Повелителят на мрака

Зад кулисите на политическото ръководство на Русия бурно се обсъжда текущото положение на вътрешните работи на страната и нейните перспективи. Консенсус между лицата, приемащи решения, няма. Явно лош знак за елита стана нежеланието да продължава да разиграва сценката: “добър цар – лоши боляри”. Кремълските политтехнолози, наети от Кириенко, прекалиха, като постоянно ограждаха президента от процесите в държавата. Опитът да минимизира негативите в крайна сметка се изля в отчуждението на Путин, размиването на статута му и ролята в политическия механизъм. Рейтингът на вожда досега се поддържаше по формулата на Володин: “Има Путин – има Русия”. Обаче всички държавни институции изгубиха обществената подкрепа.

Излиза, че Путин изгуби опората и виси във въздуха, като балон на конец. Уж го напълниха с въздух до край, но една малка дупчица – и бум. Затова първото лице се страхува от остри ъгли. В частност, Путин с диплома на юрист в джоба си, се прави че не знае, нужен ли е указ на президента за приключване на частичната мобилизация. Как ли не? 40 дни зверства и маразъм на военкомите раздразниха и деморализираха “глубинния народ”, показаха истинското отношение на върхушката към живота на простолюдието, а също осветиха неугледната вътрешност на голата и боса руска армия, за която в детските ученически кръжоци се шият топли чорапи и шапки. Освен това, стана ясно, че в бюджета няма пари за плащане на мобилизираните и вече се запалиха искри на военни бунтове.

На “Народна война” изобщо никъде не мирише, затова на-мъдрият реши да пробута гадната тема на Шойгу. Той има отрицателен рейтинг – подходящ гръмоотвод за концентрация на негативната енергия. Защо иначе да държи до себе си такъв токсичен боклук? В нужния момент оленевъдът ще бъде хвърлен върху щикове и вили и както се казва, ”ще го изпратят в щаба при Духонин”.

При това, докато военкорите облизват касапина Суровикин, щъдро изхвърлящия стотици милиони долари за бомбардиране на украински электроцентрали, на стратегическо ниво нищо не се променя. За съдбата на Херсон нищо не се изясни. Нещо повече, Шойгу изведнъж излезе с тревожни откровения за влошаването на положението в сигурността по периметъра на границата. Групировката на НАТО от февруари насам нарастна 2,5 пъти, като надскочи 30 хил.човека, а в близко бъдеще може още да се увеличи. В Европа има нови многонационални батальонни тактически групи в България, Унгария, Румъния, и Словакия. ВСУ съществено се засилиха както откъм военни навици, така и във въоръжението, а Москва губи информационната и санкционната война. Да се разглежда Беларус като надежден съюзник е проблемно, а на иранските доставчици на дронове и ракети земята им гори под краката.

Това са злободневните въпроси, които принудиха путинистите да сменят наглата си риторика(Медведев не го броим) и да признаят Украйна като субект, а в лицето на нейния ръководител свой партньор. В частност, относно “Истанбулската сделка”, Москва прие писменото уверение на Киев и “зърнения коридор” възобнови работата си. Угрижените Z- коментатори си скубят косите и питат защо такъв документ няма за митичната “мръсна бомба”? Сигурно заради липсата на самият предмет.

До президентските избори остават само 16 месеца. Руският елит обаче не е сигурен, че да се залага на Путин е добра перспектива. Песков отново каза: Путин не е приемал сам решение дали да се издига за президентския пост през 2024 година. Мнозина разбират, че това празнословие е за отвличане на вниманието. А всъщност се реализира идеята за контраелит. Имайки предвид натрупания багаж от катастрофален негативизъм, се появява усещане, че Путин иска да изплаши потенциалните си наследници и да остане и занапред без конкуренция. Точно пък сега няма да тръгнат да го сменят.

Това може да е решение в дадените условия, но лошата новина е, че подобна комбинация огъва Путин. Нищо чудно. Колкото по-зле са хората в Русия, толкова по-добре за повелителя на мрака.

Източник: Сито Сократа

Бесарабски фронт

Прочети цялата публикация