Специален трибунал за агресията на Путин в Украйна?

В началото на октомври украинският парламент се обърна към международната общност с призив за създаване на специален трибунал, който да се занимава с руската агресия срещу Украйна. В интервю на ДВ професор Клаус Крес, експерт по международно право от Университета в Кьолн, обяснява какво е нужно, за да се създаде подобен орган, каква роля може да изиграе той, защо може да бъде свикан и без съгласието на Русия и колко дълъг може да се окаже пътят до произнасянето на евентуалните присъди.

Г-н Крес, какво точно означава това - специален трибунал за разследване на руската агресия срещу Украйна?

Клаус Крес: Специалният трибунал ще бъде посветен на обвинението в агресия. Това е много важен въпрос за Украйна, защото всъщност става дума за обвинение в предизвикването на война като такава - т.е. решението на руското ръководство да води агресивната война срещу Украйна. От гледната точка на Украйна, която е разбираема, разгръщането на агресивната война е "първородният грях", който проправи пътя за безбройните зверства, извършени в хода на войната, военните престъпления.

Как ще изглежда създаването на специалния съд на практика?

Клаус Крес: В момента се обсъждат различни модели за създаването на такъв съд. Този, който аз бих предпочел, би се състоял от два етапа. Първият би бил приемането на резолюция на Общото събрание на ООН. За тази цел ще трябва предварително да се осигури необходимото мнозинство. Защото би било доста жалко, и то не само от гледна точка на Украйна, ако подобно гласуване в Общото събрание се провали.

Въпреки това Общото събрание - за разлика от Съвета за сигурност на ООН - не може само по себе си да създаде международен наказателен съд. Общото събрание обаче може да изрази желанието на международната общност от името на ООН за подобен съд. Това би било от изключителна важност за легитимността на подобен трибунал. След приемането на такава резолюция от Общото събрание, Генералният секретар на ООН може да сключи международен договор с Украйна за създаването на трибунала.

За какви времеви рамки става въпрос?

Клаус Крес: Наказателното производство е сложен процес. Първата стъпка е започването на разследването, т.е. осигуряването на доказателства и, доколкото е възможно, определянето на обвиняемия и точното обосноваване на съответните обвинения. Това само по себе си е много труден процес. Макар престъплението агресия да е твърдо залегнало в международното право, досега са проведени много малко международни производства за това престъпление. Решаващи прецеденти и до днес остават процесите пред военните трибунали в Нюрнберг и Токио след Втората световна война. Всяка стъпка в наказателното производство по подозрение в агресия трябва да бъде особено добре обмислена. Затова в никакъв случай не трябва да се очаква бърз процес.

Но дори самото започване на разследване от международен наказателен съд би изпратило изключително важно послание: че и международната общност приема подозренията за престъплението агресия изключително сериозно и им придава не по-малко значение от обвиненията във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид.

Не е ли задължително войната да бъде прекратена, за да може да започне такъв съдебен процес?

Клаус Крес: В случаите Нюрнберг и Токио, както и при повечето производства пред Международните наказателни трибунали за бивша Югославия и Руанда горещата фаза на конфликта вече е била приключила. Но по принцип съдебните процеси са възможни още преди края на войната. Ситуацията се промени - особено със създаването на Международния наказателен съд (б.ред. през 2002). Този съд е постоянна институция и той може да започне да действа веднага щом възникнат подозрения.

В случай че се стигне до заповеди за арест и обвинителни актове, с какви проблеми ще се сблъска международното наказателно правосъдие?

Клаус Крес: При престъплението агресия обвиняеми са лидерите на съответната държава. Т.е. става въпрос за наказателната отговорност на политическото и военното ръководство на Русия, начело с президента Путин. Основното практическо предизвикателство не се различава от онова, което важи и за Международния наказателен съд: руските обвиняеми, които се намират на територията на Русия, няма да може да бъдат предадени на съда, докато настоящият режим е на власт.

А ако режимът в Русия падне чак след смъртта на Путин? Нима всичките усилия ще са били напразни?

Клаус Крес: Не. Разбира се, че руският президент е в центъра на обвиненията, поне що се отнася до обвинението в агресия. Но президентът Путин не е единствият заподозрян. При систематично извършвани военни престъпления, при престъпления срещу човечеството и при геноцид е типично да има основни обвиняеми от най-високото йерархично ниво, но и обвиняеми от по-ниските нива, както и от онези, които са извършвали престъпленията на място.

Но дори и самото начало на разследванията изпраща важен сигнал към целия свят: че се прави всичко възможно за разследване на предполагаемо престъпление, което нарушава международното право.

Дори международна заповед за арест може да ограничи свободата на придвижване на заподозрените. И дори едно формулирано обвинение може да послужи за делегитимиране на лидера на една държава. Международната общност, представлявана от системата на наказателното правосъдие, може и да не постигне целта си във всички случаи, но по този начин ще даде знак, че има сериозни намерения да прилага международното право и да нарича несправедливостта с истинското ѝ име.

Автор: Олена Перепадя

Прочети цялата публикация