The Washington Post: Яростните претенции за Крим дават шанс за мир в Украйна

След девет месеца на смърт и разрушения, ключът към прекратяването на военния конфликт между Русия и Украйна се намира на скалистия, черноморски полуостров Крим - с неговите варовикови плата и тънки редици тополи - който Москва анексира през 2014 г, пише американският вестник The Washington Post, представен без редакторска намеса.

Именно от Крим започна конфликтът между Русия и Украйна и това не се случи през февруари 2022 г., а през февруари 2014 г. Сега президентът Володимир Зеленски настоява, че конфликтът ще приключи, когато неговите войски си върнат Крим, побеждавайки руските сили.

"Неговото завръщане ще означава възстановяване на истинския мир", каза Зеленски през октомври, "Руският военен потенциал ще бъде напълно унищожен, когато украинският флаг се върне на законното му място - в градовете и селата на Крим."

Но за руския президент Владимир Путин анексирането на Крим се превърна в един от най-важните елементи от неговото наследство, което ще рухне, ако той загуби полуострова. Путин вече заяви, че всеки опит на Украйна да си върне Крим, би означавал Киев да премине червената линия и че той няма да го толерира.

Надеждите на Украйна за връщането на Крим доскоро изглеждаха като напразни фантазии, но изведнъж тази перспектива стана доста правдоподобна - и дори опасно правдоподобна.

Западът, въпреки че продължава да подкрепя Украйна, се опасява, че всяка украинска военна намеса в Крим може да накара Путин да предприеме решителни действия, включително до използването на ядрени оръжия.Някои западни служители се надяват, че споразумението за окончателното предаване на Крим на Русия може да стане основа за дипломатическо уреждане на конфликта. Украинците отхвърлят идеята като опасно наивна, докато руснаците казват, че никога няма да се съгласят да се откажат от това, което вече е тяхно.

Упоритите претенции към Крим показват неразрешимостта на настоящия конфликт и сега е доста трудно да си представим, че страните могат да се справят без кръвопролития в борбата за този полуостров.

Кремъл твърди, че именно шокиращата атака срещу Кримския мост - символ на имперските амбиции на Путин в Украйна за 4 милиарда долара - през октомври е подтикнала кампанията на Москва да унищожи критичната инфраструктура на Украйна, която сега заплашва да потопи страната в хуманитарна криза.

И след освобождаването на Херсон от украинските сили, за който Москва обещаваше, че ще остане част от Русия "завинаги" - руските официални лица затегнаха риториката си. Бившият президент Дмитрий Медведев обеща "ден на страшния съд" в случай на каквото и да е нападение над Крим, а един член на руския парламент предупреди, че Украйна я чака "последен съкрушителен удар".

Междувременно Киев разработва подробни планове за реинтеграция на Крим, които включват експулсирането на хиляди руски граждани, преместили се там след 2014 г.

"Абсолютно всички руски граждани, които са дошли в Крим, с редки изключения, са пристигнали там нелегално", каза Тамила Ташева, постоянен представител на Зеленски в Крим. "В това отношение нашият подход е ясен: всички тези руски граждани трябва да напуснат."

Русия има свое виждане за тази ситуация, не по-малко максималистично. Тя настоява да ѝ дадат и други четири украински области - Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска, които Путин също анексира към Русия.

Отказът на която и да е от страните да направи отстъпки заплашва да превърне ситуацията в многогодишен конфликт, подобно на противопоставянето около Западния бряг и Газа, Нагорни Карабах или Кюрдистан.

Спорни земи

Ожесточените спорове за Крим продължават от много векове. Гърците, монголите и османските турци предявяват претенции към тази черноморска перла.Руската и Османската империя са водили войни за нея, преди Екатерина Велика да анексира Крим през 1783 г., включвайки го в Руската империя.

Както по царско време, така и в епохата на Съветския съюз Крим се превърна в любимо място за почивка на руския елит.Сталин жестоко потиска кримските татари, главно онези коренни жители на полуострова, които изповядват исляма. Обвинявайки ги в съучастие с нацистка Германия, той депортира около 200 хиляди души в Централна Азия и Сибир. Тези преследвания определят за дълго време политиката на властите към полуострова.

През 1954 г., в чест на 300-годишнината от присъединяването на Украйна към Русия и поради редица важни според него икономически причини, тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов предаде Крим на Украйна.

След разпадането на Съветския съюз Крим става автономна република в Украйна, подчинена на Киев, но със собствена конституция и украински, руски и кримскотатарски като официални езици.

През 90-те години между Киев и Москва започнаха да се разгарят спорове, защото Кремъл поиска да запази правото си да използва военноморската база в Севастопол, където беше разположен руският Черноморски флот, в съответствие с дългосрочен договор за наем. Но сред кримчаните назряваше чувство на недоволство срещу Киев. Икономическата ситуация на полуострова беше сложна. Много жители, предимно етнически руснаци, се чувстваха забравени и носталгични по съветските времена.

През 2014г. няколко дни след бягството на украинския президент Виктор Янукович от Киев руските войски влязоха в Крим. Подкрепяните от Русия власти набързо организираха и проведоха референдум за присъединяване - струва си да се отбележи, че Путин се надяваше да изиграе този сценарий отново тази година, като влезе в Киев.

Обединението получи широка подкрепа сред руснаците и рейтингът на одобрение на Путин рязко скочи. "Значителна част от имперските планове на Русия, целият мит за нейното съществуване е свързан с Крим", каза Гуендолин Сасе, анализатор в Европейския център към фондацията "Карнеги".

"В сърцата и умовете на хората Крим винаги е бил неразделна част от Русия", каза Путин тогава в речта си. Присъединяването му обаче беше нарушение на международното право и западните страни бързо наложиха санкции срещу Русия.

Планове за реинтеграция

От осем години съдбата на Крим е помрачена от военния конфликт в Източна Украйна. Но Зеленски започна да чертае планове за реинтеграция на Крим много преди началото на руската агресия през февруари.

През 2021 г. неговото правителство създаде годишна среща на върха наречена "Кримска платформа", която имаше за цел да задържи Крим в центъра на международното внимание.През април същата година Тамила Ташева, етнически кримски татарин, пое поста представител на Зеленски в Крим и сега председателства екип от 40 души, работещи по плана за отмяна на присъединяването.

"Жизненоважно е Украйна да разполага с план стъпка по стъпка", каза Ташева в интервю, имайки предвид дългия списък от сложни въпроси, свързани с гражданството и преходното правосъдие.

След анексирането от Русия около 100 хиляди души напуснаха Крим, но по-голямата част от жителите останаха на полуострова и към тях се присъединиха стотици хиляди руснаци, които решиха да се заселят там. От 2014 г. насам руските власти са издали паспорти на значителен брой жители на полуострова, който има население от приблизително 2,4 милиона души.

Според Ташева кримчаните, останали на полуострова, "имат пълното право да го направят" и след деокупацията ще се положат усилия да се разграничат онези, които активно сътрудничат на руските власти, и тези, които може да са гласували за присъединяване , ставайки "жертви на пропагандата", както тя се изрази.

"Тези хора не са извършили престъпление", добави тя. "Те просто се придържаха към своята гледна точка."

Въпреки това, продължи Ташева, всички руски граждани, незаконно влезли в Крим след 2014 г., трябва да напуснат територията му. "Това е въпрос на нашата сигурност - обясни тя. - Ако всички тези руски граждани останат на територията на Крим, те винаги ще заплашват териториалната цялост на страната ни."

Рори Финин, доцент в университета в Кеймбридж, казва, че компромисът е малко вероятен.

"Идеята Украйна по някакъв начин да се върне към статуквото след 2014 г. е глупава, защото в този случай ще имаме само допълнителна ескалация", каза Финин. "Трудно е да си представим украинците спокойно да се откажат от част от териториите си, знаейки, че по този начин изоставят милиони свои граждани. Моралните и геополитическите залози на подобен отказ са изключително високи".

Претенциите на Москва

Москва също е решена да запази контрола си над Крим. Поради това много западни служители се страхуват, че Путин може да стигне до крайности, за да запази полуострова.

Именно публичните изявления на Зеленски за плановете за реинтеграция на полуострова станаха един от "спусъците" за началото на т. нар. "Специалната военна операция" на Путин.

Създаването на "Кримската платформа" и разрешението, дадено от Запада да се разиграе тази карта, постави началото на една много опасна игра. В крайна сметка това доведе до пълномащабен военен конфликт.

В скорошно интервю лорд Дейвид Ричардс, бивш началник-щаб на британската армия, каза, че Украйна ще рискува ядрена война, за да защити Крим. "Ако пъхнете това на Путин в носа, той може да направи нещо много глупаво", каза Ричардс пред Times Radio. "Той може да използва тактически ядрени оръжия, например."

Някои западни служители обаче се надяват, че сделката за Крим може да бъде ключът към прекратяването на военния конфликт. По тяхно мнение Зеленски и неговите съветници са по-склонни да обсъждат потенциални отстъпки, отколкото предполага тяхната реторика.

По време на първоначалните мирни преговори през март Киев даде сигнал за готовността си да проведе отделни преговори за статута на Крим. Това сочеше възможността Зеленски да е бил готов да гледа на Крим различно от други анексирани от Русия територии в Украйна, които той настоява да бъдат върнати.

"Може би страните биха могли да постигнат някакво споразумение за Крим - включително чрез правилно проведен референдум или сделка като сделката с Хонконг, при която полуостровът може да остане под руски контрол за определен период от време", каза Ричардс.

Крим е изолиран вече осем години поради международни санкции. Летището му, което преди приемаше туристи от цяла Европа, до преди 24 февруари тази година предлагаше полети само до Русия.

Кремъл инвестира сериозно в местни инфраструктурни проекти, включително Кримския мост, както и в пенсионни програми. Той превърна руските държавни канали в основен източник на информация. Въпреки че руските туристи се завърнаха, полуостровът е изправен пред сериозни икономически затруднения и сега се ръководи от правителство, назначено от Москва.

Като се има предвид ограниченият достъп до Крим и доминирането на руските държавни медии на полуострова, е трудно да се прецени общественото настроение там. Също така не е ясно дали то може да се е променило след началото на войната в Украйна.

Мнозина обаче са убедени, че конфликтът, започнал в Крим, трябва да приключи там.

Източник: News.bg

Прочети цялата публикация