Проект на БСП за минималната заплата скандализира работодатели

Предложения на БСП в Кодекса на труда за автоматичен механизъм за определяне на минималната заплата предизвика остра реакция от страна на една от национално представителните работодателски организации – Българската стопанска камара (БСК). Проектът на депутатите от левицата предвижда до 31 ноември 2022 г. Министерският съвет да определи минимална заплата за 2023 г., като същата не може да е по-малка от 50% от средната брутна работна заплата в страната за предходните 12 месеца. "Като работодателска организация с над 42-годишна история, пряк участник в изграждането на системата за социално партньорство в България, в т.ч. на първите регионални и браншови работодателски организации, и стартиране на колективното трудово договаряне на браншово и фирмено ниво, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес (БСК) категорично се противопоставя на подобен подход за определяне на минималната работна заплата (МРЗ)“, се казва в позицията на БСК, изпратена до председателя на Комисията по икономическа политика и иновации към 48-то НС, с копие до председателите на бюджетната и на социалната парламентарни комисии. В становището си БСК припомня, че промяната в начина на определяне на МРЗ се корени в далечната 1991 г., когато въз основа на Споразумението за запазване на социалния мир, подписано от правителството, КНСБ, КТ Подкрепа и 6 организации на работодателите, сред които и Българската стопанска камара, министърът на труда г-жа Емилия Масларова със свой доклад внася в Министерския съвет проект на Постановление за преминаване към договаряне на работната заплата. Още тогава се отчита значението на МРЗ и за системите на социално осигуряване и социално подпомагане. Застъпва се тезата, че „една икономически и социално необосновано ниска МРЗ за страната може да стане източник на социално напрежение, а необосновано високата МРЗ може да взриви социалните фондове, да разстрои организацията на работната заплата и да стимулира необосновано инфлацията и безработицата“. МРЗ се третира като „най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа, която трябва да осигури съществуването на работника, допълвано, ако е целесъобразно, от всички други средства за социална защита.“ Още тогава са възприети критериите от Конвенция 131 МОТ, (която България ратифицира десетилетия по-късно), които следва да бъдат отчитани едновременно: „потребностите на трудещите се и на техните семейства; стойността на живота и измененията в нея; общото равнище на работната заплата в страната; системата на социално подпомагане; равнището на живот на другите социални групи; икономическите фактори, вкл. изискванията за икономическото развитие на страната, равнището на производителността на труда и поддържането на целесъобразно равнище на заетостта“. Според наредбата от 1991 г., конкретният размер на МРЗ се изменя от Министерския съвет след договаряне между социалните партньори при съществени изменения в критериите за определяне на нейния размер или по искане на една от страните. „Този подход, за съжаление, е изоставен с приемане на измененията в Кодекса на труда през 1992 г., според които: „(чл. 244) Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната“. Впоследствие законодателно се укрепва фигурата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където размерът на МРЗ само се консултира със социалните партньори, но не се договаря между социалните партньори“, подчертава в становището си БСК. "В мотивите към законопроекта за промени в КТ се излагат съображения за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директивата за адекватни минимални работни заплати. В тази връзка, БСК припомня, че Директивата не изисква МРЗ да е в размер не по-малко от 50% от средната работна заплата. Директивата създава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати (ЗУМРЗ) и насърчаване на колективното преговаряне за определяне на заплати. Тя дава легална дефиниция на някои понятия, като: „минимална работна заплата“ и „покритие на колективните трудови договори“ (чл. 3). Държавите-членки, в които има ЗУМРЗ, трябва да приемат процедура за определяне и актуализиране на МРЗ. Процедурата трябва да е съобразена с ясно дефинирани критерии, допринасящи за адекватността на ЗУМРЗ. Държавите-членки трябва да дефинират тези критерии в съответствие с националните си практики или чрез промяна в съответното законодателство, или чрез решение на компетентния орган, или чрез тристранни споразумения (чл. 5).", посочва работодателската организация. Според БСК, предлаганият законопроект противоречи на изискванията на Директивата, тъй като изключва социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на МРЗ, както и от процедурата за избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този намин законопроектът ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос. Освен това, напълно се елиминират всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на чл. 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ. "БСК заявява готовността си да инициира разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи, които тотално подменят целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопават и обезсмислят социалния диалог“, се казва в заключение в становището на БСК. 

Прочети цялата публикация