Грехът като добродетел

Покрай наближаващата Коледа винаги се усилва всякаква благотворителност.

Което е чудесно, не ми се влиза в стария спор защо само по Коледа, не е ли лицемерно това, че през другото време не е така, това е само показност и т.н. Според мен винаги е хубаво, когато хората отварят сърцата си за бедните и слабите. И Коледата е хубава, чудесен повод, не единствен, разбира се. Днес обаче се замислих за нещо друго. Това коментира във "Фейсбук" Емил Кошлуков.

В Деянията на апостолите има една случка, която ме е впечатлила дълбоко. С нея започва пета глава в книгата: Един човек, на име Ананий, заедно с жена си Сапфира, продава своя имот и носи парите на църквата. Той откликва на Христовия призив да даряваме, заедно с много други по това време. От парите, които е взел, запазва малка част за себе си, другото е донесъл на апостолите. И тогава става страшно, ето какво пише точно:

А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

Догдето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Деяния, 5: 1-5

Той е поразен със смърт за нещо, което е похвално - дарява от своите пари на нуждаещите се. Да, запазил е част от сумата, но защо това да е проблем? Защо да е излъгал Бога, не заслужава ли награда, вместо жестокото смъртно наказание?

Библията ни учи, че и в добродетелните ни постъпки може да се крие грях. Не съм теолог, не искам да навлизам в тази тема повече, но посланието е ясно - ако искаш да направиш добро, недей да увърташ, не прави тънки сметки, както нашия бай Ганьо, който не че вярва като онези прости хорица, ама сегиз-тогиз удря по едно кръстене, нали си спомняте главата ,, Бай ганьо у Иречека". Алеко го е описал чудесно, според мен по-ясно за нас от апостол Петър:

,,Бай Ганьо, преди да почне обедът, начева да се кръсти, хем се усмихва, с което иска да покаже на стопаните, че той не е от онези простите хорица и не че дотам вярва, ама все не е лошо (с дявола сме добре, какво бива и на господа малко тамян да покадим - за зор заман).

- Аз съм леберал, от лебералната партия - пояснява той, - ама сегиз-тогиз удрям по едно кръстене, то не е зле, хора сме... "

Мисля, че и в двете случки има едно и също послание: Лицемерието във вярата ни. Мисленето, че можем да си купим спасение на части, дай ми двеста грама прошка, моля. Че е възможно да избираме парчета от тортата, че може да сме добри, но към когото пожелаем. А в евангелието отново изрично е казано: "Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?" Матея, 5: 46-47

Сега по Коледа ще се озовем отново в подобни ситуации. Ще даряваме на бедни, но не и на просяци, защото те са мафия, организирана, имат началници, които им прибират парите, знаете доводите. Ще даваме на българчета по улиците, но не на циганчета. Ще дадем на старите клошари, а младите да ходят да работят, бе, здрав, прав, пък седнал да ми проси. С подобни аргументи се сблъскваме всеки път, когато дойде време да решим кой заслужава помощ. И е донякъде обективно, все пак помощта е оскъдна, не може да има за всички. Ние трябва да избираме, нали така?

Мисля, че не е така. Точно затова е наказан Ананий. Не защото не дарява, ап. Петър му го обяснява много добре. И нивата, и парите са били негови, не е длъжен да помага, това е по собствена воля. За алчните и богатите, които не помагат, вече знаем, трябва да намерят начин да прокарат камилата през иглени уши, иначе горко им. Обаче за даващите е поуката тук, за тези, които в своята добродетелност носят пристрастие, лично доволство.

Ние не даваме, за да ни е приятно на нас. Даваме, за да помогнем на другите, дори да не са ни приятни. Иначе е просто духовна проституция, плащаме си за удоволствието да се чувстваме много добре, милосърдни и състрадателни. Към българчета, към мили старици, към синеоки и т.н.

Не знам, просто се замислих по темата, ей така. Коледа идва, хубаво е, ще ми се да сме добре и добри към всички.

Прочети цялата публикация