Успя ли #MeToo да сложи край на сексуалния тормоз?

#MeToo - с този хаштаг жените по цял свят разказват за сексуалното насилие, на което са подложени. Това, разбира се, доведе до санкции, но дали пет години след възникването на движението е настъпила реална промяна?

Когато на пети октомври 2017-а година "Ню Йорк Таймс" публикува статията "Харви Уайнстийн е плащал с десетилетия на жени, за да мълчат за сексуалния тормоз, на който ги е подлагал", вестникът едва ли е могъл да предполага, че тя ще предизвика световен медиен феномен. В материала си журналистките Джоди Кантор и Меган Туохи разкриват, че холивудският магнат, продуцирал безброй хитове и спечелил "Оскар", е упражнявал сексуално насилие и тормоз над жени в продължение на десетилетия. Междувременно по целия свят избухват демонстрации срещу сексуалното насилие, а феминистките на Запад настояват за промяна на системата.

Движението #MeToo възниква именно от статиите за Харви Уайнстийн. След призива на американската актриса Алиса Милано жените започват да споделят сведения за сблъсъка си със сексуалното насилие в социалните мрежи под хаштага #MeToo (Аз също). Още в първия ден той е използван 200 000 пъти в Туитър. А на следващия ден - над половин милион пъти. #MeToo се превръща в тренд в повече от 85 държави и намира еквиваленти на много различни езици. Хаштагът е въведен за първи път в социалната мрежа My Space от правозащитничката Тарана Бърк през 2006-а година покрай работата ѝ с млади жертви на сексуално насилие.

Какво става оттам нататък?

Пет години по-късно Харви Уайнстийн е в затвора за изнасилване, осъден на 23 години. Други известни личности като американския актьор Бил Козби също получиха ефективни присъди. И френският фотограф Жан-Клод Арно беше осъден за изнасилване. Това създаде толкова големи проблеми на Шведската академия, връчваща Нобеловата награда за литература, на която съпругата му е член, че институцията замрази присъждането на наградата за една година.

Джоди Кантор и Меган Туохи заедно с журналиста от "Ню Йоркър" Ронан Фароу спечелиха наградата "Пулицър" за публицистика в служба на обществото. Техните разследвания залегнаха и в основата на филм на германската режисьорка Мария Шрадер под заглавието "Тя каза".

Правото на аборт също зае място в дебата, предизвикан от #MeToo. През 2022-а година Германия облекчи параграф 219а, т.нар. забрана за реклама на абортите, заради която лекарите дори не можеха да предоставят информация за интервенцията на своите сайтове.

Постижения, но и регрес

Успоредно с успехите се появи обаче и "обратно движение". През 2018-а година тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп назначи Брет Кавано за съдия във Върховния съд, въпреки че срещу него имаше обвинения в сексуално посегателство.

А през 2022-а година пък Върховният съд на САЩ отмени съдебно решение от 1973 г. (известно като делото "Роу срещу Уейд"), на което в продължение на десетилетия се базираха правата за аборт в страната. Унгария също затегна законодателството си за абортите. А съдебният процес срещу Амбър Хърд и бившия ѝ съпруг Джони Деп демонстрира пред световната общественост, че жените, които се осмеляват да разкажат публично за преживяното насилие, все още могат да бъдат посрещнати с презрение и подигравки.

Нужни са дела, а не думи

И ако пет години след #MeToo жените в Афганистан и Иран рискуват живота си, за да отстояват човешките си права, то британската феминистка Лора Бейтс призовава Запада да подкрепи думите си с конкретни действия. В книгата си "Да променим системата, а не жените", тя поиска спешни реформи в съдебната система, полицията, политиката, образованието и медиите.

Движението #MeToo разкри, че сексуализираното насилие срещу жени е системен проблем в световен мащаб. Лора Бейтс, която е основателка на проекта "Ежедневният сексизъм", призовава от това да се направят и съответните изводи: "Нищо няма да се промени, докато не признаем, че проблемът е в системата, а не в жените", написа тя в петата година от създаването на движението #MeToo.

Прочети цялата публикация