Енергийната криза струва на Европа 1 трилион долара, ще продължи и през 2023 г.

Енергийната криза през 2022 г. струва на Европа обременяващите 1 трилион долара, платени за газови доставки. Какво можем да очакваме през 2023 година? Според някои изчисления разходите на страните от ЕС може дори да нараснат. Отиващата си 2022 година бе изключително сложна за Стария континент що се отнася до отделените средства за енергия, като истинската геополитическа революция по отношение на синьото гориво, която войната в Украйна предизвика, все още е в ход. Какво ще се случи през 2023 година? Прогнозите не са розови, тъй като очакванията са, че енергийната криза ще продължи да тегне над Европа, пише специализираното италианско издание "Мъни". Според някои анализатори най-дълбоката криза от последните десетилетия дори е едва в началото си. След тази зима регионът трябва да запълни газовите си резерви с малки или нулеви доставки от Русия, което ще задълбочи конкуренцията за гориво. Дори с по-големия брой съоръжения за внос на втечнен природен газ се предвижда пазарът да остане напрегнат до края на 2026 година, когато ще са достъпни допълнителни мощности за производство в САЩ и Катар. Всичко това ще се изрази в още по-високи цени. Освен това докато правителствата бяха в състояние да подпомагат компаниите и потребителите, поемайки голяма част от рекордните разходи с повече от 700 милиарда долара помощи, то извънредната ситуация можеше да продължи с години, отчита базиранията в Брюксел мозъчен тръст "Брюгел" (Bruegel). С повишените лихви и икономиките, които вероятно вече са в рецесия, финансовата помощ, която смекчи удара върху милиони семейства и компании, изглежда все по-несигурна. "Когато съберете всичко - спасителни планове, субсидии - то се получава абсурдно голяма сума пари", твърди директорът на консултантската компания "Ес-АрЕм" (S-RM) Мартин Дивениш. За правителствата ще е много по-трудно да управляват тази криза през 2023 година, смятат експертите. Въпросът е, че фискалният капацитет на страните вече е на предела си. Почти половината от страните членки на ЕС имат дълг, който надвишава ограничението за блока от 60 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Изчислените от "Блумбърг" въз основата на пазарните данни около 1 трилион долара представляват наистина тягостен баланс за потребителите и компаниите, някои от които, макар и не всички, са били компенсирани с пакети финансова помощ. Стремежът да се запълнят хранилищата миналото лято въпреки почти рекордните цени засега притъпява свиването на предлагането, но много студеното време поставя европейската енергийна система пред първия й голям тест тази зима. Миналата седмица операторът на германската газопреносна мрежа предупреди, че не се пести достатъчно количество газ и два от пет показателя, включително за равнищата на потребление са на критично ниво. С оглед на ограниченото предлагане компаниите и потребителите бяха помолени да намалят потреблението. ЕС успя да понижи търсенето на газ с 50 милиарда кубични метра тази година, но ще трябва да се справи с потенциален дефицит от 27 милиарда кубични метра през 2023 г., според Международната агенция по енергията (МАЕ). Това предполага, че руските доставки ще бъдат сведени до нула, а вносът на втечнен природен газ от Китай ще се върне на равнищата от 2021 г. Енергийни проблеми за Европа през 2023 година Всичко предвещава, че идната година енергийната криза в Европа ще е още по-дълбока, пише "Мъни". Основният тръбопровод от Русия за Западна Европа беше "Северен поток", повреден след саботаж през септември. ЕС все още получава малко количество руски доставки през Украйна, но масивните бомбардировки на Москва срещу енергийна инфраструктура поставят под риск това трасе. Без тези доставки попълването на хранилищата ще е проблематично и ще остави пробойна и през идната година. За да избегне недостиг, ЕК фиксира минимални цели за запасите. До 1 февруари резервоарите трябва да са пълни поне до 45 на сто, за да не се изчерпят до края на отоплителния сезон. Ако зимата е мека, целта е нивата на съхранение да са до 55 на сто. Междувременно вносът на втечнен природен газ в Европа достигна рекордни равнища и в Германия отварят нови терминали. Подкрепените от правителствата покупки помогнаха на Европа да привлече товари от Китай, но по-студеният климат в Азия и потенциалното икономическо възстановяване, след като Пекин смекчи ковид ограниченията могат да усложнят ситуацията. Според Института за енергийна икономика на Китайската национална офшорна петролна корпорация през 2023 г. китайският внос на газ да нарасне със 7 на сто спрямо тази година. Държавната агенция е започнала да си осигурява доставки втечнен природен газ за идната година, което я поставя в пряка конкуренция с Европа. Китай не е единственият проблем за Европа. Други азиатски страни също се активизират, за да си осигурят по-големи доставки. Япония, водещият световен вносител на втечнен природен газ тази година, проучва възможността да създаде стратегически резерв, като правителството иска да субсидира покупките. Европейските газови фючърси са регистрирали средна стойност от около 135 евро за мегаватчас тази година, след като достигнаха пика си от 345 евро през юли. Ако цените се повишат до 210 евро, разходите за вноса могат да достигнат до 5 на сто от БВП, според Джейми Ръш, главен икономист в "Блумбърг икономикс". Това може да преобърне очакваната недълбока рецесия в дълбока и да принуди правителствата да се намесят. Например по-високите разходи за компании като германските, които разчитат на електроенергия на достъпни цени, за да произвеждат от автомобили до химични продукти, ще намалят конкурентоспособността им за сметка на САЩ и Китай. Това ще засили натиска върху администрацията на германския канцлер Олаф Шолц да продължи да оказва помощ на икономиката. За страни като Италия нарасналите енергийни цени през 2023 г. ще се изразят в още по-голям дълг и финансова нестабилност, ако правителството прибегне до нови помощи. По БТА

Прочети цялата публикация