Европейците обедняват с 3000 евро годишно след финансовата криза

Европейските граждани може да са изгубили близо 3000 евро годишно заради мерките за икономии, прилагани от правителствата на ЕС след финансовата криза от 2007 г., твърди нов доклад.

В публикуваното проучване на Фондация за нова икономика (NEF) и Finance Watch се твърди също, че държавите от ЕС биха могли да изразходват до 1000 евро повече годишно на човек за обществени услуги, ако са били прилагани по-малко строги съкращения.

Новината идва в момент, когато страните от ЕС трупат невиждани досега дългове в мирно време, за да смекчат последиците от пандемията COVID-19 и войната в Украйна, съобщи Евронюз.

Франк ван Лервен, ръководител на програмата по макроикономика в NEF, заяви, че мерките за икономии са се оказали неуспешни.

"Последното десетилетие на политиките на строги икономии навреди на европейските икономики и спря подобряването на жизнения ни стандарт", каза Ван Лервен.

"Манията по дълга и намаляването на дефицита нито стимулира икономическия растеж, нито поддържа дълга нисък. Вместо това строгите икономии задържат потенциала на европейските държави."

След финансовата криза Брюксел въведе по-строги фискални правила за държавните заеми и разходи - идеята беше да се намали държавният дълг. Това беше постигнато чрез съкращаване на публичните разходи и инвестиции.

Но с настъпването на пандемията ЕС преустанови действието на тези правила, известни като Пакт за стабилност и растеж (ПСР), за да предостави на държавите възможност за по-голяма гъвкавост при справянето с икономическите последици.

Изследването на NEF установи, че предишните мерки за строги икономии са направили Европа по-уязвима към икономическите сътресения от COVID-19 и кризата, предизвикана от войната в Украйна.

Ако съкращенията не бяха толкова строги, правителствата на ЕС щяха да разполагат с 533 млрд. евро, които да изразходват за инфраструктурни проекти, включително екологични, което, според проучването, би могло да помогне за смекчаване на въздействието от скока на цените на енергията.

Но Антониос Несторас, временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Европейския либерален форум, заяви пред Евронюз, че констатациите в доклада не дават балансирана перспектива и не отчитат други важни фактори, като добави, че нивата на публичните разходи могат да бъдат ефективно управлявани само след като се създаде основа на богатството в обществото.

"Трябва да създадем богатство. Трябва да дадем на гражданите и на корпорациите равни условия за създаване на богатство", обясни Несторас.

"Трябва да създадем интелигентни правила, за да подкрепим иновациите, научните изследвания, развойната дейност, промишлеността и технологиите. Това са нещата, върху които трябва да се съсредоточим, а след това можем да си играем с нивата на публичните разходи и да се опитваме да контролираме инфлацията и да се опитваме да създадем макроикономическа стабилност въз основа на публичните разходи и т.н.

"Докато не насочим усилията си към създаване на богатство, откъде ще дойдат парите? Това е въпрос, който не намира отговор в този доклад и в публичните политики като цяло."

Дългосрочен подход

В сряда Европейската комисия ще представи планове за новите си фискални насоки, след като в края на 2023 г. приключи спирането на действието на Пакта за стабилност и растеж.

Засега предложенията се пазят в тайна, но за Себастиан Манг, старши служител на кампанията в NEF, правилата за разходите трябва да бъдат облекчени в бъдеще.

"По време на кризата COVID-19 Европейската комисия за първи път получи разрешение да вземе заем от финансовите пазари, за да финансира реакцията си", каза Манг.

"Но вместо да разчита на отговори ad hoc за всяка нова криза, след 2024 г. Европа се нуждае от дългосрочен подход, който да е подходящ за целта. Икономиката на строгите икономии беше неуспешен експеримент. Ниските равнища на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) доведоха до намаляване на постъпленията от данъци за правителствата, което увеличи държавния дълг.

"Националните правителства трябва да бъдат овластени да инвестират в обществени услуги, като здравеопазване и образование, и в намаляване на въглеродните емисии. От своя страна Европейската комисия следва да разполага с възможности да подкрепя националните разходи чрез европейски заеми."

От друга страна, трябва да се намери баланс, когато става въпрос за фискалните правила на ЕС, подчерта Несторас.

"Трябва да намерим правилния баланс в тези неща", каза той.

"Истинската политика е намирането на правилния баланс, златното сечение между противоположните сили, противоположните политически и идеологически сили. Вярвам, че системата, която сме създали в Европа, ще намери компромис между двете".

В проучването на NEF и Finance Watch се твърди също, че страните, които са прилагали по-големи икономии и съкращения на публичните разходи, като Гърция и Италия, всъщност са се оказали с по-високи нива на държавен дълг.

Различия бяха установени и по отношение на въздействието на мерките върху разполагаемия доход. Заплатите в Германия са намалели само с 1% в сравнение с периода преди финансовата криза, докато в Ирландия и Испания - едни от най-засегнатите страни, средните доходи са намалели с 29% и 25%.

Берлин, известен като една от най-пестеливите държави - членки на ЕС, беше основен поддръжник на строгите икономии и съкращенията по онова време.

Неотдавна той успя да си позволи пакет от помощи в размер на 200 млрд. евро, за да помогне на германците и предприятията да преодолеят сегашната енергийна криза, за голямо раздразнение на другите държави членки, които не могат да си позволят да направят това в такъв голям мащаб.

Проучване на общественото мнение, включено в доклада, показа, че 70 % от хората са обезпокоени от това, което може да се случи, ако отново се въведат строги икономии. В същото време 70 % от анкетираните изразяват загриженост и за нарастващия държавен дълг.

Запитаните обаче са категорични, че е необходимо да се инвестира допълнително в жизненоважни обществени услуги като образование, здравеопазване и социални грижи, предаде Агенция "Фокус".

Прочети цялата публикация