ЕС заяви по-амбициозни климатични цели на КОП27

ЕС планира да актуализира целите си за съкращаване на вредните емисии по силата на Парижкото споразумение, заяви днес на конференцията за климата КОП27 заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, който отговаря за климатичната политика на блока, цитиран от Ройтерс. Очаква се актуализацията да стане факт преди срещата на върха на ООН догодина. Изявлението на третия най-голям замърсител след Китай и САЩ цели да убеди другите, че 27-членният ЕС се придържа към ангажиментите си да се справи с климатичните промени, въпреки че се бори с енергийна криза. "ЕС е готов да актуализира приноса, определен за отделните държави", каза на КОП27 в Египет Тимерманс, който отговаря за Европейския зелен пакт, визирайки целта за намаляване на вредните емисии в съответствие с Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне. ЕС има една от най-амбициозните политики за борба с промените в областта на климата сред големите замърсители. Блокът се е ангажирал да съкрати нетните си емисиите от парникови газове с 55 на сто до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година и да ги елиминира напълно до 2050 година. Страните от ЕС и евродепутатите обсъждат законопроект за постигане на тези цели и по думите на Тимерманс той може да бъде финализиран до края на годината. Високопоставено лице от ЕС каза, че блокът планира да актуализира целта си преди срещата на върха за климата на ООН през ноември 2023 година. Преди КОП27 ЕС побърза да приеме три от законите, включително забраната за продажба на нови автомобили, задвижвани от изкопаеми горива. Ако бъдат осъществени тези мерки, то те ще съкратят нетните емисии с 57 на сто вместо с 55 на сто, каза Тимерманс. Европейските политици заявиха, че използването на повече изкопаеми горива е временно и е свързано с опитите да се заменят руските енергийни доставки след инвазията на Москва в Украйна. Брюксел оповести плановете си да разшири обхвата на възобновяемите източници на енергия, като ЕК предложи тези цели да са по-амбициозни тази година, за да могат страните от блока да се откажат по-бързо от руския газ. Германия, най-голямата икономика в ЕС, е сред тези които изграждат газова инфраструктура за внос на газ, който не идва от Русия. Множеството кризи тази година, от войната в Европа до покачващата се инфлация, отклониха вниманието на редица европейски лидери от климатичните промени. Около 200 страни се споразумяха миналата година на конференцията за климата в Глазгоу да актуализират климатичните си цели през 2022 година, припомня Ройтерс. В действителност това са направили само 30 от тях.

Прочети цялата публикация