„Нейната дума“ доказва защо стойностната журналистика е толкова ценна за обществото (ТРЕЙЛЪР)

Признавам, че следващите редове може да бъдат изпълнени с повече емоция, отколкото съм свикнал да показвам, защото най-новият филм, който предстои да бъде излъчен у нас, е на тема, която засяга всички ни, но най-вече журналистическия бранш. Излишно е да ви казвам, че медиите се намират в криза в последните няколко години. Широката общественост обърна гръб на традиционните медии, за да влезе в коварните обятия на социалните мрежи, където всеки може да злоупотребява със свободата на словото така, както намери за добре. „Нейната дума“ обаче има за цел да докаже на света, че всички ние имаме отчайваща нужда от стойностна журналистика. Тук филмът може и да разказва за един конкретен случай, но е добре хората да видят какъв труд стои зад разобличаването на една-единствена истина.

Лентата е нещо средно между документален филм и художествена интерпретация на събитията, довели до осъдителната присъда на Харви Уайнстийн. Той е един от най-големите филмови продуценти в Холивуд за изминалите 40 години, но едва след работата на Меган Туи и Джоди Кантор от The New York Times истинската му същност излиза наяве. А именно на сексуален хищник, който експлоатира свои служители, за да задоволи най-низшите си нужди. Това по всяка вероятност щеше да продължава и до днес, ако двете журналистки не бяха дали глас на всички онези жени, които Уайнстийн е осквернил през десетилетията на финансова мощ и злоупотреба с власт.

„Нейната дума“ първоначално се превръща в книга от самите Туи и Кантор, които печелят „Пулицър“ заедно с Ребека Корбет за работата си по случая с Харви Уайнстийн. След това те получават възможност за екранизация от Диди Гарднър, Джереми Клайнър, Брад Пит, Меган Елисън, Лайла Якоуб и Сю Нейгъл. Ребека Ленкевич пише сценария, а Мария Шрейдър режисира, за да може в крайна сметка най-силното оръжие на насилника да бъде използвано срещу него - киното.

Кери Мълиган и Зоуи Казан влизат в главните роли на журналистките, които влагат всичките си сили и умения, за да накарат жертвите да говорят пред широката общественост. Те се справят отлично със задачите си, но в моите очи най-добра роля изигра Андрю Браугър, който се превъплъти в главния редактор на The New York Times - Дийн Бакет. Той показва важността на това един ръководител да подкрепи с всички налични средства своите служители, за да може те да свършат работата си докрай.

Няма как „Нейната дума“ да не ме върне към „Спотлайт“, който през 2015 г. спечели „Оскар“ за „Най-добър филм“. Разликите обаче са доста, макар и в двата случая да надникваме в кухнята на две огромни медии в САЩ, които отварят очите на обществото пред едни от най-болезнените теми. „Спотлайт“ обаче заложи много повече на драмата и играта на самите актьори, което бе от полза за самата продукция. В „Нейната дума“ фактите и работният процес бяха изцяло на преден план, което ме кара да мисля, че всичко щеше да е съвършено, ако жанрът не бе художествен, а документален.

От едно известно време чувствам нескрит афинитет към документалното кино, просто защото изпитвам разочарования на ежеседмична база от продукциите на Холивуд в последните няколко години. Нищо не е по-влиятелно от това да чуеш и видиш главните действащи лица в ролите на живота си. „Нейната дума“ дори използва реални записи от Уайнстийн и показва някои от актрисите, които публично обвиниха продуцента в изнасилване и сексуално посегателство. По тази причина идеята за смесване на жанровете попречи на филма, за да стигне нивото на „Спотлайт“.

Оценката ми за целия проект е 8/10, което не променя факта, че днес станах свидетел на един от най-добрите филми за 2022 г. Не очаквам Академията да го удостои със статуетки, защото вкусовете там са насочени почти изцяло към расовата дискриминация, но най-добрата награда, която „Нейната дума“ може да получи, е от самите зрители. Горещо препоръчвам да видите този филм с очите си, защото ви гарантирам, че ще промените своята перспектива към съвременния свят, особено що се касае до медиите и мястото им в живота на всеки един от нас.

Прочети цялата публикация