Има ли нашествие от миризливки у нас и опасни ли са те за хората

Впечатлението на хората за нашествие от насекомите "миризливки" се дължи на застудяването на времето - период, в който те търсят убежище за зимуване и влизат в домовете. Това обясни за БТА доц. д-р Николай Симов от Националния природонаучен музей - БАН. Ентимологът каза, че една от причината за активността на миризливките през есента се дължи и на климатичните промени, водещи до по-топло време.

Със сигурност има нашествие, но от гледна точка на това, че тези насекоми завладяват нови територии, каза Симов. Той поясни, че миризливките са инвазивен вид, привнесен от чужбина. Те се разпространяват заради движението на хора и стоки, като за кафявата миризливка се знае, че е от Югоизточна Азия, посочи ентимологът.

Макар че ги срещаме често в дома си, миризливките не са опасни, посочи Симов. „Това са насекоми, които дори не се опитват да търсят контакт с човека“, каза ентимологът.

По думите му неведнъж хора са носели буболечки със запитване какви са. Симов си спомня и случай, при който от Националната служба за охрана са занесли в музея насекомо от една от официалните резиденции с настояване да се установи какъв вид е. Що за същества са миризливките? Миризливките, наричани по-рядко вонещици, спадат към разред полутвърдокрили насекоми, каквито са божикравичките и дървениците. Половината на крилото им е с по-кожеста твърда структура, а другата – ципеста.

„Групата е много интересна, разнообразна по отношение на местообитание“, коментира експертът.

Миризливките живеят по растенията и дърветата, хранят се със сока на плодовете, затова, по думите на Симов, могат да са проблем за зеленчуковите и овощни култури.

Ентимологът говори за най-често срещаните два вида миризливки у нас – зелена или кафява (мраморна). По думите зелената все повече се появява в домовете на хората. Присъствието на кафявата миризливка в България е установено от 2016 г.

В София тя става изключително масова, после във всички други градове, коментира Симов. По думите му фактът, че тя може да лети, спомага за нейното разпространение.

„Един път пренесена от човека и попаднала в подходяща климатична зона с достатъчно храна, миризливката спокойно се разпространява и сама“, заяви той.

Опасни ли са миризливките за хората?

Миризливките също имат хобот, но не са кръвосмучещи като креватната дървеница, отбеляза Симов. Единственото неприятно е миризмата, която отделят, ако бъдат смачкани или хванати с ръце. Оставят и лека жълта пигментация, посочи специалистът.

Като напомни отново, че миризливките са активни през топлите месеци, доц. Симов обясни, че зимуват възрастните представители на този вид насекомо.

Миризливките излизат през пролетта, живеят, снасят яйца, след което, през май-юни умират и се появяват новите ларви. До есента тези млади миризливки са станали възрастни и те са второто поколение, което от края на лятото - началото на есента тръгват да си търсят място за зимуване, разказа ентимологът.

По думите му именно миризливките от второто поколение са активни и виждаме в ежедневието си и именно на тях се дължи нашествието в последните седмици. Обикновено миризливките зимуват в кората на дърветата, крият се по дограмата. Понякога и някое растение в дома може да бъде техен гостоприемник, каза Симов.

Когато попаднат в стая, която е добре затоплена, докато навън е студено, те се активизират и започват да летят, обясни той. Ако летят твърде дълго и изтощят хранителните си запаси, но не успеят да излязат навън, миризливките умират, каза Симов. С какво са интересни насекомите?

В Националния природонаучен музей – БАН обсъждат обновяване на експозицията с насекоми, каза доц. Николай Симов.

Имаме една част, която направихме специално за деца, с интересни, екзотични видео, посочи той. Ентимологът съветва хората да отделят повече време, за да разгледат екземплярите, защото светът на насекомите, по думите му, е необятен.

Симов коментира, че целта на музея е да предаде по-достъпно познанието за насекомите, за да може тези животинки да не бъдат свързвани с общото възприятие за нещо, което е неприятно и трябва да бъде смачкано или убито. „Защото изчезнат ли насекомите, човечеството не би оцеляло повече от три до пет години максимум“, категоричен е той.

Прочети цялата публикация