"Хартиената коалиция" гласува за стария бюджет в новата година

Неформалната ад хок "коалиция" между ГЕРБ, ДПС и БСП, която гласува за връщането на хартиената бюлетина, в четвъртък подкрепи и удължаването на стария бюджет през новата година. Държавата ще започне 2023 г. без гласуван редовен бюджет, а с удължаване на разпоредби от бюджетните закони за 2022 г., реши на първо четене бюджетната комисия на парламента. В четвъртък тя прие т. нар. "удължителен закон", внесен от служебното правителство. Той беше одобрен с 11 гласа "за", 4 "против" и 3 "въдържали се", като в подкрепа на текстовете гласуваха депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП. Министър Росица Велкова защити решението на кабинета да не внася истински бюджет за догодина заради липсата на редовно правителство, което да заложи политиките си в него. Разногласия Въпреки че в последните дни парламентарните сили водят усилени преговори по бюджета, те се разминават по куп въпроси, включително по този дали трябва ли да се внася истински бюджет, както предвижда Законът за публичните финанси, или не. Най-силно тезата за гласуване на нормален бюджет се застъпва от "Продължаваме промяната", която готви парламентарна декларация по темата. Партията твърди, че без такъв документ доходите през първата половина на 2023 г. ще останат замразени в условията на висока инфлация и тежка зима. "Демократична България" пък подкрепя внасянето на редовен проект, за да има твърда гаранция, че България ще се вмести в бюджетен дефицит от 3% и по този начин ще изпълни един от маастрихтските критерии за влизането в еврозоната. На другия полюс е най-многобройната група в парламента – тази на ГЕРБ, която е против редовен бюджет с аргумента, че внасянето му ще предизвика предизборно наддаване в пленарна зала и ще унищожи всякакви шансове за удържане на фискалната дисциплина. На същата позиция е и ДПС. Най-странна е тезата на левицата, която по принцип настоява за редовен бюджет, за да се финансира политиката по доходите в условията на растящи цени, но тъй като такъв не е внесен, Корнелия Нинова обяви, че БСП ще подкрепи удължителните закони с уговорката, че ще направи предложения за вдигане на разходите между първо и второ четене. Сблъсък "Досега няма приет бюджет на служебно правителство", обяви в началото на дискусията финансовият министър Росица Велкова. По думите й продължаването през 2023 г. само на тазгодишните разходи, без каквито и да било нови политики, означава бюджетен дефицит в размер на 6.6% от БВП или над 11 млрд. лв. Според Велкова МФ не може да внесе такъв бюджет, защото това означава да наруши куп разпоредби на Закона за публичните финанси, които ограничават дефицита до 3%. От друга страна, тя смята, че не е редно служебното правителство да реже гласувани разходи и плащания, за да намали дефицита, защото това означава да се намесва в политики, които са в правомощията на редовен кабинет. "Да сме наясно – с невнасянето на държавен бюджет, което е в нарушение на Закона за публичните финанси, вие налагате политика и това е политиката на замразяване на доходите и социалните плащания", коментира депутатът от "Продължаваме промяната" Асен Василев. Социалният министър Лазар Лазаров му отговори, че социалните плащания ще бъдат гарантирани до размерите си, определени в нормативни актове, и няма да има никаква пречка за увеличението на пенсиите от 1 юли 2023 г., дори да няма приет държавен бюджет. "С разходите за бизнеса и домакинствата няма да има проблем догодина, но ако се реализират обявените искания за допълнителни нови политики и увеличение на социалните плащания отиваме към дефицит от 8-9% и дългът ще нарасне изключително много", пресметна Кирил Ананиев от ГЕРБ. Според партията на Борисов само предложенията на БСП за допълнителни разходи струват около 4.8 млрд. лв. Красимир Вълчев от ГЕРБ добави, че не може да се разчита на "колективния бюджетен разум" на парламента, защото това създава рискове за фискалната дисциплина. "Прав сте, г-н Вълчев, рискове съществуват, но практиката показва, че те не се реализират. Вакханалията от разходи, която прогнозирате, не се случва", отговори Асен Василев от ПП, който обясни, че двете актуализации, внесени от него като министър, не са довели до особено разхлабване на разходите. Според Красимир Вълчев обаче доброто изпълнение на бюджетите за 2021 г. и 2022 г. се дължи не на парламентарния разум, а на инфлацията, която има опасност рязко да спадне догодина при евентуална рецесия. "И без да се внася редовен проектобюджет, ще има предизборно наддаване между първо и второ четене на удължителния закон, когато ще се предложат милиардите", прогнозира пък Мартин Димитров от "Демократична България". Добрата новина е, че на фона на безконечните политически крамоли около бюджетите за 2021 г. и 2022 г. България всъщност ще се окаже със сравнително приемлива фискална позиция (тоест с относително нисък дефицит) през последните две години. След мащабната ревизия на БВП, обявена от Националния статистически институт преди няколко седмици, дефицитът за 2021 г. вероятно ще се окаже около 3%. Тази година Министерството на финансите очаква по-нисък дефицит от заложените 4.1% - вероятно около 3.4%, като прогнозата на Фискалния съвет е още по-оптимистична – за около 1.5%.  

Прочети цялата публикация