента по Южния газов коридор се транспортират общо 16 млрд. куб. м годишно. От тях 6 млрд. куб. м остават в Турция, по 1 млрд. куб са за Гърция и България, а 8 млрд. куб. м стигат до Италия и са предназначени за европейския пазар. Отделните сегменти на съоръжението са Южнокавказкият тръбопровод, Трансанадолският газопровод (ТАНАП) и Трансадриатическият газопровод (ТАП). Плановете още при въвеждането в експлоатация на Южния газов коридор бяха за вдигане на капацитета му до 31 млрд. куб. През ТАП и после през пусканата сега в експлоатация газова връзка с Гърция България получава своите 1 млрд. куб. м годишно. Доколкото ТАП е по-тясното място от Южния газов коридор през него трудно биха се увеличили количествата, затова предложението е от ТАНАП през турска територия и тяхната газопреносна мрежа да се отклоняват допълнителните количества азерски газ към Трансбалканския газопровод на българо-турската граница при точката Странджа-Малкочлар и оттам към двата пункта на стария газопровод Кардам-Негру вода при румънската граница, откъдето ще се разпределя към Унгария и Словакия, обясниха запознати с плана пред Mediapool. Така според оценки на четирите газови оператора с не толкова големи инвестиции като за разширението на целия Южен газов коридор могат да се транзитират до Европа допълнителни между 5 и 20 млрд. куб. м годишно. Намерението е да се търси европейско финансиране за реализацията на този проект като предстои да се види реакцията на Урсула фон дер Лайен и Брюксел. Но предвид сегашната ситуация с несигурността на руските газови доставки и поставената от Европейската комисия цел за намаляване на вноса на руски газ до пълния му отказ вероятността тя да бъде приветствана е голяма. На предстоящото даване на реалния старт на работата на газовата връзка между България и Гърция ще присъстват и еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон, както и гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. Очакват се и президентите на Сърбия Александър Вучич, на Република Северна Македония Стево Пендаровски, а също така и премиерът на Румъния Николае Чука. Очаквайте подробности

Прочети цялата публикация