България е водеща по употреба и резистентност към антибиотици в Европа

България е на първите две места в Европа както по употреба на антибиотици, така и по нива на антимикробната резистентност. По последни данни това ни извежда и на челни места по смъртност вследствие на някои тотално резистентни бактерии: ешерихия коли и клебсиела пневмония. Това съобщи Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) по повод Световната седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците 18-24 ноември. По отношение на употребата Христова уточни, че за някои антибиотици България е на второ място, но за повечето е на първо място в Европа. "Т.е. задминахме дори Румъния по широко използване на антибиотици и то предимно в извънболничната помощ. Има пряка връзка между използването на антибиотиците и нивата на антимикробната резистентност и в това отношение също сме на първо или второ място в Европа в зависимост от това за кой микроб говорим", обясни тя и определи тази тенденция като "много тревожна". "За съжаление, по време на Covid пандемията, докато в останалите страни консумацията на антибиотици силно спадна, защото става въпрос за вирусно заболяване, у нас поголовно се изписваше един макролиден антибиотик. Консумацията при нас е в пъти по-висока спрямо Западна Европа, което доведе и до резистентност", посочи Христова. Тя цитира нова публикация от октомври тази година в научното списание "Лансет" (The Lancet), според която най-високата смъртност поради тотално резистентни ешерихия коли и клебсиела пневмония е в България – 7.29 на 100 000 за ешерихия коли и 4.59 на 100 000 за клебсиела пневмония. Христова представи и данни от доклад на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ЕCDC), според който резистентността на всички бактерии се повишава, но в най-висока степен при ацинетобактер – 43% и при ентерококите – 14-20% . Христова уточни, че ацинетобактер са бактерии в болнична среда и са много трудни за унищожаване. Резистентност и към "резервните" антибиотици "По наши данни на системата "Булстар" при стрептококус пневмония резистентността се покачва от 12% през 2020 г. на 17% за 2021 г. към пеницилин. При ентерококус фециум 70% са резистентни на гентамицин, 80% на левофлоксацин, 94% на ампицилин. При псевдомонас аеругиноза 38% са резистентни на цефтазидим , 26% на ципрофлоксацин, 30% на имипенем , а това е един от резервните антибиотици, който се пази за лечение само в болница на тотално резистентни бактерии. Това означава, че много бързо се повишава резистентността у нас вследствие на неразумната употреба на антибицотици", съобщи Христова. Тя посочи, че негативната тенденция е обратима, макар и трудно. "В общия случай колкото време е отнело за повишаване на резистентността, толкова е и времето за намаляване. Изискват се обаче съвместни мерки и осъзнаване на проблема. Не може да сме първи по смъртност от тотално резистентни бактерии и това да не води до някакви ефективни мерки за ограничаване на антибиотичната употреба", коментира Христова. Кога се предписва антибиотик Тя припомни, че има много ясни показания кога трябва да се използва антибиотик. "При вирусно заболяване не се прилага антибиотик, а едва на 4-5-7 ден от вирусната инфекция, ако се появят бактериални усложнения се предписва антибиотик", посочи тя. По думите й лекарите знаят как да разпознават бактериалните усложнения и в общия случай индикация е промяна в цвета на секретите. Христова припомни, че най-добре е антибиотикът да се изписва след антибиограма. Тя коментира, че в болниците е постигнат много по-голям успех при ограничаване неразумната употреба на антибиотици, но Covid пандемията е взривила опитите за ограничаването на антибиотиците, особено на макролидните и то в извънболничната помощ. Електронна рецепта, eкшън план и конкретни действия "Основната група антибиотици се изписват в извънболничната помощ и това, което е важно там да се направи е наистина да има електронна рецепта, за да може да се проследи предписването. Електронната рецепта до голяма степен ще реши този проблем", категорична е Христова. Ръководителят на офиса на Световната здравна организация (СЗО) д-р Скендер Сила припомни, че СЗО подпомогна правителството за разработването на стратегия и екшън план срещу антибиотичната резистентност, но те така и не са приети и не се изпълняват. Той призова още веднъж правителството за приемане на плана, тъй като България е една от малкото страни без политика срещу антибиотичната резистентност. Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас коментира, че в България системно не се спазва пълния курс на прием на антибиотици и пациентът обикновено като се почувства добре, спира да ги пие, което допринася за повишаване на резистентността. Той открои като неблагоприятни тенденции и това, че антибиотици се пият без да са предписани от лекар и без да е направена антибиограма. Околийски също подчерта необходимостта от въвеждането на изцяло електронна рецепта за антибиотиците. Въпреки притеснителните данни за прекомерната употреба на антибиотици от българите, основната част от антибиотичната употреба е в животновъдството. Д-р Койчо Коев, директор на Център за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) коментира, че във ветеринарния сектор също трябва да се работи за разумна употреба на антибиотиците от ветеринарните лекари. А също така и за по по-разумна употреба на медицираните фуражи, които съдържат добавка от антимикробни средства. Други мерки, по които трябва да се работи са подобряване условията на отглеждане на животните, увеличаване на познанията за пречистване на отпадни води и утилизация на лекарствени продукти и др.

Прочети цялата публикация