Димитър Ганев: Разделени сме на либерален и консервативен лагер

През 2022 г. в България се случиха две големи промени. Първата е, че една трета от българското общество оттегли положителното си отношение спрямо Русия, а това е една голяма трансформация, защото България винаги се е считала по-скоро русофилска нация. Втората е завръщането на социалната проблематика като основна заради високите цени и инфлацията. 2023 г. ще продължи да бъде доминирана от социалния проблем.

През 2023 г. ще бъде съставено редовно правителство, но то ще бъде по-скоро експертно и програмно тип това на проф. Николай Габровски, отколкото коалиция от типа на тройната на Сергей Станишев или четворната на Кирил Петков. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.

Според Ганев партиите, а не президентът са виновни за едноличното управление в страната, защото са неспособни да постигнат консенсус за излъчване на редовен кабинет. Лошото е, че започваме да свикваме с това да ни управлява правителство, което не е излъчено от парламента.

„Така политическата криза, в която се намираме може да избие в искания за смяна на политическия модел. Ще има политически предприемачи, които ще загряват на терена на смяна на политическия модел с президентска република“, посочи политологът.

През 2023 г. ще бъде съставено редовно правителство, но не може да се каже с точност кога.

Според Ганев една от големите спирачки за съставянето на редовен кабинет е високата политическа цена, която трябва да бъде платена за него.

„Ако „Продължаваме промяната“ влязат в коалиция с ГЕРБ ще трябва да платят много висока цена, защото през последната половин година са се позиционирали като анти-ГЕРБ партия. Общо взето с това им се изчерпва политическото съдържание. Ако ГЕРБ направи коалиция с БСП и ДПС, тогава те ще платят висока цена“, каза той и добави, че тази цена е особено висока, защото се намираме в навечерието на местните избори. „Представете си как би изглеждала ПП в коалиция с ГЕРБ преди местния вот, и как ГЕРБ ще изглежда в коалиция с БСП и ДПС в навечерието на местни избори. Никой не иска да си го причинява.“

Димитър Ганев вижда и по-дълбоко обяснение за липсата на сътрудничество между ГЕРБ и ПП.

„Причината е в една от основните трансформации, които се случиха през 2022 г. В българската политика категорично се оформиха два лагера. Единият е прогресистко-либерален, глобалистки. Електоралният му профил са хората, които живеят в столицата и големите градове, това са предимно млади хора с по-високи доходи. В този лагер категорично са „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Другият е по-консервативен, по-национален и по-локален. За него гласуват хората в областните градове и по-малките населени места. Това са хора на средна възраст, със средни доходи. Той се доминира от ГЕРБ“, обясни политологът.

Според него това е форма на нормализация на политическия живот, защото това са и лагерите, които съществуват в Европа. Той е категоричен, че е била ненормална ситуацията, в която младите гласуват за дясната партия, каквито бяха СДС, и ГЕРБ, а възрастните – за лявата партия БСП.

„Ляво-дясното деление, което имахме през последното десетилетие между ГЕРБ и БСП, напълно отстъпи мястото на това ново противопоставяне между прогресистко-либерално-глобалисткия лагер на ПП и ДБ и по-консервативния на ГЕРБ“, заяви Ганев.

По отношение на бъдещия кабинет, Ганев прогнозира, че той ще стъпи върху определяна платформа, за която ще има ясен консенсус в НС. Във външен план тя ще включва западната ориентация към ЕС и НАТО, твърдият ни ангажимент към тях, ясна дефинирана позиция спрямо Украйна. Във вътрешен – приемането на еврото, овладяването на социалната криза.

„Правителството ще бъде с ограничен хоризонт и ще бъде експертно-програмно. То ще бъде подобно на това, което предложи ГЕРБ с първия мандат на проф. Габровски. Нито една от партиите няма да бъде склонна да направи традиционна коалиция като тройната при Сергей Станишев или четворната на Кирил Петков, а именно председателят на най-голямата партия става премиер, а председателите на по-малките – вицепремиери, ярките политически лица – министри. Няма това да е форматът“, заяви Ганев.

Според него в България са се случили две съществени промени през 2022 г.

„Първата е свързана с отношението към Русия. В България имаше три групи, които бяха сходни като тежест преди 24 февруари. Първата група беше на хора, които гледат категорично на Запад и не харесват Русия. Втората една трета гледат на Изток и харесват Русия и категорично не харесват Запада. Имаше и по средата една група, която казваше, че ние сме част от Запада и имаха положително отношение към Русия. Тези три групи оформяха следното нещо: две трети харесваха Русия и две трети харесваха Запада. Промяната, която се случи през март веднага след инвазията, е че средната група оттегли подкрепата си за Русия“, отбеляза политологът от „Тренд“.

Той подчерта, че това е голяма трансформация, защото България е имала образа на русофилска нация. „В момента подкрепата за Русия остава да лежи върху тази една трета, която са много твърди русофили. Не мога да кажа дали това ще е трайна промяна в отношението към Русия, защото всичко ще зависи от изхода на войната, но безспорно това е една голяма промяна в обществото“, заяви Ганев.

Втората голяма промяна, която се случи, е, че в България се върна социалната проблематика. „Тя се завърна много остро благодарение на високите цени и инфлацията. Социалният проблем е толкова остър, че той стърчи над всички останали проблеми. Той е 4-5 пъти по-голям от другите проблеми. 2023 г. ще продължи да бъде доминирана от социалния проблем. Няма нито един уважаващ себе си икономист, който да твърди, че през 2023 г. Европа ще бъде в добро икономическо здраве. Напротив очаква се рецесия в големите икономики, а България най-вероятно няма да отбележи ръст. И всичко това на фона на все още неуспокояващата се инфлация“, заяви Димитър Ганев, политолог от „Тренд“.

Прочети цялата публикация