Как да възстановим Симеонова България в няколко лесни стъпки

Коментар на Петър Марчев

Много си падам по новини, свързани с митичния институт „Пю“, и най-вече по тези негови социологически изследвания, свързани с вярата в задгробния живот у различните народи по света. Напоследък из виртуалното пространство витае една подобна карта, която е дело на Световната асоциация за изследване на ценностите /САИЦ/ със седалище във Виена. Според това проучване, което се провежда на 5 години в 120 страни по света, 64,2 % от поляците вярват в съществуването на живот след смъртта. По-напред от тях с 65,9 % са жителите на Босна и Херцеговина, като заслугата за високия процент очевидно е на босненските мюсюлмани. Европейски шампион по вяра в отвъдното, обаче, са турците с 91,8 %. И няма как да е иначе, след като мюсюлманският рай е по-плътно напоен с хард-еротика и от страниците на „Плейбой“: кой мъж във фертилна възраст не би се изкушил от обещанието за небесен харем от 33 девици?! Турските кадъни /жени/ са леко ощетени и не знаят какво да очакват след смъртта, тъй като пророкът Мохамед не е сметнал за нужно да спомене какви блаженства да очаква слабият/нежният пол. Или поне аз не съм толкова добре запознат с Корана…

Но това са подробности, защото според САИЦ българите са начело в обратната класация – по невяра в Отвъдното. Само 25 % от нашите сънародници вярват в баба Ванга и нейния пророк кака Нешка и се надяват, че евентуално могат да се поселят в християнския Рай. Пред нас в негативната класация с 22,7 % са само албанците, което доказва, че след като си живял в рая на Енвер Ходжа и на Тошо Яшаров Правешки, вече никакъв друг рай не може да има значение.

Макар че цитираните 25 % са ми изключително удобни за тезата, която искам да развия, ще си позволя да се усъмня – първо в използвания социологически инструментариум при това изследване. Абсолютно съм убеден, че при по-точно зададен въпрос, като например: „Не мислите ли, че след смъртта все пак има нещо?“, положителните отговори на българското народонаселение щяха да са съотносими с цифрата на резултатите от изборите в НРБ - 99,99 %. При това, подкрепени със свидетелски разкази от първо лице за смразяващи кръвта почуквания на полтъргайсти, явявания на покойници в бутилката с вино на 9-я ден на гроба или обяздвания от караконджули в среднощна доба по време на Мръсните дни. Второто ми сериозно съмнение е свързано с мистерията на българското кимане. Тоест, убеден съм, че анкетьорите на виенската асоциация са разчели неправилно отговора на респондентите си от България и са отчели утвърдителното кимане на сънародниците ни като отрицателно…

Както и да е, предлагам да се абстрахираме от последните ми разсъждения. Тъй като тезата на този текст е: ОСКОТЯВАНЕТО НА НАЦИЯТА. Каква е основната разлика между човека и животните? Правилно – Вярата и Алкохолът! По правило животните не консумират алкохол и не вярват в Отвъдното. /На това място, обаче, ще изоставим шеговития тон, защото темата за Вярата е сериозна./

Вярата е дар. Ето защо никой вярващ не бива да укорява невярващите за нейната липса. Вярата е още едно сетиво, което е подарък от Бога. В Евангелието е указано и съотношението между вярващи и невярващи: 1 към 10. Спомнете си притчата за изцелените прокажени и колко от тях се върнаха, за да благодарят на Бога.

И все пак, решаваща за духовното състояние на един народ, е държавната политика. Католическа Полша и нейните 64,2 % от изследването на САИЦ са твърде красноречиви. Какво се случи у нас? През 1946 година безбожниците от БКП изритаха Бога от българското училище. А след промените, последвали 10. ноември 1989, не се намери нито едно българско правителство, което да реабилитира Твореца на всичко видимо и невидимо и да позволи духовната просвета на българските деца. Меродавните критерии за това що е добро и зло са само едни. Посочени са във вечната книга – Библията. И това е най-важното, първото познание, на което трябва да бъдат научени децата ни. Но ние правим точно обратното: българската образователна система тъпче съзнанието на подрастващите с формули и уравнения, с теореми и термодинамични закони. По този начин отглеждаме интелигентни юноши, които печелят медали от световни олимпиади. Но които в същото време могат да убият човек, без да им мигне окото. Детската престъпност в съвременна България е най-страшното обвинение срещу ченгесарско-масонската управляваща върхушка. За ВИП-овете и техните пиари ще припомня само няколко от най-драстичните примери:

1. Двама братя на по 16 и 17 години пребиват един 50-годишен минувач, който им е направил забележка на улицата. Налагат досадника, докато спре да мърда и да диша. После го отнасят до ж.п.-линията и го хвърлят върху релсите. Трагедията е от Града на розите.

2. Помните вероятно и случая в Пловдив, когато две 14-годишни момичета удушиха своя приятелка – просто ей-така, от завист.

3. Малко по-късно обществеността на Стара Загора бе потресена от злодеянието на четирима ученици /две момчета и две момичета/, които садистично убиха и ограбиха един 88-годишен старец.

4. Перник. В учебниците по криминалистика влезе случаят с 16-годишния тогава Кристиян, който уби и разфасова с касапска прецизност своя приятел. Ей-така, заради нищо…

5. В Карнобат един 17-годишен ученик изнасилва леля си, след което прерязва гърлата на своята жертва и на 9-годишната ѝ дъщеричка.

6. Казанлък. 18-годишен гимназист убива баща си в мазето. После натиква трупа в бидон със кисело зеле и се прибира вкъщи за вечеря...

Звучи като филм на ужасите. Но е самата истина…

Нашата България очевидно агонизира. И ако не предприемем спешно лечение, изходът ще е летален! През 1989 година населението на НРБ достига 9 009 018 души. Според последното преброяване, на територията на РБ живеят само 6 520 314 души, по данни на Националния статистически институт. Поне 1 млн. от тях са турци и цигани. Ако се запазят темповете на обезлюдяване, след няколко десетилетия държавата България ще остане само като няколко странички в историята. А демографската криза е само върхът на айсберга. Тя е кръвно свързана с икономическата криза, с политическата безпътица, с престъпността, както и с кризата на ценностите. Но в основата на всички кризи лежи тяхната пра-майка: КРИЗАТА НА МОРАЛА. Колкото и секуларни да са съвременните европейски общества, те са изградени върху юдео-християнския морален кодекс. Върху 10-те Божи заповеди. 45-те години на богоборчески тоталитарен комунистически режим, както и последвалите 33 години на нескончаем Преход, контролиран от вездесъщата ДС, ни доведоха до тук – до ръба на пропастта.

България е обречена да загине, ако продължи по досегашния път: пътя на атеизма, на прикритото и явно безбожие и дори богоборство. За света това не е особена драма - толкова народи, империи и държавици са се преселили в небитието. Но за нас, българите, определено е трагедия…

Какво можем и трябва да направим, за да оцелеем като нация и държава?

Нека се обърнем назад - към миналото и историята и ще видим, че България невинаги е била така катастрофично зле като днес. Напротив – има цели епохи, когато българската държава е била огромна, силна и процъфтяваща. Най-впечатляващ е т. нар. Златен век. Той започва с управлението на св. цар Борис-Михаил (852 - 907) и неговото епохално и боговдъхновено дело – Покръстването на българския народ, което започва през 864 година. В това начинание царят е подпомогнат от светите Седмочисленици: Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Под тяхното мъдро ръководство българският народ е просветен с истините на християнската вяра.

Чуйте какво казва Христос:

„И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?.. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.” /Мат. 6:22 – 33/

В тези евангелски думи се съдържа обяснението за всестранния подем, за Златния век на тогавашна България, започнал при цар Борис-Михаил и продължил при цар Симеон Велики: нашите предци първо стъпиха здраво на скалата на истинната вяра, а след това Бог им придаде, заради дръзновението на новопокръстените, всичко останало. И така славянобългарите постигнаха най-впечатляващите си успехи в областта на духовността, културата и държавността.

Как да възстановим Симеонова България в няколко лесни стъпки

Да, наясно сме, че долните редове ще прозвучат твърде профанно в ушите на спецовете политолози, анализатори и геополитици. Едновременно с това, същите редове вероятно ще прозвучат префърцунено в ушите на плебса, чийто свят се крепи върху трите кита на хапването, пийването и чалга богините от „Планета“ ТВ. Въпреки тези сериозни опасности - да чуем от вси посоки „Разпни го!“ - експериментът си струва риска.

И така: Стъпка 1. Промяна на Конституцията на Република България в духа на гръцката конституция, която започва с думите „В името на Светата, единосъщна и неразделна Троица“. Стъпка 2. Отреждане първенствуващо място в българското общество за Българската православна църква, която трябва да се превърне наистина в морален стожер на нацията.

Ето и някои конкретни действия в тази посока:

1. Провеждане на всенародно литийно шествие, начело със светите мощи на св. Иван Рилски – покровителя и молитвеника за нашия народ. Литията трябва да мине през всеки български град, за да бъдат осветени отново българските земи, осквернени през безбожните десетилетия.

2. Незабавно въвеждане на Вероучението като редовен предмет в българското училище.

3. Възраждане на българската монашеска традиция.

4. Възстановяване в Българската армия на институцията на някогашните полкови свещеници. БА е единствената натовска армия, в която не е възстановена капеланската институция.

5. Въвеждане на благочестивата практика на всенародните молитвени бдения в навечерието на големите християнски празници – за прошка на греховете, за освещаване и благоденствие на българския народ. Провеждане на литийни шествия в празничните дни, или по повод някоя неотложна обществена нужда или проблем. В този дух, нека се вдъхновим от чудото, което Бог сътвори по всенародните молитви пред трите чудотворни икони за освобождаването на осъдените на смърт в Либия български медицински сестри!

6. Законова забрана на абортите по желание. Разбира се, тоталната забрана на абортите би била крайно непопулярна мярка. Затова на първо време абортите трябва да се инкриминират законово, като се остави една вратичка: бременните жени и техните близки – съпруг или родители – да подписват декларации, че по собствена воля убиват децата си. По този начин вината ще се свали от цялото общество и ще се носи от конкретните извършители.

7. Цялостна промяна на небългарските топоними, както и на топонимите, останали от епохата на тоталитаризма – преименуване на градове, села, планински върхове, реки и гранични пунктове с имена на български светии и християнски светини /виж Приложение 1/

Стъпка 3. Решаване на демографския проблем

Конкретни действия в това направление:

1. Протекционистична политика за задържане на младите българи в България чрез създаване на условия за висока младежка трудова заетост.

2. Насърчаване на раждаемостта чрез подобаващо заплащане на майчинството при високообразованите млади хора /по примера на Франция/.

3. Държавна политика, стимулираща завръщането в Прародината на българската диаспора от Бесарабия, от страните на бившия СССР, от Банат – чрез оземляването им с общински и държавни земи и отпускане на безлихвени държавни заеми.

4. Българският патриарх да стане кръстник на всяко трето дете в православните семейства – по подобие на Грузия.

Стъпка 4. Обединение на българския народ

1. Изясняване и изчистване на спорните моменти между Русия и България. Това може да стане след като начело на РФ застане демократично избран ръководител. Малкоизвестен факт е, че основна причина българският народ да не е постигнал все още националното си обединение е руската външна политика на Балканите. Опасявайки се, че една обединена и силна България може да бъде конкурент на Москва във вековния ѝ стремеж за завладяване на Проливите и излаз към топлите морета, руската политика през последните 125 години работи против българското обединение /виж мемоарите на митрополит Методий Кусев/. С благословията и помощта на Русия нашите съседки Сърбия и Гърция заграбват исконни наши територии, населени с българи - в Македония, Западните покрайнини, Поморавието и Западна Тракия. Крайно време е тази въпиюща неправда да бъде поправена, пак със съдействието на Русия, като парламентьори при тези трудни преговори трябва да бъдат Българската и Руската православни църкви.

2. Категорична и решителна защита от страна на българската държава на спазването на човешките права на нашите сънародници в съседните ни страни – Македония, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, Косово, Турция, Молдова, Украйна.

3. Провеждане на последователна и целенасочена държавна политика на всестранно сближаване между Република България и Република Македония с крайна цел тяхното обединение под формата на конфедерация.

4. Целенасочена политика на културно-политическо и икономическо сближаване между България и Румъния, на база на общото ни историческо минало. Да припомним, че земите северно от Дунава са били част от Първото и Второто българско царство. След като метрополията южно от Дунав пада под османска власт, дотогавашните български провинции Влахия, Молдова и Седмиградско са подложени на разнообразни чужди влияния от страна на папството, Унгария, Русия, Франция. Въпреки това, във воеводствата Влашко и Молдова до средата на 19. век се използва кирилицата, а българският е официалният административен език, използван от местната аристокрация до 17. – 18. век /виж влахо-българските грамоти/. Старобългарският под формата на "църковнославянски език" се употребява в Румънската православна църква до началото на 20. век. И още - до 1861 година вулгарната латинска лексика в писмения влашки език е само 20%, а останалите 80 % са думи, производни или заемки от български. За дебългаризацията на Влашко важна роля играе 100-годишното фанариотско управление, когато султанът назначава за управители на васалната област гърци-фанариоти. Следващият силен тласък за отдалечаване от българската идея на земите северно от Дунава идва от Франция. След победата си /заедно с Англия и Османската империя/ над Русия през Кримската война /1853 -1856/ французите „кумуват“ за сливането през 1861 година на двете княжества Влашко и Молдова в една държава под измисленото име Румъния. За отдалечаването на населението от славянските му корени, за да се избегне влиянието на съседна Русия, новоизлюпената румънска аристокрация, започва силово административно „романизиране“ на местния език. С наредба от него са изхвърлени близо 30 000 думи от славянобългарски произход и механично са заменени с френски и италиански думи… Това, което можем да направим днес е целенасочено и непреднамерено да потърсим всичко онова, което ни сближава нас, българи и румънци: общото минало, общата православна религия. Неслучайно Провидението ни събра отново заедно в процеса на кандидатстване за ЕС. В рамките на Европейския съюз очевидно е нужно да поддържаме и укрепваме тази заедност, по подобие на Вишеградската четворка. Крайната ни цел трябва да бъде създаването на една конгломерация от четири близки, сродни държави: България, Македония, Румъния и Молдова. Която да бъде незаобиколим фактор в европейски мащаб.

5. Възвръщане под една или друга форма на Западните български покрайнини.

6. Според Берлинския договор, исконната българска област Северна Добруджа е отстъпена на Румъния като компенсация за отнемането на части от Бесарабия в полза на Руската империя. Днес има реална възможност тези части от Бесарабия да бъдат върнати на румънската държава. Ето защо България трябва да подкрепи обединението между двете румънски държави Румъния и Молдова – в замяна на връщането на Северна Добруджа на България. Следваща крачка може да бъде размяната на население – в Северна Добруджа да се преселят бесарабските българи и гагаузите от Южна Молдова, а румънците от Добруджа да се преселят в Молдова. По този начин Румъния ще реши главоболния проблем с т. нар. Гагаузка автономия.

Без съмнение, атеистите ще се изсмеят ехидно. Но вярващите знаят, че невъзможното за човека е възможно за Бога.

Списък с населени места и обекти за преименуване

София да стане Света София

връх Мусала Света Троица

връх Шипка Свети Никола

Благоевград Благовещение

Димитровград Свети Димитровград

Кърджали Ахрида

Хасково Пресвета Богородица

Хисаря Крепост

Симитли Свети Иван

Харманли Света Петка

Сандански Свети Врач

с. Черноморец Свети Никола

КПП Дуранкулак Свети Архангели

КПП Маказа Свети Георги

КПП Капитан Андреево Свети Кръст

КПП Калотина Свети Седмочисленици

КПП Кулата Свети Димитър

КПП Дунав мост Велика България

Тунджа Благодатна

Прочети цялата публикация