Руски блогъри: "Командването е некомпетентно и неспособно"

Украинското ракетно нападение срещу руска военна база в Макеевка, довело до десетки жертви, предизвика силно възмущение сред руските националисти. Проруските военни блогъри с десни убеждения изляха яростта си в Телеграм. В пост в "Сивата зона" - канал, свързан с частната армия "Вагнер" на Евгений Пригожин - се казва следното: "Както можеше да се очаква, след събитията в Макеевка вината бе хвърлена върху самите войници. Те били включили телефоните си и това позволило да бъдат локализирани. Врагът, разбира се, има тази възможност и понякога я използва. Но в този случай става дума за 99 процента лъжа и опит да се отхвърли вината".

"Некомпетентността и неспособността" на руското военно ръководство

Бившият руски шпионин и самопровъзгласил се националист Игор Гиркин, който неотдавна бе осъден за масово убийство от холандски съд заради участието му в свалянето на пътническия самолет MH17 през 2014-а година заяви, че руските генерали са "принципно невъзприемчиви". В своя канал в Телеграм Гиркин написа, че сградата, в която са се намирали войниците, е напълно разрушена, защото се е използвала за съхранение на боеприпаси.

Борис Рожин, десен военен блогър и създател на чата "Colonelcassad", разкритикува стационирането на военни в обсега на украинската артилерия. През последните месеци армията промени стратегията си в съответствие с обстоятелствата, за да не концентрира сериозни количества боеприпаси и гориво на едно място. Но това не се отнася за хората, отбелязва Рожин. Критикувайки руското военно ръководство, той твърди: "Некомпетентността и неспособността да се осъзнаят последиците от войната продължават да бъдат сериозен проблем".

Острите критики на националисти към начина, по който руските военни подхождат към ситуацията в Украйна, не са нови. Проруските военни блогъри са изключително гласовити от месеци. Но последната вълна от възмущение, насочена към Министерството на отбраната, повдига въпроса защо тези критики се толерират. Блогърите, които поддържат войната, могат да изразяват свободно мнението си, докато протестиращите срещу войната са заплашени от тежки наказания. Те могат да достигнат до 15 години затвор за престъпления като "дискредитиране на руските въоръжени сили" или разпространение на "невярна информация" за руската армия и действията ѝ.

Режимът не може да контролира наратива изцяло

Според политическия анализатор Абас Галямов, който в миналото е писал речите на Путин, разликата е в посоката на критиките: "Военните блогъри критикуват от т.нар. патриотична гледна точка - те не нападат Путин, а изпълняващите нарежданията му. Те не поставят под въпрос нито лидерството на Путин, нито идеята му за нахлуване в Украйна - този вид критики не се допускат."

Въпреки това Игор Гиркин, който е и един от най-известните критици на руската армия, неведнъж е отправял директни критики към Путин. Миналия месец той публикува 90-минутен видеоклип в Телеграм, в който казва, че "главата на рибата съвсем се е вмирисала".

Британският историк и експерт по Русия Марк Галеоти смята, че Москва постепенно осъзнава, че не може да контролира наратива напълно: "Хора като Гиркин по определен начин са говорители на съществени фракции от армията и силовия апарат. Според мен съществува страх, че ако бъдат потиснати, ще се превърнат в мъченици. Освен това така ще се загуби възможността да се разбере какви точно са техните позиции".

Политически номера?

Галямов твърди, че и самият Путин е недоволен от военното си ръководство. "Те му обещаха победа за три дни, а вместо това се опозори пред целия свят. На емоционално ниво той разбира военните блогъри."

Мотивите за критиките са и политически в рамките на борбите за власт в руското ръководство. Галеоти посочва: "Не всички в армията стоят плътно зад министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов и дори е възможно и двамата още през тази година да се разделят с позициите си. Това, което виждаме в социалните медии, отразява много от реалната политика в Русия".

Автор: Килиан Байер

Прочети цялата публикация