Педиатричната общност настоя за ясен план и срокове за детската болница

Лекари-педиатри и представители на граждански организации настояха във вторник държавата да се ангажира с ясен план и срокове за изграждането на Националната детска болница и предупредиха за рисковете, ако междувременно бъде допуснато реализирането на паралелен частен проект. Те са категорични, че няма място и потребност от нова частна структура, тъй като тя не може да провежда държавната политика в детското здравеопазване, а в същото време застрашава да унищожи съществуващите педиатрични държавни клиники. Както стана ясно, в Министерството на здравеопазването в края на август е постъпило инвестиционно намерение от "Търговска лига" за изграждането на голяма многопрофилна детска болница в София и в момента тече процедурата по разглеждането му. "Изграждането на един необмислен проект може да доведе до липсата на адекватна грижа за децата години напред. Голяма частна болница ще привлече на пазарен принцип кадри от вече съществуващи структури, но това ще доведе до непълни екипи във всички съществуващи детски клиники в София: както в държавните, така и в частната болница", коментира д-р Благомир Здравков директор на Специализираната болница за активно лечение по детски болести "Проф. Иван Митев“. Здравков обясни, че за болница с 400 педиатрични легла са необходими около 1104 медицински специалисти и 304 лекари. "Само ще дам за пример, че в нашата болница в момента работя между 100 и 107 лекари. Тези данни показват, че медицински специалисти за две такива болници с подобен капацитет няма. За пациентопока пък е съвсем ясно", посочи той. Здравков е категоричен, че няма как частно лечебно заведение да провежда националната политика по детско здравеопазване, без по принцип за отрича правото на частна инициатива. Той припомни, че и в момента най-скъпата педиатрична дейност и най-тежките случаи се поемат от държавните болници и постави въпросът дали достъпът в частната структура ще е равнопоставен. Здравков коментира, че от предстоящите решения на политиците зависи как ще се развива детското здравеопазване занапред. Д-р Таня Андреева, която беше съветник в екипа на здравния министър Асена Сербезова, представи данни, че в момента в София-град има 840 педиатрични легла. А потребността от педиатрични легла според заложеното в Националната здравна карта от 2018 г. е 775 легла. "Т.е. по сега действащата Национална здравна карта ние нямаме нужда от нови педиатрични легла. Но определено имаме нужда от реорганизация на педиатричните легла", коментира Андреева в подкрепа на тезата, че нужда от нова частна болница няма. Председателят на Българската педиатрична асоциация (БПА) проф. Иван Литвиненко заяви, че в основната идеята на Националната детска болница е мечтата на педиатрите за комплексна педиатрична грижа и то на най-високото възможно ниво. "Да, спънахме се по пътя, не по наша вина, а защото идваха различни варианти за сгради и всичко беше от ден до пладне, защото знаете колко бързо се сменят правителствата у нас", коментира той. По думите му е нужна цялостна политика, а за нея освен визия и дългосрочност, трябва и воля да се действа. "Но не по заобиколни пътища и чрез байпаси, а нещо, което ще доведе до траен ефект", посочи Литвиненко. "В годините съм участвал в много обсъждания и кръгли маси и прави впечатление, че всички политици, независимо от цвят и принадлежност са декларирали, че това е приоритет на тяхната политика. Но сами разбираме, че не беше доведен до финал: нямаме нито насоки, в които ще се развива детското здравеопазване, нито достатъчна обезпеченост с кадри, нито Национална педиатрична болница", посочи той. Надежда Рангелова-Бояджиева от инициативата "За доброто", която работи за подобряване условията в детсиките клиники в страната, коментира, че колкото по-разпосъкана е педиатричната помощ, толкова повече пациентите обикалят от болница на болница. "Ако ние като граждански организации можем да изискваме от държавата да провежда политики и да спазва конкретни отговорности, то не можем да направим това с частния сектор", посочи тя по повод проекта за частна детска болница. Надежда Цекулава от гражданската инициатива "За истинска детска болница" цитира данни от анализ на МЗ за състоянието на педиатричната помощ, според които използваемостта на педиатричните болнични легла в София е около 64%, а педиатрите със специалност, които работят в болничната помощ са 148. От тях около една трета работят в специализираната детска болница "Проф. Иван Митев". "Затова смятаме, че няма как в София да отвори болница с 400 легла, с 29 специалности, която да обслужва предимно майчиното и детско здравеопазване, без да "отреже главата" на останалите детски структури в града", коментира тя. Цекулова постави и въпроса как частният инвеститор би изпълнил тригодишния си бизнесплан без доплащане от пациентите в държава, в която близо половината от средствата за здравеопазване излизат директно от джоба на пациента по констатация на Световната банка. Кремена Кунева, която е избрана за депутат от Демократична България в 48-то Народно събрание съобщи, че днес е имала среща със служебния министър на здравеопазването Асен Меджидиев и един от обсъдените въпроси е именно за детската болница. По думите й Меджидиев ще се срещне още утре с министъра на регионалното развитие и благоустройство за филтриране на терените за детската болница. Получила е и уверение, че още в рамките на тази седмица ще бъде създаден екип, който да включва представители на МЗ, гражданските организации, проф. Литвиненко като председател на БПА и д-р Здравков като директор на единствената специализирана педиатрична болница в България. Целта на този екип е да систематизира свършеното дотук и да начертае следващи стъпки по изграждането на Националната детска болница.  Педиатричната общност и гражданските организации очакват новото Народно събрание да намери воля за политически консенсус в подкрепа на българските деца и да стане гарант за бързи и адекватни стъпки за създаването на истинска болница за децата.

Прочети цялата публикация