Предизборният трамплин на Еманюел Макрон

Мълвата за предизборните нередности в сметките на кампанията на френския президент достигна размери, които само Националната финансова прокуратура можеше да потвърди или опровергае. В последните часове стана ясно, че тази инстутуция е наредила отваряне на две анкети. Първата е за „Несъобразно водене на предизборно счетоводство“ и втората за „Угодничество по отношение на донори“. Трима магистрати са натоварени с разследването.

Националната финансова прокуратура бе създадена от Франсоа Оланд пред 2013 година. По това време кандидатът за президент на класическата десница Франсоа Фийон водеше убедително във всички предизборни проучвания. Водеше, докато финансовата прокуратура не разкри, че е назначил фиктивно съпругата си с 10 хиляди евро месечно възнаграждение. Фийон бе строго осъден и отстранен завинаги от политиката.

Слуховете около появата и победата на Еманюел Макрон през 2017 година започнаха от самото начало и никога не са спирали. Той фактически беше непознат за широката публика. Вярно, министър в правителството на Оланд, но почти невидим. Неговият внезапен „изгрев“ на политическият хоризонт ослепи политолози, журналисти и избиратели. С времето обаче, когато нещата улегнаха, изпълзя името на американската консултанска фирма McKinsky. Нейна специолност са докладите, в които анализира дейността на министерства и мултинационални предприятия и препоръчва мерки за по-голяма ефективност.

Френската опозиция констатира, че с избирането на Еманюел Макрон оборотът на консултанските услуги и съответно държавни поръчки непрестанно расте. През 2018 година той е 379 милиона и достига 894 милиона през 2021 година. Търгове – няма. Сенатът, в който опозицията има мнозинство проверява счетоводството на американската фирма и констатира, че тя не е плащала данъци в последните десет години. Пред сенаторите обаче, генералният директор на McKinsky заявява, че всичко е наред и данъците са платени. Опитва се да се скрие зад някакви международни правила известни като „Данъчна оптимизация“. Сенатът не е съд, но неговият труд завършва със заключението, че става дума за „укриване на данъци“ и вероятно злоупотреба с държавни средства. Макар и предпазливо, средствата за масова информация подеха темата. Какви са тези доклади и препоръки, за които френската държава е харчила толкова пари. Щом става дума за анализ на работата на институциите, Франция разполага с огромен брой даржавни служители, чиято работа е именно да анализират и препоръчват необходимите реформи и съответните мерки. Типичен е случая с пандемията. McKinsky са получили поръчки за борба с Ковид 19. Мнението им е останало без никакъв ефект. Следствие на прахосаните без резултат препоръки, сдружения от роднини на жертви на заболяването са подали жалби до Националната финансова прокуратура за полезността на сключените договори. Като се прибави разобличителния доклад на Сената и медийният шум, който не спира, магистратите не можеха да останат с памук в ушите.

Мълвата за финансовия трамплин на Еманюел Макрон ще спре само, след като прокуратурата каже тежката си дума.

Прочети цялата публикация