Готви се спорна отмяна на забраната за износ на горива от "Нефтохим"

Служебното правителство се готви да отмени въведената от предишния кабинет забрана за износа на горива от бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим". Проекторешението е взето в сряда и подлежи на едномесечно обществено обсъждане. То трябва да обезсили взето на 29 юли от кабинета "Петков" Решение No 569 за "забрана, считано от 5 декември 2022 г. за износа и вътрешнообщностните доставки на нефтопродукти, които са произведени от суров нефт и нефтопродукти с код по КН 2709 00 и КН 2710 (сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали – б.а)". Кабинетът на Кирил Петков мотивира решението си с европейския регламент за забрана за внос и износ на руски нефт от страните в ЕС, застраховането на такива товари при морския ми превоз и други ограничения. България обаче си издейства две години отлагане на това изискване. Още тогава Кирил Петков неведнъж обясняваше, че с дерогацията и забраната за износа на произведени от руския суров петрол продукти от България, цените на горивата у нас ще се понижат. Служебният кабинет обаче смята, че забраната за износ на продукция от "Лукойл Нефтохим" не е необходима, защото наложеното от Брюксел през юни ограничение "касае само и единствено суровия нефт и нефтопродуктите с произход от Русия или изнасяни от Русия, а не нефтопродукти, които са произведени от тях, каквато е всъщност забраната, въведена с Решение No 569 на МС от 29 юли 2022 г.". Сегашното правителство не приема и това, че забраната за износ ще доведе до намаляване на цените на горивата за вътрешния пазар. Отделно смята, че така се нарушават правилата на ЕС за свободно движение на стоки, въвеждат се противопоказни за конкуренцията и забранени от ЕК вътрешнопазарни протекции, които дават ценови предимства. Според доклад, изготвен от служебните министри на енергетиката Росен Христов, на икономиката Никола Стоянов и на финансите Росица Велкова, произвежданите от "Нефтохим" горива са български продукт. "Съгласно приложимите митнически регламенти продуктите, произведени от суровини с произход извън митническата територия на Европейския съюз, при наличието на достатъчна преработка и инвестиран допълнителен ресурс добиват произход на страната, в която са произведени", аргументират се те. "Ограничаването на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти, които са произведени от суров нефт и нефтопродукти с произход Русия или изнесени от Русия, ще доведе до значително намаляване на производствения капацитет и ограничаване на дейността на дружествата, опериращи на българския пазар. Подобна мярка ще окаже пряко влияние върху експортния потенциал на страната ни, влошавайки търговското салдо и постъпленията от вътреобщностни доставки и износ, с всички произтичащи от това негативни последствия за бюджета. Осигуряването на безпрепятствен износ е в основата на развитието на националната икономика", обосновават още тримата министри искането за отпадане на забраната за износ на горива на "Нефтохим" след 5 декември 2022 г. Според тях има и риск от нарастване на контрабандата на горива на българския пазар. "Логиката, че като се забрани на "Нефтохим" износ и горивото ще остане в България и цените рязко ще спаднат, няма как да се случи, защото механизмите на ценообразуването са други", коментира пред Mediapool изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев. По думите му в момента бургаската рафинерия работи близо до производствения си максимум от 6.5-7 млн. тона горива годишно, като по-голямата част от продукцията си изнася, включително и в Украйна, а под половината от нея е за българския пазар. Според него при затваряне на пазара произвежданите от "Нефтохим" количества не могат да бъдат поети от него и логичната последица е намаляване на производството на горива, вместо те да се реализират навън и печалбата, произтичаща от вложения по-евтиният руски петрол, да се отрази положително на бюджета – не само чрез данък печалба, а и ДДС, когато е дължим, осигуровки, заплати. "Имало е добро намерение да се затвори пазарът и горивото да остане за българските граждани и цените да станат едва ли не 1.50 лв., но има друга логика при ценообразуването. Производителят е натиснат от други ценови условия – петрол, заплати, данъци, вземанията на българската държава, задължителни запаси. Цената не е изсмукана от пръстите си, а се очаква рафинериите да започнат да плащат отчисления от свръхпечалбите си", коментира Делчев. Ръководителят на програмата "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров обаче определи като невалидни аргументите на служебния кабинет и петролната и газова асоциация относно загубите на икономиката и бюджета при забрана на износа от "Нефтохим" и евентуално намаляване на производството на рафинерията. "Нефтохим" е рафинерия на ишлеме. Данъчните приходи от нея са минимални, тъй като собственик на горивата е регистрираната в Швейцария "Литаско", която при това може скоро да се премести в Дубай. Ще видим бюджетни приходи на кукуво лято". коментира той пред Mediapool. Според независимия експерт служебното правителство с квазиправни аргументи се опитва да наруши грубо петролните санкции на Брюксел срещу Москва заради войната й в Украйна. "Всички 27 държави от ЕС са решили да нарушат собствените си правила за търговия с налагането на ембаргото, но България явно иска да се превърне в Троянски кон и задна врата за внос на руски нефтопродукти в Европейския съюз", коментира Владимиров. Според него обаче и другите държави от ЕС, които постигнаха дерогация за забраната да внасят руски суров петрол, ще нарушат по подобен начин ембаргото на Брюксел. Владимиров цитира данни от журналистически разследвания в Италия и Гърция, които сочат, че тамошни пристанища внасят в нарушение на забраната руски петрол, който е претоварван от едни танкери на други в Северно, Егейско и Адриатическо море. Той допълни още, макар в еврорегламента да не е отбелязана изрично забраната за износ на продукти, съдържащи руски петрол, това е логично и за намерението на служебния кабинет трябва да бъдат сезирани антимонополната комисия и Европейската комисия. Според бившия енергиен министър от кабинета "Петков" Александър Николов, който прави изричното уточнение, че "Лукойл Нефтохим" не е бил под контрола му, "произведените горива в България трябва да остават в България". Той се възмути как "едни хора вкарват пазарни механизми в конкретна ситуация и същите хора обясняват как трябва да се регулират пазари с изцяло непазарни механизми". "Ако ние произвеждаме с по-ниски разходи заради дерогацията за внос на руски петрол, търсенето е по-слабо, а имате в съседна държава купувач, който е склонен да плати с 15 процента по-висока цена, какво ще се случи с цената в България? Със сигурност ще се покачи, това са пазарните механизми", коментира Николов пред Mediapool. Нормално е едно правителство да защитава вътрешния пазар, каза още той и попита: "В предложението на МС за отмяна на забраната присъства ли част, която да казва, че износът може да се позволи след задоволяване на вътрешния ни пазар, който е с най-ниската покупателна способност в ЕС?" Ползата от това, че "Нефтохим" ще може да внася още две години евтиния руски суров петрол, трябва да остава за България, а не за съответното юридическо лице, смята още бившият енергиен министър. Все още становища по предложението на Министерския съвет няма, но срокът за такива е до 25 ноември.

Прочети цялата публикация