Държавата щади електроцентралите, ще им вземе по-малко от свръхприходите

Правителството смята да пощади в голяма степен производителите на електроенергия и в частност своите централи, като им отнеме по-малка част от свръприходите, каквито са изискванията на регламента на Европейската комисия, приет през октомври. Това става ясно от проект на постановление на Министерския съвет, публикувано на 21 ноември за обществено обсъждане, което много бързо е залегнало във внесени от депутата на ДПС Петър Чобанов на 23 ноември поправки в преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, които ще бъдат предложени за одобрение на второ четене от парламентарната бюджетна комисия на 25 ноември предиобед. Срещу скоростните промени се обявиха от Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОРБ), според която предвидените тавани на цените на различните видове електроцентрали са прекалено високи и оставят съществена част от свръхприходите на производителите на ток, вместо те да се изземат в полза на потребителите като вид компенсации или за мерки за енергийна ефективност и внедряване на нови възобновяеми енергийни източници, както предвижда еврореграментът. В доклада на Чобанов с предложенията за корекции между първо и второ четене, които ще бъдат гледани от парламентарната бюджета комисия в петък сутринта, пише, че се предвижда във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" да постъпват приходите над определени цени по видове производители. За АЕЦ "Козлодуй" това означава да внася постъпленията от сделки, сключени на цена над 180 лв./МВтч. За въглищните електроцентрали таванът е 350 лв./МВтч плюс разходите за въглеродни емисии. Същият е размерът и за ВЕИ централите без дългосрочни договори, а за тези с такива контракти схемата за отчисленията е малко по-сложна. Извън задълженията да отделят от приходите си от продажба на ток остават водноелектрическите централи на "Националната електрическа компания" (НЕК), както и Мини "Марица Изток", които също би трябвало да правят отчисления от продажбата на въглища. Според бизнеса това са завишени нива на тавана, които протектират определени производители и така няма да се осигурят достатъчно средства за компенсациите на потребители, след които са и предприятия, болници, здравни и учебни заведения и администрации. В позицията на работодателските организации се посочва, че определеният таван на цената на АЕЦ "Козлодуй" е три пъти по-висок от определената от КЕВР цена за регулирания пазар, в която освен гарантирана възвръщаемост, са включени както разходите за гориво, така и всички останали разходи. "Поради това, намираме, че действителният таван на приходите на ядрената централа следва да се намали над 2 пъти. 82.09лв/MВтч е рационален праг за атомната централа", смята бизнесът. Той е против изключването от механизма за отнемане на свръхприходите на най-големия производител на енергия от ВЕЦ в страната, каквато е НЕК, която е и един от крупните електропроизводители по принцип . Асоциацията смята, че прагът на цената на ВЕЦ-овете на държавната електрическа компания трябва да е 96.08 лв/MВтч, а не да им се оставят всички постъпления. Според бизнеса таванът от 350 лв./МВтч плюс цената на парниковите квоти за въглищните централи позволява на ТЕЦ да реализират завишени приходи и свръхпечалби, които не се дължат на повишена технологична или финансово-икономическа ефективност. В посицията се припомня, че тези централи дълго време бяха подпомагана от бизнеса и цялото общество през цена "задължения към обществото" с около 750 млн. лв. годишно, тъй като не можеха да работят на пазарен принцип. "Считаме, че е справедливо в настоящата ситуация кондензационните централи да подкрепят потребителите на електроенергия, възстановявайки част от платените от тях средства, получени единствено поради наличието на пазарен дефект. 125 лв/MВтч + разходите за СО2 квоти е обоснованият праг за тези производители$, изчисляват от АОРБ. Според нея таван на приходите от 350 лв./MВтч на ВЕИ производителите без договори за премии е необоснован. "Това са производители с ниски производствени разходи, при които не се заплащат гориво (с изключение на биомасата, която е с малка инсталирана мощност) и емисии. Самото равнище на пазарните цени е обусловено от високите цени на изкопаемите горива и цените на емисиите. Следователно, и тези ВЕИ производители реализират неочакван приход, който не се дължи на повишената им технологична и икономическа ефективност. Смятаме, че този таван за ВЕИ без премии може да бъде свален поне 2 пъти. 160 лв/MВтч е обоснованият праг за производителите на електрическа енергия от ВИ без договор за компенсиране с премии", отбелязва се в позицията на работодателите. Те не намират основание и за изключването на Мини "Марица изток" от вноските в солидарния фонд. "Наистина, цената на въглищата се определя със заповед на Министъра на енергетиката, а предприятието дълго време имаше незадоволителни финансови резултати. Припомняме, обаче, че дружеството понастоящем изнася въглища. Износът на източномаришки въглища никога не е бил предвиждан, което според нас е основание за облагането минимум на приходите от износ на въглища", смятат от АОРБ. Асоциацията недоволство, че отново не е представен анализ по какъв начин са определени тези тавани, какъв ресурс ще се генерира при изземването на неочакваните приходи от производителите, както и дали тези средства ще са достатъчни за осигуряването на бюджета на програмата за компенсиране на крайните небитови клиенти на електрическа енергия. "Считаме, че настоящите тавани са далече и подозрително щедро над равнищата, които гарантират нормална възвръщаемост на производителите и настояваме те да бъдат променени, в някои случаи – в пъти", допълва се в писмото на организацията до председателите на бюджетната, енергийната и икономическа комисии в НС Петър Чобанов от ДПС, Делян Добрев от ГЕРБ и Мартин Димитров от ДБ, както и до министрите на финансите и енергетиката Росица Желева и Росен Христов.

Прочети цялата публикация