Като Алеко...

Разказ от Цветан ЦВЕТАНОВ, адвокат

Ха-ха-ха-ах... Защо се смеете на тази история бе, хора? Ама тя никак не е смешна! И аз наистина имам проблем с името си, защото се казвам Алеко.

Баща ми, по фамилия Константинов, взел, че го избрал. Въобразил си, че ако наследникът му носи това име, може пък Господ да дари отрочето му с дарба да пише. Поне да беше отишъл да попита баба Ванга по въпроса, а той направо записал… Алеко!

И така, вече тридесет и четири години съм известен като Алеко Константинов. Досещате се какво се случва с мен, щом се представя на хората. Първо, все още съм ерген като Щастливеца, второ, завърших, както е модерно, право и си вадя хляба като адвокат. Трето, почти всеки ме пита имам ли нещо общо с бай Ганьо, въпреки че съм ходил до Чикаго само за обмяна на опит в правото. А бе, навсякъде бъзици! А какво се случва в съда, когато защитавам по-състоятелни клиенти. Цялата зала се вторачва в мен, след като съдията обяви високо, че еди-кой си подсъдим се представлява от… Алеко Константинов. Почва едно хилене, кикотене и в резултат важните "клечки" клиенти просто ми бягат. От ден на ден това взе да става много проблемно и за житейските ми нужди.

Та при създалата се ситуация се посъветвах с приятели и най-уважаваният от тях ми каза: "Или трябва да си смениш името, или да докажеш, че не го носиш напразно. А второто, my dear friend, означава да докажеш, че те бива не само в пледоариите, но и в писането." И допълни: "Просто нямаш друг избор, освен да докажеш, че си носиш името с основание!"

Като премислих, разбрах, че приятелят ми е прав. Опитът с писането във всички случаи е по-добро решение от промяната на името. Страшно е, като си представя, какво друго име бих избрал сега и как ще се мотивирам в съда, че името Алеко е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Баща ми ще получи удар, като разбере! Затова избрах варианта с писането, още повече че и случаят ми намигна. Популярният сатиричен вестник "Бръмбар" обяви конкурс за написването на къс хумористичен разказ на съвременна, свободна тематика.

В тази връзка имах предвид конкретни професионални казуси, направо живи истории. Спрях се на един нашумял случай с автентични персонажи и излях, както се казва, мисълта си с клавиатурата на лаптопа. Разказът, с почти документалното заглавие "Разгащено общество", изпратих на вестник "Бръмбар" и зачаках.

Тук е мястото да спомена, че в условията на конкурса бе записано, че разказите трябва да са до 60 машинописни реда и имат предварителна селекция. В случай че не отговарят на условията, отговорният редактор поканва автора на среща и му пояснява причините за недопускането на творбата му до участие.

Мислех си, при мен всичко е наред, но за моя изненада получих покана да се срещна с отговорния редактор - Хъньо Европейски. Подразних се, но после реших, щом ме кани човек с име един от псевдонимите на великия Алеко, значи ще се срещна със сродна душа. И в името на доказването на дарбата да пиша откликнах на поканата.

И така седнахме с Хъньо един срещу друг и аз атакувах веднага: "Нима, г-н Европейски, не ви харесва заглавието "Разгащено общество". Това е самата реалност." "Не, не е това", отвърна редакторът. Аз продължих: "Какво тогава, самата история в разказа ли? При този горчив живот днес съм представил как литературният герой търси благородно "долче вита" за всички. Затова учредява Фондация "Разгащено общество" с финансовата помощ на световната организация "Антарктика за България". Целите на фондацията са да се направи животът на българина по-сладък, тя планира да изкупи световните запаси от захар и да ги достави на кея на Бургаското пристанище. Оттам наесен захарта ще се разпредели на всяко българско семейство след края на туристическия сезон. Туризмът е бил винаги национален и жизненоважен отрасъл. Не забравяйте и факта, че Щастливеца Алеко е основател на организирания туризъм в страната. Това е отразено в разказа и не виждам каква е причината за поканата ви."

"Не, не е и това", замисли се Хъньо и добави: "Сега пък ме навеждате на един нов въпрос. Пишете, че разпределянето на захарта за българските семейства ще стане през есента. А според прогнозите поради глобалното затопляне тогава се очакват проливни дъждове и бури. Това няма ли да разтопи доставените световни запаси от захар в Бургас и целите на фондацията да останат неизпълнени?"

Леле, настръхнах пък аз: "Виждам, че дори не сте чели разказа. Решението и на този проблем е описано. Просто световните запаси от захар, които ще изчезнат, разтопени в дъжда, са застраховани от фондацията. Признайте, че не сте го чели и причините за недопускането му са изсмукани от пръстите."

"Не съм го чел, наистина", смутолеви Хъньо. "Но причините за поканата са две. Исках да се уверя, че наистина се казвате Алеко Константинов. И втората причина е, че разказът е 61 реда, а това е недопустимо."

"Напротив, изръмжах гневно, втората е лесно отстранима. Просто шибания последен ред ще го изям, направо ще го жилна като стършел, за да падне от текста, ясно ли ви е вече?"

Отговорният редактор замълча, изгледа ме с много симпатични пламъчета и почти прошепна: "Това решава нещата. Пускаме разказа и чакаме до наесен. Когато завали, световните запаси от захар се разтопят и се изплатят огромните застрахователни премии за тях, тогава ще видим и резултатите от конкурса, драги ми Алеко."

Прочети цялата публикация