Мирният план на Кисинджър: Украйна в НАТО, Крим за Русия

Наближава времето да се договаря мир в Украйна, за да се намали рискът от още една разрушителна световна война, но мечтите за разпокъсване на Русия може да отприщят ядрен хаос, коментира патриархът на американската дипломация Хенри Кисинджър в своя публикация в сп. "Спектейтър". Кисинджър, който е архитект на политиката на разведряване със Съветския съюз по времето на Студената война в качеството си на държавен секретар на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, неведнъж се е срещал с Владимир Путин, откакто той стана президент на Русия през 2000 г. Засега не се очертава изход от конфликта, започнал с руската инвазия в Украйна на 24 февруари, при който бяха убити десетки хиляди души, а милиони бяха принудени да напуснат домовете си. Русия в момента контролира близо една пета от територията на Украйна, отбелязва Ройтерс. Кремъл казва, че Киев трябва да признае анексирането от Москва на четири частично контролирани от нея южни и източни украински области. Украйна настоява всички руски войски да напуснат нейната територия, включително полуостров Крим, който Русия анексира през 2014 г. Украйна подаде молба за приемане в НАТО, след като през септември Москва обяви анексирането на тези райони. "Наближава времето да се надгради върху стратегическите промени и интегрирането им в нова структура, насочена към постигане на мир чрез преговори", пише Кисинджър в списание "Спектейтър". Според него "един мирен процес трябва да свърже Украйна с НАТО по категоричен начин". Алтернативата за неутралитет вече няма да има смисъл, пише той в статия, озаглавена "Как да избегнем нова световна война". Дипломатът препоръчва да се установи линия на прекратяване на огъня по съществуващите към 24 февруари граници, от които започна войната. Според него Русия трябва да отстъпи завоеванията си след тази дата, но не и територията, която окупира преди почти десетилетие, включително Крим. "Тази територия може да бъде обект на преговори след прекратяване на огъня", смята Кисинджър. Според него, ако предвоенната разделителна линия между Украйна и Русия не може да бъде постигната чрез битки или чрез преговори, може да се проучи прилагането на принципа на самоопределение, но чрез международно наблюдавани референдуми. Целта на мирния процес би била двойна: да се потвърди свободата на Украйна и да се определи нова международна архитектура за сигурност на Централна и Източна Европа. Русия трябва да намери място в такъв ред, смята Кисинджър. "Предпочитаният изход за някои е Русия да бъде превърната в импотентна от войната. Не съм съгласен. Въпреки цялата си склонност към насилие, Русия има решаващ принос за глобалното равновесие и за баланса на силите за повече от половин хилядолетие. Историческата й роля не трябва да се принизява. Военните неуспехи на Русия не премахнаха нейните глобални ядрени способности, позволявайки й да заплаши с ескалация в Украйна", посочва Кисинджър. Според него разпокъсването на Русия или унищожаването на способността ѝ да води стратегическа политика може да превърне територията ѝ, обхващаща 11 часови зони, в оспорван вакуум. "Нейните съперничещи си общности може да решат да уредят споровете си със сила. Други страни може да се опитат да разширят претенциите си със сила. Всички тези опасности ще бъдат усложнени от наличието на хиляди ядрени оръжия, които правят Русия една от двете най-големи ядрени държави в света", допълва Кисинджър. 

Прочети цялата публикация