Междинни избори в САЩ: "Демокрацията ни е изложена на риск"

В своя заключителна реч в навечерието на междинните избори в САЩ президентът Джо Байдън снощи предупреди, че победа на републиканците би могла да отслаби демократичните институции в страната и да унищожи голяма част от постиженията на неговата администрация, предаде Ройтерс. "Днес сме изправени пред преломен момент. Усещаме в костите си, че нашата демокрация е изложена на риск и знаем, че това е вашият момент да я защитите", каза Байдън на предизборна проява в университета "Боуи стейт", исторически колеж край Вашингтон, в който се обучават множество чернокожи. Коментарите на Байдън отразяват дълбокото политическо разделение в САЩ преди изборите днес, на които републиканците могат да спечелят контрола над едната или двете камари на Конгреса. Въпреки че изпълни предизборните си обещания за насърчаване на инфраструктурата и чистата енергия, много американци се разочароваха от лидерството на Байдън. По информация от социологическо проучване на Ройтерс/Ипсос, публикувано вчера, само 39% от американците одобряват работата му. Американците избират днес членове на Камарата на представителите, сенатори и губернатори Американците избират Камара на представителите, една трета от Сената, както и законодателни органи и губернатори в редица щати. Резултатите от вота неминуемо ще окажат силно влияние върху следващите две години от президентството на демократа Джо Байдън и неговата политика, включително противопоставянето му на руската агресия в Украйна, посочва Би Би Си. 8 ноември е не просто вторник, а ден, в който в САЩ ще се произведат избори. Това е установено със закон, приет през 1845 г. На всеки две години се преизбират всичките 435 членове на Камарата на представителите. През последните две години демократите имаха мнозинство в Камарата на представителите. Това е типично: когато се избира нов президент, неговата партия най-често получава контрол над двете камари на Конгреса. Това е така, защото избирателната активност е много по-висока на президентските избори и повечето американски гласоподаватели гласуват за кандидати от една и съща партия за всички позиции. Но не е тайна, че на настоящите избори Демократическата партия има малки шансове да запази мнозинство в Камарата на представителите – вероятността това да стане е 15 на сто. В повечето избирателни окръзи една от двете партии има абсолютен шанс за победа; само в малка част от районите могат да спечелят и демократите, и републиканците. По данни на "Кук политикал рипорт" демократите ще спечелят в 159 района, а републиканците - в 188. В други 29 окръга вероятността за победа на демократите се оценява като висока. След това демократите трябва да вземат поне още 30 окръга, за да постигнат мнозинство (това са 218 места). Според същия мозъчен тръст има само 35 окръга, в които резултатът е непредвидим, като избирателите в 10 от тях клонят към републиканците. Основните сфери, в които двете партии се атакуват една друга в предизборната кампания, са инфлацията и правото на аборт. Републиканците атакуват демократите за инфлацията, залагайки на факта, че в момента тя е 8,2%, а такъв ръст на цените се е наблюдавал в САЩ за последен път в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Демократите пък залагат на въпроса за абортите, след като републиканското мнозинство във Върховния съд на САЩ постанови, че конституцията на страната по никакъв начин не гарантира правото на прекратяване на бременност. Партията на Байдън също така заложи на забраната на търговията на оръжие на фона на множество инциденти, в които загинаха десетки невинни хора. При победа, републиканците ще заемат всички ръководни постове в Камарата на представителите и напълно ще определят нейния дневен ред. Изходът от борбата за Сената, където 35 сенатори се борят за преизбиране, е далеч по-малко сигурен, посочва Би Би Си. Прогнозите са, че контролът над Сената с еднаква вероятност може да остане в ръцете на демократите или да премине в ръцете на републиканците. При сегашния състав на Сената двете партии имат по 50 места, а демократите имат мнозинство само в смисъл, че когато гласовете са разделени строго наполовина (т.е. никой демократ не гласува против), решаващият глас е на вицепрезидента – демократката Камала Харис. Най-оспорвана битка ще се проведе за четири щата: Пенсилвания, Джорджия, Невада и Аризона. Демократите ще трябва да спечелят три от тези четири щата, за да запазят поне 50 места, което не изглежда невъзможно: в Пенсилвания и Аризона кандидатите на демократите водят с малка разлика в проучванията. Но най-ожесточената битка може да се води за Джорджия, а резултатът от нея може да не стане известен веднага: ако никой от кандидатите не получи повече от 50 % от гласовете, ще се наложи втори тур. Това би било повторение на изборите от 2020 г. Резултатите от втория тур на тези избори станаха известни няколко часа преди щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. Детайлен анализ на 40 000 симулации на изборите в САЩ показа, че се очаква конфигурацията в Сената на американския Конгрес да бъде решена от оспорвана надпревара в щатите Пенсилвания, Джорджия и Невада, пише британският вестник „Телеграф“. Според анализа републиканците имат 55% шанс да спечелят контрола над Сената. Сайтът за социологически проучвания ФайвТъртиЕйт (FiveThirtyEight) проведе 40 000 симулации на изборите, базирани на социологически проучвания и експертни мнения. Извадка от 100 резултата от симулациите показа победа на републиканците в 55 от случаите и победа за демократите в 45 от случаите. Симулациите показват още усреднено, че републиканците биха спечелили 51 места в Сената, а демократите - 49 места, което би осигурило контрол на републиканците. Най-оспорвана ще бъде надпреварата в Пенсилвания, където Джон Фетърман, кандидатът на демократите, който се възстановява от инсулт, има 54% шанс да победи републиканеца Мехмет Оз в битката за място в Сената. В Невада Адам Лаксалт, местен републикански политик, има 57% шанс бъде избран за сенатор вместо Катрин Кортес Масто, която е действащ сенатор демократ. В даден момент през септември симулациите на ФайвТъртиЕйт даваха на демократите 71% шанс да запазят контрола над Сената. Но за първи път на 1 ноември анализът показа, че вероятността републиканците да спечелят е по-голяма от тази на демократите. Възходящата траектория за републиканците и пътят надолу на демократите продължи и през последната седмица на кампанията. Много щати сега избират своите законодателни събрания, губернатори и държавни секретари. Това е важна основа за следващите избори през 2024 г., когато Америка ще избира президент. Известно е, че президентските избори в САЩ се провеждат на два етапа: т.нар. електори гласуват пряко за президента. Всеки щат има толкова електори, колкото са членовете му в Камарата на представителите (поне един, но колкото по-многобройно е населението на щата, толкова повече), плюс сенатори (по двама от всеки), т.е. минимум трима. Електорите се назначават официално от губернатора на щата въз основа на това за кой кандидат са гласували мнозинството от избирателите в този щат. В повечето щати (с малките изключения като Мейн и Небраска) кандидатът, който получи мнозинство дори и само от един глас на изборите, получава гласовете на всички електори от съответния щат. На настоящите избори републиканците издигат кандидати за законодатели, губернатори и държавни секретари, които не признават победата на Байдън, с очакването, че на следващите [президентски] избори те ще действат в полза на Тръмп. Точно това имат предвид демократите, когато говорят за нарастващия авторитаризъм в Републиканската партия. Според изчисления на Би Би Си около 35% от републиканските кандидати на тези избори открито и публично отричат легитимността на президента Байдън. На настоящите избори няма да се наложи да се обработва същия брой бюлетини като на президентските преди две години, но разликата между кандидатите в много случаи може да е минимална, така че преброяването може да отнеме доста време. Ако в Джорджия се стигне до балотаж - което не е изключено, тъй като има и трети кандидат от Либертарианската партия - той ще се състои на 6 декември и едва тогава ще стане ясно коя партия ще контролира Сената. Много американци гласуват предсрочно и по пощата. По данни на „Проект Избори в САЩ“ до 4 ноември по този начин вече са гласували 35 милиона избиратели, което е повече, отколкото на междинните избори през 2018 г. Според Галъп 41% от регистрираните гласоподаватели са планирали да гласуват предсрочно тази година (в сравнение с 34% през 2018 г.). Сред тях има повече демократи, отколкото републиканци.

Прочети цялата публикация