МФ: Бизнесмени прибират свръхпечалби заради компенсациите за тока

Министерството на финансите официално призна, че неадекватните компенсации за цената на тока изкуствено надуват печалбите на определени сектори от бизнеса, които на всичкото отгоре са прехвърлили тежестта в цените за крайните клиенти. Това става ясно от съобщение на МФ за изпълнението на бюджета през ноември, когато са засечени значителни приходи от корпоративен данък. Постъпленията само за един месец надвишават 1.3 млрд. лв., което е сериозна сума, при положение че за предходните 10 месеца по същото перо са събрани 2.7 млрд. лв. "Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби", съобщава МФ. За проблема през последните месеци сигнализираха многократно различни икономисти. "Писах го няколко пъти, но е друго да го видиш в отчета на Министерство на финансите за изпълнението на бюджета - коменсациите за електроенергия са щедри, ненасочени към компании със затруднения и в крайна сметка се превръщат в по-високи печалби за собствениците", посочи старши икономистът на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. По думите му няма логиката държавата да осигурява субсидирана евтина електроенергия за едно предприятие, ако то може да продава продукцията си на повишени крайни цени. "В този случай излиза, че някои компании дори печелят повече – продават стоките си по-скъпо в среда на глобална инфлация, но българската държава плаща, за да имат евтин ток. За да сме съвсем директни – къде е логиката например рафинерията на "Лукойл" да генерира рекордни печалби благодарение на конюнктурата, и на това отгоре да получава милиони компенсации за електроенергия", коментира Богданов. Пред Mediapool той добави, че солидните печалби на държавните енергийни дружества, които идват от износа на ток, могат да бъдат пренасочени към много други полезни за обществото разходи, вместо да отиват към бизнеси, които правят свръхпечалби. Още през септември и главният икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков коментира пред Mediapool, че при предоставянето на компенсациите заради скъпия ток може да се идентифицират наистина нуждаещите се  от такива като се проследяват разходите на небитовите потребители и специално как получената от тях енергийна помощ е повлияла финансовия им резултат. "Ако той е три пъти по-голям от миналата година, като на "Нефтохим", очевидно няма нужда от подкрепа. Но ако на КЦМ печалбата е по-ниска, значи имат нужда. Това трябваше отдавна да е направено за енергийните помощи за бизнеса и да се дава само на тези, на които трябва и колкото трябва. А не на всички по равно. Едни нямат никаква необходимост от компенсации, а за друга и недостатъчна. Трябва да е гъвкав механизмът, според движението на цените", коментира още преди близо три месеца Калоян Стайков. Въпреки това само преди два дни парламентарната енергийна комисия реши да отмени прието в началото на ноември решение на Народното събрание компенсациите заради скъпите сметки за ток да тръгват от две нива, което означава повече и по-малко подпомагане. От 200 лв./МВтч до борсовата цена за съответния месец за предприятия, които имат енергоспестяващи мерки или ползват собствени възобновяеми енергийни източници. И от 250 лв. за останалите. Последното намерение е всички небитови клиенти да получават отново еднакви помощи. Това се случи на фона на заканите на бизнеса, че ако не станат едни и същи помощите, "ще видите инфлацията като през 1990-те"  и в същото време обещания, че ако получават повече компенсации, фирмите ще свалят цените си. Това обаче не се случи нито при намаляването на ДДС за ресторантьорите, нито при отмяната на данъка върху добавената стойност за хлебните изделия. Министерството на финансите е първата държавна институция, която си позволява да направи макар и не много задълбочен анализ за ефекта от компенсациите за бизнеса заради скъпия ток. 

Прочети цялата публикация