Парламентът нареди на кабинета до седмица да даде законопроектите за 1.4-те млрд. лв. от ЕК

Депутатите приеха решение, с което задължиха служебното правителство в срок от 7 дни да внесе всички законопроекти, които е необходимо да бъдат приети, за да получи страната ни втория транш от 1.4 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е от изключителна важност, защото парламентът има изключително кратки срокове, за да изпълни заложените графици за получаване на средствата. Проектът на решение беше внесен от ГЕРБ и беше подкрепен от 173 депутати от всички формации, освен "Възраждане", които бяха против. 8 народни представители от ПП и 9 от ДБ се въздържаха. Самото гласуване беше предшествано от над 2 часа дискусия, която обаче беше по самите поети ангажименти по плана. Решението предвижда до седмица "при спазване на законовите изисквания" да бъдат внесени законопроектите по плана, но също така задължава вицепремиера Атанас Пеканов в двумесечен срок да представи пред парламента анализ на риска по националния план за възстановяване. Страната ни има време до края на година, за да изпълни в срок обещаните пред Европейската комисия реформи. По информация на Mediapool става дума за около 18 проекта за промени в различни закони. Повечето от тях или са приети от Министерския съвет, или са с преминало обществено обсъждане, като някои дори са внесени в парламента.  Поне три законопроекта обаче все още не бяха публикувани за обсъждане и по тях продължаваше да се работи. Става дума за поправки в Закона за енергията от възобновяеми източници, в Закона за енергетиката, включващ няколко мерки, както и в Закона за пощенските услуги. Отделно от това още не е готова и пътната карта за неутралност по отношение на климата, която също е част от мерките за втория транш по Плана за възстановяване. Така вероятно до седмица служебният кабинет ще внесе само проектите, които са одобрени от него. Финалният вариант на националния план за възстановяване беше внесен в Европейската комисия от правителството на бившия премиер и настоящ депутат Кирил Петков. Тогава кабинетът започна да подготвя пакета от законодателни промени, но това ставаше бавно и преди всички те да бъдат внесени, ГЕРБ, ИТН, ДПС и "Възраждане" свалиха кабинета с вот на недоверие. Така за няколко месеца темата беше замразена, защото нямаше работещ парламент. Докато още управляваха, от ПП публично обясниха, че по транша трябва да бъдат приети 22 законопроекта, но само един от тях бе гласуван в предходния парламент. "С тези 22 закона ни бяха проглушени ушите колко е важно да бъдат приети. Първото, което искаме да проверим, е, дали тези 22 закона наистина са готови, дали предишното правителство ги е подготвило, до каква степен служебното правителство ги възприема и да видим просто какво е станало. Предишното правителство свършило ли си е работата, която каза, че е свършило още тогава”, каза по време на дебатите в сряда Радомир Чолаков от ГЕРБ. Депутатът Цончо Ганев от "Възраждане" пък се обяви против самия план, защото по думите му предвижда "след три години да закрием 40% от ТЕЦ-овете, до 13 години 100% от ТЕЦ-овете". В отговор Николай Денков от ПП призова "Възраждане", ако искат да блокират процеса по плана за възстановяване, да го кажат ясно. "Планът за възстановяване и устойчивост има за основна цел да модернизира България и ако някой си представя енергетиката само като пушещи комини, тогава не знае какво представлява съвременната енергетика и как България трябва да премине към съвременна енергетика. Така че заедно с пушещите комини ние трябва да си представяме и други технологии, за които, г-н Ганев, не сте специалист и не съм сигурен дали сте готов да се изказвате експертно", обърна се Денков към колегата си от "Възраждане". От ПП попитаха и бившия енергиен министър на ГЕРБ Теменужка Петкова защо не са поискани дерогации за въглищните централи, докато тя е била на поста и това е било възможно. Тя пък отговори, че от партията на Бойко Борисов са защитавали работата на въглищните централи.

Прочети цялата публикация