С нощния влак Варна-София

Часът е 4 без 20 сутринта. Нощният влак Варна-София спира за минута на гара Червен бряг. В него се шмугват няколко привидения. Начумерени мъжаги без багаж. Тръгнали са на работа в столицата. Там трябва да са в 6:05 ч., ако не се случи някой сакатлък с контактната мрежа. После ще се мотаят 2-3 часа до началото на работния ден – кафета, цигари, лафове, шкембе-чорба, кой къде се напил и как се изложил, и обратното. Надницата им ще е усвоена преди да е изработена. Зомбитата надушват свободни места, разбутват спящите пътници и заспиват още преди да са седнали. Вечерта в девет ще се приберат в къщи. Ще имат време да хапнат, да се накарат на децата и да теглят по една псувня на жената и всички партии. Ще дремнат два-три часа и всичко ще започне отначало. Мъжете хъркат като параходи.

Влакът профучава край лудницата в Карлуково.

„Тия тука са си най-добре…“ - обажда се сънен глас в тъмното.

В 4 и 5 влакът спира на гара Роман. Чакалнята – огромен, празен аквариум, спомен от силните години на градчето. Броят на зомбитата се увеличава. Те са спали двадесетина минути повече от червенобрежките, но не им личи. Изпопадат като брулени круши по свободните седалки и захъркват моментално. Някой опитва да ги заговори, но вече е късно. В 4 и 20 влакът е на Мездра. Възлов жп възел. Броят на работещите в София драстично скача. Вече се виждат и нагласени дами - първото съществено нововъведение в пейзажа. Двама полицаи свалят от влака съмнителен несретник без лична карта. Дамите вадят телефони от калъфите. Те опитват да влязат във фейсбук, а мъжете – в покоите на Морфей. Успехът им е променлив.

Чува се ранобуден петел и лека суматоха. Влакът е спрял на гара Зверино. Бивше индустриално село с вече изветряла слава. Но с респектиращо име, каквито са и хората, които се качват. Тежка псувня раздира мрака и стряска дремещите баби от източна България. Часът е 5 без 20. Дефилето ни приветства с един от коронните си номера. Небръснат мъж с блеснал поглед вади бутилка от Дерби Кола, пълна с домашно вино. Вече няма свободни места. Мъжете пият в коридора. Кондукторка с добре оформено катинарче кудкудяка делово: „Тука непроверениии…“. “Пий или изчезвай“, изломотва и един от мъжагите. Кондукторката се кикоти. С рязко движение отваря вратата на купе и пали лампата, като надзирател в Дахау. „От Мездра и Зверино непроверенииии…“. Заслепените концлагеристи в купето вдигат ръце пред очите и пъшкат в нестроен хор.

В 5 и нещо тренът поема още пролетариат от гара Лакатник и Церово. Следващата гара е Своге. За зла участ на неподозиращите, в градчето е пазарният ден и коридорите са пълни със стрейнджърс ин дъ найт. Плюс илиянски торби, вързопи, чували и всякакви способи, които могат да пренесат стока за продан.

Контактната мрежа устоява! Влакът тържествено влиза в столицата. Всички се пръсват нанякъде. От източните квартали бавно се спуска бялото платно на новия ден.

Прочети цялата публикация