При ядрен удар: милиони ще загинат незабавно, милиарди ще гладуват

Последиците ще бъдат опустошителни: 360 милиона души ще загинат незабавно, а около 5 милиарда ще останат без храна за около 2 години. Ето какво ще се случи, ако бъде използвано ядрено оръжие:

Когато говорим за ядрената опасност, която произлиза от войната в Украйна, обикновено разглеждаме два сценария - авария в украинска атомна централа или тежки последици от използването на ядрени оръжия.

Какво ще се случи, ако бъде използвано ядрено оръжие и какви ще са пораженията? Всичко това зависи от мястото и начина на детонация.

Взрив във въздуха или на земята - разликата е огромна

Оръжията, които се взривяват на голяма височина, имат различен ефект от оръжията, които се взривяват на или под земята, казва Дилън Сполдинг от неправителствения Съюз на загрижените учени, базиран в Кеймбридж, Масачузетс.

“В последния случай трябва да се притеснявате от радиация, защото по този начин земята абсорбира радиоактивни вещества”, казва Сполдинг. “Докато взривът във въздуха не води непременно до подобни рискове от радиация.”

Експертът обяснява, че използването на ядрени оръжия може да преследва различни стратегически цели. Детонацията във въздуха би отнела живота на много хора без толкова сериозен дългосрочен ефект на радиацията върху околната среда.

Прилагането на ядрено оръжие в близост до повърхността на Земята може както да убие много хора, така и да се отрази тежко на околната среда и хранителните запаси за години напред.

Разликата между бомбардировките над Япония и аварията в Чернобил

Пример са американските бомбардировки над Хирошима и Нагасаки по време на Втората световна война и аварията в Чернобил през 1986 година. В Нагасаки умират между 60 и 80 хиляди души, в Хирошима - между 70 и 135 хиляди в месеците след атаката. Бомбардировките отделят около 40 пъти по-малко радиация в околната среда, сравнено с Чернобил, но непосредствено след атомната атака загиват стотици хиляди.

Днес хората могат спокойно да живеят в Нагасаки и Хирошима, без да се страхуват от продължителна радиация, но засегнатата зона около Чернобил остава радиоактивна и негодна за живот.

Други последици от бомбардировките през 1945 г. включват необичайно висок ръст на болните от левкемия в близките райони, особено сред децата. Увеличава се разпространението и на други видове рак, но в по-малък мащаб.

Според някои проучвания дългосрочните последици от радиацията включват увеличен брой новородени с по-малки глави, забавено физическо и интелектуално развитие сред децата, които са били още в утробата на майката по време на експлозиите. Други изследвания показват, че обикновено децата, заченати след бомбардировките, не са засегнати.

Много по-мощни от бомбите над Хирошима и Нагасаки

Експертите правят разграничение между тактически и стратегическия ядрени оръжия. Тактическите оръжия поразяват цели на ограничено разстояние и могат да печелят битки. Стратегическите оръжия действат на огромен периметър и могат да печелят войни. Такива са бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки.

Но Сполдинг предупреждава, че през последните десетилетия ядрените оръжия са се развили до такава степен, че някои от днешните тактически ядрени оръжия могат да бъдат по-унищожителни от стратегическите, използвани в края на Втората световна война.

“Много от оръжията в съвременните ядрени арсенали са много, много по-мощни от тези, които са били използвани над Хирошима и Нагасаки. От гледна точка на мощността те са 80 пъти по-силни”, посочва експертът.

Така че е трудно да се използват историческите бомбардировки над Нагасаки и Хирошима като точен ориентир за това, което може да се случи днес. Но те все пак дават някаква представа.

Учени разработват симулации за това какво може да причини радиацията след евентуално взривяване на ядрено оръжие днес. Изследване, публикувано в научното списание "Нейчър" през август, представя прогнози как ядрена война между Русия и САЩ би засегнала околната среда, населението и световните хранителни запаси.

Стотици милиони преки жертви, милиарди косвени

Според авторите на изследването директните жертви от използването на ядрените оръжия ще са 360 милиона души. След ядрена война около 60% от населението на планетата, или над пет милиарда души, ще останат без храна за период от две години.

Макар Индия и Пакистан да разполагат с по-малък ядрен арсенал от САЩ и Русия, при ядрен конфликт между тях през 2025 година например жертвите ще са 164 милиона, а над 2,5 милиарда души няма да имат какво да ядат цели 2 години.

Алан Робок, професор в университета “Рътгърс” в САЩ и един от авторите на изследването, изчислява, че при бомбардировките в Хирошима и Нагасаки са отделени около 0,5 тераграма дим. Война между САЩ и Русия би довела до отделянето на 150 тераграма, а между Индия и Пакистан - между 16 и 47 тераграма.

Изчисленията са направени при използването на стратегически ядрени оръжия. “Всяко използване на ядрено оръжие може да прерасне в пълномащабна ядрена война между НАТО и Русия и да доведе до ядрена зима", казва Робок пред ДВ. “Няма големи шансове ядрената война да бъде спряна, след като веднъж е започнала. Паниката, страхът, неправилното общуване и лошата информация биха довели до това командирите да използват оръжията, с които разполагат.”

Прочети цялата публикация